Решение № 107 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110210529 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332012806/13.06.2025 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на М. А. К., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал К., който го обжалва в срок. Иска отмяна на оспореното НП, като сочи, че били допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП. Твърди се, че са налице и нарушения при прилагането на материалното право. Изтъква се, че нарушението, за което бил санкциониран, не било осъществено, тъй като е управлявал автомобила си при спазване на всички правила за това. Иска отмяната на издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.

Представлява се от адв. С. С.. В пледоарията си по същество той иска от съда да отмени издаденото НП като поддържа аргументите във въззивната жалба.

Твърди и че в хода на съдебното следствие не било установено по безсъмнен и безспорен начин, че е извършено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Сочи, че показанията на свидетелите полицейски служители не били ясни, а те самите нямали спомен за събитията. Иска отмяна на НП. Не 1 претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт М., която иска от съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно, като сочи, че нарушението било доказано, както и неговото авторство. Претендира разноски в минимален размер.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 18.04.2025 г., около 00:45 ч., полицейските служители от 08 РУ СДВР Л. П. и П. П. работили като патрул и обхождали района си, като около посочения час същите се намирали в близост до ВЕЦ *** и забелязали, че там, на обществения паркинг лек автомобил ***, с рег. № ******** извършвал маневра ляв завой, при която водачът на автомобила форсирал двигателя на автомобила, вследствие на което задните задвижващи колела превъртали и задната част на автомобила поднасяла към паркирани коли на паркинга.

Свидетелят Л. П. възприел, че автомобилът се движил в напрактика в кръг, тъй като воланът бил навит наляво непрекъснато, а с форсирането на двигателя и превъртането на задните задвижващи колела автомобилът се завъртал и задната му част поднасяла.

Тези действия били възприети и от двамата полицейски служители лично, поради което те пристъпили към проверка на лицето, което управлявало автомобила, посочен по-горе. При проверката било установено, че това е жалбоподателят М. К..

Действията на последния полицейските служители възприели, че служат за използване на пътя (отворен за обществено ползване) за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършвал демонстративна и рязка маневра, изразяваща се в умишлено форсиране на двигателя на автомобила, приплъзване на задвижващите колела и неколкократно поднасяне в страни по посоката му на движение, в резултат на което К. преднамерено извеждал автомобила извън контрол, чрез презавиване, което от своя страна довело до загуба на сцепление на гумите. Движейки се по този начин, водачът създавал пряка опасност за останалите паркирани автомобили.

Ето защо, при осъществената проверка на място, полицейският служител 2

Л. П. съставил на водача К. АУАН за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, който му бил връчен срещу подпис.

На базата на съставения АУАН, АНО издал и процесното наказателно постановление с № 25-4332-012806/13.06.2025 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на М. А. К., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Л. П. и П. П., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели полицейски служители, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

Следва да се посочи, че особено свидетелят Л. П. (актосъставителят) имаше категорично запазен спомен за събитията. Той ясно и непротиворечиво заяви пред съда, че са възприели движението на автомобила, че поднасянето не е било еднократно, а умишлено действие, провокирано от водача чрез форсиране на двигателя и приплъзване на задницата на автомобила настрани.

Освен това, макар П. П. да нямаше много запазен спомен, този свидетел потвърди, че със сигурност е видял всичко случило се лично, щом е подписал АУАН.

Съдът частично кредитира и показанията на свидетелите Д. Х. и С. А., но само досежно частта от техните твърдения, в която се сочи, че те са били на мястото заедно с жалбоподателя, че са форсирани двигатели и че на мястото е дошла полиция да проверява случващото се. В останалата им част, съдът намира, че показанията им не отговарят на обективната истина, а представляват опит за изграждане на защитна версия, с цел отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

3

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на оспореното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – издадено е от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.

НП е връчено надлежно на санкционираното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В конкретния случай, съдът намира, че е налице доказано изпълнително деяние от обективна страна. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че нарушението не било доказано, тъй като то е извършено пред очите на полицейските служители. Съдът намира, че според показанията на полицейските служители, поведението на водача е било целенасочено и желано, защото автомобилът буквално се е движил в кръг, тъй като е имало непрекъснато презавиване на ляво, с форсиране на двигателя и плъзгане на задните задвижващи колела, т.е. движението на един автомобил по такъв начин може да се обясни само с умишлена маневра, а не със случайно приплъзване или загуба на контрол върху МПС. Ето защо, съдът намира, че поведението на водача е било такова, че е използвал пътя не за превоз на хора или товари, а за упражняване на специфични автомобилни умения и техники, които не са позволени за демонстриране и упражняване по пътищата от републиканската пътна мрежа.

По въпроса за субективната страна – съдът счита, че нарушението е извършено при пряк умисъл от страна на водача, защото поведението му е било осъзнато и желано, т.е. поднасянето на автомобила е бил целен ефект от управлението на МПС, а не случайна последица. Ето защо, то е умишлено, т.е. нарушението е извършено виновно.

По въпроса за наказанието, съдът намира, че то е точно определено в закона и не подлежи на прецизиране, поради което е законосъобразно.

Тъй като са претендирани разноски от въззиваемата страна, съдът следва да присъди такива в полза на СДВР в размер на 80 лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, защото издаденото НП е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

4

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 25-4332-012806/13.06.2025 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на М. А. К., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА М. А. К., с ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР сумата от 80 лева, представляваща разноски възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. за юрисконсултско

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5