Решение № 1946 от 21.10.2019, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………../……………………….гр.Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД –гр. Варна, ІІ-ри състав, в публичното заседание на осми октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: В. Чолакова при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1443 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 226 и сл. от АПК вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е предвид решение № 7279/15.05.2019 г. постановено по адм. дело № 11570/2018 г. на ВАС на РБ, с което е отменено решение постановено по адм. дело № 237/2018 г. на Административен съд-Варна и делото е върнато с указания за конституиране на заинтересовани страни. В мотивите на съдебният акт на касационната инстанция са дадени изрични указания да се впишат като заинтересовани лица, собствениците на съседен имот с идентификатор ***, които са собственици или носители на ограничени вещни права.

Първоначалното производство започва по жалба на В.Н.Ч. и В.Д.В. и двете чрез адв. Д.Й. срещу заповед №18-9030/27.11.2017г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр. Варна, с която е отказано изменение в КК и КР в частта на имоти с идентификатори ***, *** и сграда с идентификатор *** и самостоятелни обекти в тях с цел коректно отразяване на границите на имот пл. № 9 в кв. 343 и сградите в него и самостоятелните обекти в тях. Заповедта е оспорена с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Сочи се, че вписването в КК е следвало да се извърши съобразно титула за собственост, като отразеното в същата не отговаря на титула на собственост на жалбоподателите, съответно и, че Община Варна е вписана с по-голяма площ отколкото удостоверява с акт за общинска собственост, което представлява неточност в КК, която следва да бъде коригирана по реда предвиден в ЗКИР. При новото разглеждане на делото няма промяна в становището на жалбоподателя, претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – началника на СГКК-Варна редовно уведомен не изпраща представител. В приложено становище към придружително писмо вх. №1196/19.01.2018г. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна–Община Варна чрез главен юрисконсулт Светлана Ц. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Сочи, че не е налице грешка или неточност в кадастралната карта и кадастралните регистри, за да бъдат изменени. Намира отказът на началника на СГКК – Варна за правилен и законосъобразен.

Предвид решението на

Върховния административен съд настоящият състав конституира собствениците на имот с идентификатор *** като заинтересовани страни. Заинтересованата страна Г.П.С. се явява лично и изразява становище за основателност на жалбата.

Заинтересованите страни А.К.С., А.С.И., Б.П.К., В.В.В., В.Й.П., Д.Д.Д., Д.Г.К., З.С.Б., П.А.Н., П.Б.С., Р.Н.С., С.М.Д., С.М.Б., И.Х.М., И.Я.И., И.В.В., К.А.С., Л.Г.А.,

М.Н.К., М.Т.П., М.А.Н., Н.Н.А., Н.М.Н., С.П.Д., С.А.Б., Т.Б. Вълкова, Х.П.И., К.Н.Х., Й.К.Х., Н.К.Х., А.К.Х., А.В.В., Н.В.В., Г.В.Г., Т.В.Г., И.В.Г., Н.И.П.М., Р.Г.С.,

П.Г.М., А.Д.С., М.И.Д., П.И.Я., В.П.И., В.П.Н., Д.М.Н., С.А.Б., Й.А.Б., Г.М.Д.,

Р.М.К., А.Й.Б., М.К.М., Б.П.Б., М.Х.Б. – не се явяват и не се представляват.

Съдът, преценявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, вземайки предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана в законоустановеният срок от легитимиран субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и като ОСНОВАТЕЛНА.

По основателността на жалбата:

Производството пред началника на СГКК –

Варна е започнало по заявление с вх.№01-229280/27.07.2017г., подадено от В.Н.Ч., с което е поискано нанасяне на имот *** в кадастралната карта с площ 284 кв.м вместо с досегашната площ от 120 кв.м, съгласно скица №15-25898/16.01.2018г., издадена от СГКК – Варна, както и нанасяне на сградата в него с идентификатор *** с площ от 127 кв.м, за която има издадено разрешение за строеж №91/22.11.1996г. и одобрени инвестиционни проекти. Заявлението е приподписано от В.Д.В., която изрично е заявила в него, че се счита за заявител и е отбелязано, че подписът ѝ е положен пред служителката на СГКК – Варна Т. Пешева, която също се е подписала под допълнението.

Жалбоподателките се легитимират като собственички на имот с идентификатор *** от кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Одесос”, одобрени със заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК с представените нотариални актове и реституционни документи. Жалбоподателката В.Н.Ч. е наследничка на Н.Д.Ч., който заедно с другата жалбоподателка В.Д.В. са съсобственици на дворно място с площ от 284 кв.м, находящо се в гр. Варна, ул. ”Алеко Константинов”№7, съгласно решение №1095/08.01.1993г. на кмета на община Варна, протокол за въвод във владение №104/31.05.1993г., протокол за съдебна делба по гр.д.№2659/1993г. на Варненски районен съд и нотариални актове №177 том ІХ дело №3168/1994г. и №125 том І рег.№1062 дело №123/1999г. Към заявлението е приложен и проект за изменение в изпълнение на изискването по чл.54 ал.1 от ЗКИР.

Във връзка със съобщението по чл.26 от АПК за започналото административно производство, община Варна е изпратила писмо до началника на СГКК – Варна, постъпило на 05.10.2017г., в което се заявява, че за имот *** има съставен акт за частна общинска собственост №9081/28.06.2016г., който е приложен. В съдебно заседание на 28 март 2018г. пълномощникът на жалбоподателките адв. Й. уточнява, че от тяхна страна не е налице претенция за собственост върху имот с идентификатор ***, а единствено нанасяне на имот *** с цялата му площ от 284 кв.м, според реституционните документи и нанасяне на сградата в него с идентификатор ***.

С обжалваната заповед

№18-9030/27.11.2017г. началникът на СГКК – Варна е отказал изменение в КК и КР в частта на имоти с идентификатори ***, *** и сграда с идентификатор *** и самостоятелни обекти в тях с цел коректно отразяване на границите на имот пл. № 9 в кв.343, сградите в него и самостоятелните обекти в тях, обосновавайки се с възражение вх.№07-12344/05.10.2017г. на община Варна.

За да се установи дали е налице непълнота или грешка по смисъла на чл.54, ал.1 от ЗКИР, при първото разглеждане на делото съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, чието заключение с вх.№9265/21.05.2018г. е изготвено от инж. Ж. Б..

Вещото лице прави следните геодезични изводи: В кадастралния план от 1950 г. имот 1064 е съществувал с кадастрален номер 9 в кв.381 и с площ от 287 кв.м и на юг е граничил с имот 1065, който е съществувал в същия план с площ от 1766 кв.м, което е видно в приложение №1 към експертизата. В кадастралния план от 1965г. имот 1064 е продължил да съществува с кадастрален номер 9, но с площ 284 кв.м и на юг е граничил с имот 1065, който е бил с площ от 1766 кв.м, което е отразено в приложение №2 на експертизата. Изменението на Застроителния и регулационен план /ИЗРП/ от 1993г., одобрен със заповед №Г-35/30.03.1993г. на кмета на община Варна, е било изготвено върху основата на кадастралните планове от 1950г. и от 1965г. В Застроително-регулационния план от 1993г., имот с кадастрален номер 9 /имот 1064/ е придобил регулационен номер ІV-9 и е бил с площ 253 кв.м, което е отразено в приложение №3 към експертизата. Разликата от 31 кв.м /284 кв.м – 253 кв.м/ между КП от 1965г. и ИЗРП от 1993г. е придадена към имот 1065, който в ИЗРП е бил УПИ ІХ-компл. жил. стр. В последвалото изменение на ЗРП през 1994г., одобрено със заповед №Г-358/12.10.1994г. на кмета на община Варна, имот 1064 /УПИ ІV-9, с кадастрален номер 9 от КП от 1965г./ отново е съществувал с площ от 284 кв.м, т.е. 31 кв.м в югозападната му част, които са били придадени към имот 1065 /УПИ ІХ/ са му били възстановени, което е видно в приложение №4 към експертизата. В първоначалния вид на кадастралната карта на район „Одесос”, приета със заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК, имот 1064 е нанесен с площ от 120 кв.м, а съседния му имот 1065 е попълнен с площ от 2150 кв.м, което е отразено в приложение №5 от експертизата. Тоест, разликата от 164 кв.м в площта на имот 1064 /284 кв.м-120 кв.м/ е била прибавена към площта на имот 1065, който е нараснал и с площи от други съседни имоти. В настоящия вид на кадастралната карта, имот 1064 продължава да съществува с площ от 120 кв.м, за разлика от КП от 1950г., в КП от 1965г. и в ИЗРП от 1994г., в които е имал площта от 284 кв.м, показано в приложение №7 на експертизата. Частта от имота на жалбоподателите в размер на 164 кв.м заедно със съществуващата в него сграда от 48 кв.м в действащата кадастрална карта попадат в имот 1065. В актуалната кадастрална карта съществува склад с площ 48 кв.м, изчертан в имот 1065, което е показано в приложение №8 на експертизата, за която жалбоподателките претендират, че следва да бъде нанесена в обхвата на техния имот. В имот 1064 в действащата кадастрална карта съществува сграда с площ от 120 кв.м, чиито граници са пренесени като очертания на границите на имота.

При изслушване на заключението в съдебно заседание на 20 юни 2018г., инж. Баев уточнява, че в КП от 1950г., имот 1064 /кадастрален номер 9/ е бил с площ 287кв.м, в КП от 1965г. е бил с площ от 284 кв.м, като разликата от 3 кв.м според вещото лице е в рамките на допустимата геодезична неточност. Със застроителния и регулационен план от 1993г. имот 1064 /УПИ ІV-9/ е станал с площ от 253 кв.м, като с изменението на ЗРП през 1994г. отново е придобил площ от 284 кв.м. В кадастралната карта на район „Одесос”, приета през 2008г. имот 1064 е с площ от

120 кв.м, която е площта на сградата в него, т.е. нейните очертания са настоящите граници на имота. Вещото лице подчертава, че едва през 2008г. при първоначалното одобряване на кадастралната карта на район „Одесос” имот 1064 за първи път е нанесен с площ от 120 кв.м, като добавя, че границите на УПИ ІV-9 от ЗРП от 1994г. не са материализирани на място в южната му част. Вещото лице смята, че при изготвянето на КК и КР на район „Одесос” за кадастрална основа е използван кадастралния план от 1965г. и за регулационна основа изменението на ЗРП от 1994г., който е с действаща регулация и до този момент. Въпреки това, в КК имот 1064 не е нанесен с границите и площта си от КП/1965г. и изменението на ЗРП от 1994г., а само с очертанията на съществуващата в него сграда с площ от 120 кв.м, т.е. площта му съвпада с площта на сградата в него. Вещото лице прави извод, че при одобряването на процесната кадастрална карта не са съобразени документите за собственост на собствениците на имот 1064 и тези на имот 1065.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, тъй като то напълно съвпада с всички документи, представени по делото от двете страни в т.ч. тестова и графична част на плановете за процесния район, в който се намират имоти 1064 и 1065, както и документите за собственост на жалбоподателките и ответника.

С оглед гореустановените факти, съдът формира следните правни изводи:

Оспореният отказ е издаден в производство по изменение на кадастралната карта, което се регламентира от разпоредбите на чл.51-54в от ЗКИР и Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата). Той е издаден от надлежен орган съгласно чл.51, ал.2 от ЗКИР, във вр. чл.54, ал.4 от ЗКИР, в необходимата писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, но при неправилно изяснена от органа фактическа обстановка, довело и до неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК.

Уредбата на чл.51, ал.1 и ал.2 от ЗКИР задължава службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота да поддържа в актуално състояние кадастралната карта и кадастралните регистри, израз на което са предвидените в чл.51, ал.1, т. 1-3 от ЗКИР възможности за изменението им при настъпили след влизането им в сила промени в данните на обектите на кадастъра, при непълноти или грешки, както и при явна фактическа грешка.