Решение № 192 от 12.04.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. гр. Хасково, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640101456 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Дизелор“ЕООД, ЕИК: 130568248, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Амстердам“№ 4, представлявано от управителя С. А., за признаване за установено съществуването на вземания против

В. Н. В., ЕГН **********. За претендираните суми е издадена заповед № 260010 от 06.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3116 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково, частично обезсилена с Определение № 260739 от 20.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 3116 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че през месец януари 2020г. ответникът получил безлихвен паричен заем в размер на на 3000 лева с падеж на връщане на 15.12.2020г. Паричният заем бил предоставен на ответницата в брой, в офиса на дружеството, находящ се в град **********, партер и в присъствието на свидетел. Към момента на образуване на частно гражданско дело № 3116/2020г. по описа на Районен съд- Хасково, ответникът бил извършил частични погасявания на отпуснатия безлихвен паричен заем като била върнала парична сума в размер на 1800 лева. Към онзи момент оставала непогасена паричната сума в размер на 1200 лева и въпреки настъпилия падеж на плащане и многократни покани за това, ответникът не погасил доброволно паричното си задължение към ищцовото дружество. Въз основа на горното, ищецът инициирал частно гражданско дело № 3116/2020г. по описа на Районен съд- Хасково срещу отв.В.В., като претендирал от същата невърнатата парична сума в размер на 1200 лева- съставляваща главница, ведно със законна лихва от дата на образуване 1 на заповедното производство - 31.12.2020г. до пълното и погасяване, както и сторените от дружеството разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса по сметка на PC- Хасково в размер на 25 лева и заплатен адвокатски хонорар за процесуална защита и представителство в размер на 350 лева. По цитираното частно гражданско дело № 3116/2020г. по описа на Районен съд- Хасково, искането на "Дизелор" ЕООД било изцяло уважено, като съдебният състав разпоредил отв.В.В. да заплати претендираните от ищеца парични суми. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 260010 от 06.01.2021г. по горното ч. гр. дело била връчена на длъжника на 02.02.2021г . Ha 23.02.2021г. ответникът подал възражение по реда на чл.414а, ал.1 ГПК, като в същото твърдял, че вземането за главница в размер на 1200 лева било погасено, като било предоставено платежно нареждане за извършен от отв.В.В. паричен превод от 23.02.2021 г. по банковата сметка на ищцовото дружество. Основанието на извършения паричен превод било изпълнение по ч.гр. дело № 3116/2020г. по описа на Районен съд- Хасково. За останалата част от издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК ответникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като считал, че не дължи на ищеца следните парични суми по ч.гр.дело № 3116/2020г. по описа на Районен съд- Хасково: законна лихва върху главница в размер на 1200 лева от 31.12.2020г. - дата на образуване на частното гражданско дело до 23.02.2021 г. - дата на погасяване на паричното задължение от отв.В.В. - парична сума в размер на 18.33лева; заплатена държавна такса в полза на Районен съд- Хасково по горното частно гражданско дело в размер на 25.00 лева и заплатен адвокатски хонорар на адвокат С. С. за процесуално представителство и защита по ч.гр. дело № 3116/2020г. по описа на Районен съд- Хасково в размер на 350 лева.

Ищецът посочва, че ответникът с платежно нареждане от 23.02.2021г. превел по банкова сметка на ищцовото дружество паричната сума в размер на 1200 лева. Извършеното плащане било направено след образуване на частното гражданско дело и след издаване и получаване на заповедта за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като с оглед това, отв.В.В. следвало да заплати и претендираната от ищеца лихва за забава, както и сторените от дружеството разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатена държавна такса по сметка на PC- Хасково и заплатен адвокатски хонорар за процесуална защита и представителство. Неоснователно било твърдението на ответника, че падежът на паричното задължение не бил 15.12.2020г., а същият настъпил през месец април 2020г.

На 04.06.2021г. ищецът получил съобщение, че по цитираното ч.гр.дело е постъпило възражение в срок срещу издадената Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и следвало в едномесечен срок от получаване на същото да предяви установителен иск по реда на чл.422 ГПК, като в противен случай издадената Заповед за изпълнение в частта за претендираната законна лихва върху главницата от дата на образуване на частното гражданско дело до пълното погасяване на същата и сторените от дружеството разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и заплатен адвокатски хонорар, ще бъде обезсилена.

2

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума, представляваща законна лихва върху главница в размер на 1200 лева от 31.12.2020г. - дата на образуване на частното гражданско дело до 23.02.2021г. - дата на погасяване на паричното задължение от ответника, в размер на 18.33 лева. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът счита предявените искове за недопустими и за неоснователни.

На първо място се сочи, че не била налице изискуемост на вземането като заповедното производство било образувано преждевременно. Ответникът не бил изпаднал в забава, тъй като не бил поканен да изпълни задълженията си. Оспорват се твърденията на ищеца за настъпил падеж на уговорените месечни вноски. Признава се, че през месец януари 2020г. ответникът е получил сума в размер на 2000 лева, като уговорката с ищеца била сумата за връщане да се прихваща като удръжка от трудовото й възнаграждение ежемесечно, тъй като въз основа на сключен безсрочен трудов договор от 18.07.2017г. отв.

В. Н. В. полагала труд при ищцовото дружество, на длъжността „офис сътрудник“, и с място на работа офисът на предприятието в гр. **********. Първата вноска по така отпуснатия заем била с падеж 15.02.2020г. През месец май 2020г. ответникът поискал нов заем в размер на 1000 лева, като той бил прибавен към предходния, който към този момент бил в размер на 1200 лева и уговорката за връщане на заетата сума останала непроменена - да се удържа сума в размер на 200 лева от трудовото възнаграждение на отв. В.. Така следвало общата сума по отпуснатия договор за безлихвен паричен заем да бъде изплатен в рамките на 15 месеца при равни месечни вноски или до 15.04.2021г., считано от датата на първата вноска.

Ответникът посочва, че нито в исковата молба, нито в заповедта за изпълнение се сочи крайният падеж по договора, нито дали същият подлежи на изпълнение и как е кога е обявен за предсрочно изискуем. Също така, липсвали данни за датата на последното плащане, както и за това колко са неплатените вноски по договора за заем.

От страна на ответника се сочат и факти, касаещи опити за доброволно уреждане на отношенията относно този договор за заем, като се твърди липса на съдействие от страна на ищцовото дружество. На 16.12.2020г. процесуалният представител на ищеца изпратил по електронен път писмо до електронния адрес на ответника, със съдържащи се в него два договора за заем, единият от които касаел процесната сума от 1200 лева, в него била посочена месечна вноска в размер на 100 лева, и бил с посочени падежи по месеци, като дори падежът на последната вноска бил определен за 25.11.2021г.

Тези обстоятелства обосновавали тезата на ответника, че към момента на подаване на исковата молба в съда, същият не е бил длъжен да изпълни задължението си, тъй като не е било изискуемо, а оттук следвало, че ответникът с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото, понастоящем бил изплатил сумата по главницата на 23.02.2021г., т.е. след връчването на заповедта за изпълнение и узнаването на искането на ищеца, ответникът, в разумен срок след поканата бил удовлетворил напълно кредиторовия интерес, което сочело, че неоснователно бил ангажиран в привиден правен спор. Претендират се 3 направените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 3116/2020 г. по описа на РС-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 268034/31.12.2020 г. в полза на ищеца срещу длъжника и ответник в настоящото производство е издадена Заповед № 260010/06.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 1200,00 лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от м. януари 2020г. на обща стойност 3000 лева, с падеж - 15.12.2020г., сключен между длъжника и „Дизелор“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (31.12.2020г.) до окончателното изплащане, както и сума в размер на 25,00 лева, представляваща държавна такса и 350 лева за адвокатско възнаграждение. По частното гражданско дело се съдържа и разписка към съобщение, от което се установява, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 02.02.2021г. На 23.02.2021г. в едномесечния срок е подадено възражение по чл. 414а, ал. 1 от ГПК, в което се твърди, че вземането за главница в размер на 1200,00 лева е погасено чрез плащане, като са представени доказателства в тази насока (л.26-27 от ч. гр. д. № 3116/2020 г. по описа на РС-Хасково). С разпореждане № 261912 от 31.03.2021г., постановено по ч.гр.д. № 3116 по описа за 2020г. на РС-Хасково съдът е изпратил на заявителя препис от възражението и писмените доказателства за становище, като му е указал последиците в случай, че такова не бъде взето в предоставения тридневен срок. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 15.04.2021г., което се установява от отрязъка от разписка към съобщение (л. 34). В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК, заявителят е подал молба с вх. № 266531/16.04.2021г., с която е изразил становище по подадено възражение. С него се признава, че вземането за главница е погасено от длъжника чрез заплащане му, но се изразява несъгласие досежно твърденията за недължимост на разноските и мораторната лихва, както и за падежа на вземането. С Определение № 260739 от 20.05.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3116/2020 г. по описа на РС-Хасково, съдът е обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260010 от 06.01.2021г. по ч. гр. д. № 3116 по описа за 2020г. на РС-Хасково в частта досежно сума в размер на 1200,00 лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от м. януари 2020г. на обща стойност 3000 лева, с падеж - 15.12.2020г., сключен между длъжника и „Дизелор“ ЕООД, а на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си за законна лихва върху главницата от 1200 лева за периода от подаването на заявлението – 31.12.2020г. до окончателното й плащане – 23.02.2021г. и за разноски, в едномесечен срок, като последният е сторил това.

Представено е от ищеца преводно нареждане за кредитен превод за сума от 1200 лева от дата 23.02.2021г. с получател „ Дизелор” ЕООД с посочено основание за плащане „изпълнение по ч.гр.д. № 3116/2020 г./В. Н. В.“, както и извлечение от calculator.bg за 4 изчислена законна лихва върху сумата от 1200 лева за периода 31.12.2020г. – 23.02.2021г., възлизаща на 18,33 лева.

Видно от представените от ответника Трудов договор № 231 от 18.07.2017г., сключен между „Дизелор” ЕООД и В. Н. В. и Допълнително споразумение № 3 към Трудов договор № 231 от 18.07.2017г., сключено на 23.11.2018г. между „ Дизелор” ЕООД и В. Н. В. е, че последната е била служител в ищцовото дружество като длъжността и от офис сътрудник е променена на финасов сътрудник, считано от 23.11.2018г., при трудово възнаграждение в размер на 400 лева, при непълно работно време - 4 часа. От представените платежни ведомости на „Дизелор” ЕООД за периода 01.01.2020г. – 01.12.2020 г., сесия: заплати се установява размерът на получаваните от ответницата възнаграждения за положен труд като във всички ведомости са отбелязани удръжки единствено за осигуровки и данъци. На всички тях са поставени подписи на ответника В., като същите не бяха оспорени по отношение на истинността им, нито по отношение на съдържанието им, нито относно авторството.