Решение № 21 от 17.02.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. В., 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20261300500055 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Делото е образувано по жалбата на С. Г. Е. с ЕГН 9012031705 от гр.В.

,****** срещу разпореждане от 22.12.2025 г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд-В. и се иска същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Сочи ,че доколкото установените от ГПК процесуални правила били приложими както в гражданския процес, така и в изпълнителния, правилно при разглеждане на молбата за образуване на изпълнително дело ДСИ бил констатирал нередовност, но в противоречие с императивните норми бил образувал дело без същата да е отстранена. Съгласно чл.426 и следващи от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на основание надлежно издаден изпълнителен лист, като в молбата изрично следвало да бъде посочено в какво се изразява нарушението, съответно начина, т,е .кой способ да бъде приложен от съдебния изпълнител за удовлетворяване на искането. В конкретния случай била налице единствено молба за образуване на изпълнително дело с приложен изпълнителен лист без да е посочено нито в какво се изразява нарушението, нито начина на изпълнение. Следвало да се има предвид, че в хода на гражданското дело самият взискател /ответник по гр. дело/ бил заявил желанието си майката да упражнява родителските права ,както и детето да живее при нея, а съдът да определи конкретен режим на контакти между него и детето. Само заявеното, че му създава пречки да 1 контактува с дъщеря си ,без да посочи по какъв начин му пречи, не само не отговаряло на истината, но и показвало злоупотреба с права, което никой орган съдебен или несъдебен не следвало да толерира. Самият взискател в рамките на развилото се производство пред РС - В. не възразил срещу констатациите, посочени в представения по делото социален доклад, че за малолетното дете полага добри и навременни грижи, задоволявайки индивидуалните му и базови потребности, както и че не осуетява по никакъв начин създадената връзка между баща и дъщеря, нито била против присъствието му в живота й. Счита, че с действията си взискателят в никакъв случай не помагал за установяване на нормално общуване между родителите и детето, а това било против неговите интереси. В този смисъл образуваното дело нямало предмет и следвало да бъде прекратено.

Поддържа,че в подадената молба се съдържали две възражения, на които съдебният изпълнител дължал произнасяне, издавайки съответния акт.

Първото било относно прекратяване на делото. Нормата на чл.434 ал.1 от ГПК била категорична - съдебният изпълнител се произнася с разпореждания, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление. Чл.433 ал.1 от ГПК казвал, че изпълнителното производство се прекратява с постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.2 т.6 ГПК длъжникът по делото имал право да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело. От посочените правила било видно, че съдебният изпълнител издава различни актове, когато се произнася по направени искания и възражения от страна на участниците в образуваното пред него производство. В този смисъл издаване на единствен акт - разпореждане ,без да се държи сметка, че императивните норми на закона изискват да бъде издаден друг - постановление, сочели на грубо нарушение на процесуалните правила и по същество до нарушаване на правото на защита. Законосъобразността на принудителното изпълнение можела да бъде проверявана чрез иск за обезщетение за нанесени вреди, но за действията и отказите на съдебния изпълнител страната разполагала с потестативното си право да иска отмяна на постановения акт. Затова законът предвиждал различни актове и различен ред за тяхното обжалване, а оттам и силата на пресъдено нещо на постановените решения щяла бъде различна. Не бил без значение и фактът, че става въпрос за различни производства, едното от които е исково и триинстанционно, а другото - неисково и двуинстанционно.

Второто било свързано с разноските, които съдебният изпълнител е възложил. Таксите, които събира съдебният изпълнител ,били обикновени и пропорционални. Същите били посочени в нарочна наредба ,като пропорционалните били свързани с вземане, което е възложено за събиране на съдебния изпълнител. В конкретния случай такова нямало, както и нямало нарушение на определения режим на лични отношения. В този смисъл взискателят злоупотребявал с правата си като образува изпълнително дело само и единствено да бъде задължена да плаща неоснователни такси.

Посочената сума в размер на 60 лв. за изп. способ за осъществяване на режим 2 на лични контакти с дете била недължима доколкото съдебният изпълнител не прилагал никакъв изп. способ, защото не било налице неизпълнение или осуетяване на определения режим. Същото важало и за таксата за образуване на изп.дело, тъй като жалбоподателката не била дала повод за неговото образуване. Основен принцип бил, че виновното лице поема разноските, а в конкретния случай нямало основание да понесе посочените такси, доколкото не била дала повод с поведението си за образуване на изп.дело. Съгласно правилата, посочени в ГПК, разноските се възлагат на загубилата делото страна или на тази, която е станала повод за водене на делото. В производство за определяне на лични контакти с дете нямало загубил или спечелил делото.

Единствено съдът определял режим на лични отношения с детето, изхождайки само от интереса на детето. Това още повече доказвало, че неправилно и били възложени претендираните от взискателя разноски и такси.

Твърди ,че в нарушение на закона съдебният изпълнител „сляпо" бил приел за събиране възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв. След произнасянето на съда на ЕС отпаднало задължението на съдилищата да се съобразяват с посочените минимални размери на адвокатските възнаграждения, тъй като действащата Наредба, която ги определя, била отменена. Както съдът, така и съдебният изпълнител били длъжни да се произнасят относно искането за признаване на адвокатско възнаграждение като съобразят действителната фактическа и правна сложност на делото, преценявайки конкретните действия, предприети от адвоката. Вече не съществувало понятието „минимален размер на адвокатско възнаграждение", поради което не съществувало задължение за съобразяване с подобно. В случая се касаело единствено за подаване на молба с изпълнителен лист ,без да е посочен никакъв изпълнителен способ. В този смисъл сумата от 300 лв . се явявала прекомерна с оглед предприетите действия от страна на адвоката.

Важно било да се отбележи, че съдебният изпълнител не се бил произнесъл с никакъв акт на направеното от нея възражение за разноски - нито за обикновените, нито за пропорционалните, нито за възнаграждението за адвокат. Съгласно практиката на ВКС страната имала право да обжалва само ако такъв е издаден. Неиздаването на постановление за разноските нарушавало правото на обжалване, като същевременно възпрепятствало работата на съда, който действал като контролна инстанция относно законосъобразността на издаден несъдебен акт.

И не на последно място - съдебният изпълнител не можел да изземва функцията на съда и да предприема действия, които излизат извън постановеното съдебно решение. В този смисъл той не бил овластен по никакъв начин да се явява посредник между страните като дава съответни указания на едната или на другата страна. В случай, че страните като родители искат да променят режима на лични отношения с детето, следвало да се обърнат към съда по определения ред.

Сроковете за обжалване на актовете на съдебния изпълнител били 3 определени с императивни правни норми, които като задължителни не подлежат нито на тълкуване, нито на промяна .ГПК изрично посочвал как се броят сроковете като 14 дни не е равнозначно на двуседмичен срок. Съгласно чл.436 ал.1 от ГПК жалбата се подава в двуседмичен срок, а не както е посочено в обжалваното разпореждане - 14 дневен срок.

Предвид гореизложеното се иска да се отмени изцяло Разпореждане от 22.12.2025 г. на ДСИ Станева поради нарушения на процесуалните правила и да се върне делото на ДСИ за произнасянето по направените възражения.

В.ският окръжен съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по делото, на основание чл. 437 от ГПК, приема за установено следното:

ИД № 20251320401192 е образувано на 11.12.2025г. въз основа на изпълнителен лист № 287 / 17.09.2025г., издаден от Вид. РС по ГД № 20241320101855 / 2024г на Вид. РС и страни :взискател Н.С.Д. ЕГН ********** и длъжник : С. Г. Е. ЕГН 9012031705, като майка на А.Н.С. ЕГН **********

Предмет на изпълнение: режим на лични контакти между взискателя Н.С.Д. и детето А.Н.С., а именно - детето има право на лични контакти с бащата Н.С.Д. ЕГН **********- всеки първи и трети петък от месеца от 17.30 ч. до 17,00 ч. в неделя с преспиване, за Коледните и Великданските празници по 1 ден, за пролетните празници - по 5 дни за всяка една от ваканциите, на рождения ден на бащата, в деня ,следващ рождения ден на детето и един месец през лятото, който да не съвпада с отпуската на майката. Бащата и детето ще имат право да контактуват по мобилен телефон в това число и социални мрежи .

Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е връчена на 17.12.2025 г.

С Молба от 19.12.2025 г. длъжникът С. Г. Е. е поискала прекратяване на изпълнителното производство и е възразила срещу начислените в нейна тежест разноски ,тъй като не била дала основание за образуване на изпълнително дело.

С РАЗПОРЕЖДАНЕ от 22.12.2025 г. държавният съдебен изпълнител при Районен съд-В. по молба от С. Г. Е. ЕГН 9012031705, като майка на А.Н.С. с ЕГН ********** и на основание чл.434 ГПК съставила обжалваното разпореждане ,с което отказала да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело №202513204 01192 ,което е образувано въз основа на изпълнителен лист №287/17.09.2025 г., издаден от Районен съд-В. по гр.д.20241320101855/20024 г. на Районен съд-В. .

Предметът на изпълнение е режим на лични контакти между взискателя Н.С.Д. и детето А.Н.С., а именно - детето има право на лични контакти с бащата всеки първи и трети петък от месеца от 17.30ч. до 17,00 часа в неделя 4 с преспиване, за Коледните и Великданските празници х 1 ден, , за пролетните празници- по 5 дни за всяка една от ваканциите, на рождения ден на бащата, в деня следващ рождения ден на детето и един месец през лятото,който да не съвпада с отпуската на майката.Бащата и детето ще имат право да контактуват по мобилен телефон в това число и социалните мрежи.

Съдебният изпълнител преценил,че е налице годен изпълнителен титул, активна легитимация от страна на взискателя и пасивна легитимация на длъжника , че са внесени дължимите такси, съгласно ТДТССГПК и че детето не е навършило 18 години.

Взискателят твърди,че му се пречи да контактува с детето А.Н.С. по мобилен телефон и в социалните мрежи съгласно цитирания изпълнителен титул. Предложил е пределни часове,в които да се осъществяват контактите. Изразил е готовност да осигури мобилно устройство за контакт с детето.

Съдът не е посочил точен час.

Съдебният изпълнител е посочил ,че ако длъжникът прецени ,че предложените от взискателя часове са неудобни,може да направи своето предложение.

Съдебният изпълнител е посочил,че ако липсва споразумение между страните за точен час на общуване по мобилен телефон и в социалните мрежи – така,както е посочено в изпълнителния титул, длъжникът следва да осигури възможност за контакт по всяко време - в това число и в посочените от него часове и че при неизпълнение на присъденото се дължи глоба в размер на 400 лв.Съдебният изпълнител е указал на длъжника да посочи дали е в състояние да осигури мобилно устройство на Анабел — лично на детето или чуждосамо за ползване, съгласно определения режим на лични контакти в изпълнителния титул и да предложи удобен вариант за реализиране на онлайн контактите