Решение № 260286 от 22.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 22.04.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ-ти въззивен състав на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и първа година в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Гергана

Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНЧД № 4429 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С разпореждане от

22.10.2020 г., постановено по НЧХД № 12051/19 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 1 от НПК е прекратил наказателното производство по цитираното дело, образувано по тъжба на К.Д.И. срещу Н.М.Т..

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал частния тъжител К.И., който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал въззивна жалба. В същата се излагат аргументи за неправилност на атакуваното разпореждане, тъй като не се касае за извършено престъпление от общ характер, така както е приел съдът, а за такова, което се преследва по тъжба на пострадалия, а именно клевета. Твърди се още, че са били изпълнени всички указания на съдията-докладчик, дадени с разпореждане от 15.11.2019 г., поради което и не са били налице основанията на чл. 250, ал.

1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 1 от НПК за прекратяване на наказателното производство по образуваното НЧХД № 12051/2019 г. по описа на СРС, НО, 19 –ти състав. Отправя се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата не се сочи на необходимост от събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 09.12.2020 г., въззивният съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното разпореждане и с приложените материали по делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че не са направени доказателствени искания и не е необходимо събирането на нови гласни и писмени доказателства и изслушването на съдебни експертизи. Намери също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на правомощията по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, служебно назначеният повереник на частния тъжител К.Д.И., в лицето на адв. Г.С., поддържа депозираната въззивна частна жалба, по съображенията, изложения в нея. Обръща внимание на обстоятелството, че наказателното производство по делото, е прекратено за втори път от районния съд, което определя като израз на отказ от правосъдие и нарушение на чл. 47, ал. 2 от Хартата на основните права. Намира основанието, на което е прекратено наказателното производство за недопустимо, предвид задължителното за СРС, предходно отменително решение на СГС. Поради това отново се моли за отмяна първоинстанционното разпореждане и връщане делото на друг състав на СРС.

Частният тъжител К.И. - редовно призован, доведен от Затвора Пазарджик, се явява лично пред въззивната инстанция. В унисон с тезата на повереника си моли за отмяна разпореждането на СРС и съответно за продължаване на производството по делото. Настоява, първостепенният съд да изиска от СРП пр.пр.

№1810/2009 г., която според жалбоподателя доказва, че подсъдимият го е оклеветил и излъгал. Определя твърденията на д-р Т. за доброволно приета от тъжителя течност с неустановен произход, за лъжа. Иска от въззивния съд да се съобрази с т. 5 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр.д. № 3/1976 г. на ВС. Позовава се на длъжностното качество на подсъдимото лице и статута си на лишен от свобода, като основание на опасенията му относно безпристрастността на решаващите съдии. Завършва аргументацията си с отбелязване, че всички граждани са равни пред закона.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ХII -ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното Разпореждане, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Производството е инициирано по тъжба на К.Д.И. срещу д-р Н.М.Т. с твърдения, че по време на разпит в качеството на свидетел по пр. пр. № 1810/2019 г. по описа на СРП, лицето против което е подадена тъжбата – д-р Т., е изнесъл твърдение, че на 02.09.2013 г. в кабинета му в болницата при Софийски централен затвор, тъжителят И. му споделил, че е приел и изпил „някаква течност“, след което последния бил отведен за лечение в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ ЕАД. Излага се, че в резултат на тези твърдения, прокурор при СРП е прекратил преписката по случая. Според тъжителя, изказването на д-р Т е лъжа и манипулация, която има за цел да оправдае действията и бездействията н.а администрацията на Затвора София за невзетите мерки по разкриване на виновните лица, касателно опита за отравянето му. Тъжителят е дал правна оценка на изложеното в тъжбата, като е посочил, че желае да бъде образувано наказателно дело от частен характер за извършено от д-р Т. престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, както и такова по чл. 291, ал. 1 от НК.

Към тъжбата са приложени и описани всички документи, касаещи случая.

Въз основа на така депозираната тъжба е било образувано НЧХД № 12051/2019г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав.

С разпореждане на съдията-докладчик при СРС, НО, 20-ти състав от 19.08.2019г., постановено по НЧХД № 12051/2019 г., на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. с л. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство по делото.

Същото е било отменено с Решение №

896/05.11.2019 г., постановено по ВНЧД №3925/2019 г., по описа на СГС, НО, XIII-ти въззивен състав, доколкото първият съд не е изпълнил задължението си да даде указание на ЧТ да отстрани констатираните нередовности на тъжбата му, поради което и делото е било върнато на СРС за разглеждане от друг състав на съда.

Последвал е отвод на съдията-докадчик по НЧХД № 12051/2019 г., НО, 20-ти състав, като е определен за съдия – докладчик по него председателят на 19- ти състав, който с процесното разпореждане отново е прекратил наказателното производство, поради следното:

С разпореждане от 15.11.2019 г. постановено по НЧХД № 12051/2019 г., по описа на СРС, НО, 19-ти състав, съдията-докладчик е оставил без движение частната тъжба, като в изпълнение на дадените с Решение № 896/05.11.2019 г., постановено по ВНЧД № 3925/2019 г. по описа на СГС, НО, XIII-ти въззивен състав, указания, е дал 7 – дневен срок от получаване на разпореждането за допълване, коректно и точно посочване на обстоятелствата, въз основа на които се повдига обвинение. С това разпореждане е указано на тъжителя, че в случай, че повдига обвинение за обида и клевета, следва да посочи конкретни изрази и действия на подсъдимото лице, както и времето, мястото, и начина на тяхното разгласяване. Указано е още на тъжителя да посочи в какво се изразяват конкретните действия, осъществени от страна на д-р Т., с които се инкриминират други деяния от частен характер, каквато е леката телесна повреда, с оглед доводите на повереника на ЧТ, изложени в съдебното заседание пред въззивния съд. В разпореждането, съдията- докладчик изрично е указал и последиците, които ще последват за частния тъжител при неотстраняване на недостатъците в срок, а именно прекратяване на наказателното производство.

Разпореждането е било съобщено на тъжителя на 13.12.2019 г.

В резултат на разпореждането, тъжителят е депозирал в писмен вид допълнително изложение на фактите, обективирано в молба, по същество идентично с това на първоначалната тъжба. Изрично е посочил, че обвинява д-р Т. в лъжесвидетелстване пред надлежен орган на властта, а именно прокурор Видов и СРП. С молбата, частният тъжител е заявил пред СРС, че се възползва от правото си да се защитава сам, поради което желае да се откаже от служебно назначения му повереник. Като причина за това свое решение е изтъкнал несъответствието на наведените от повереника доводи пред СГС, с действителните претенции на тъжителя. А като такива, тъжителят отново изрично е посочил, че желае да бъде повдигнато обвинение срещу Николай Т. за лъжесвидетелстване пред надлежен орган на властта.

На 06.01.2020 г. в деловодството на СРС е постъпила втора молба от частния тъжител К.И., в която отново се пресъздава изложеното в първоначалната тъжба и в предходната допълнителна молба. Със същата, тъжителят И. изрично заявява, че се дистанцира от обвинението за нанесена лека телесна повреда, наведено от повереника в съдебно заседание пред СГС, като категорично подчертава, че претенцията му срещу д-р Т., касае единствено и само „лъжесвидетелство по пр.пр. № 1810/2019 г. по описа на СРП“, както и че желае „да бъде потърсена съдебна отговорност на д-р Т. по чл. 291, ал. 1 от НК“.

С резолюция от 10.01.2020 г. съдията-докладчик при СРС, НО, 19-ти състав е предоставил възможност на тъжителя да уточни позицията си към адв. С., а именно желае ли същият да остане негов повереник или предпочита да му бъде назначен друг такъв.

На 20.01.2020 г. служебният повереник на частния тъжител И., адв.

С. е депозирал пред СРС молба, в която е уточнил, че обвинението срещу д-р Т. е и затова, че при разпит по пр. пр. №1810/2019 г. по описа на СРП, Т. е заявил, че К.И. е луд, с психични разстройства и сам е сложил татул в храната си.

Последните са определени от повереника като неверни клеветнически твърдения.

Съдията-докладчик при СРС, НО,

19-ти състав отново е изпратил до частния тъжител съобщение с изрично указание в 7 - дневен срок да изрази становище относно назначения му служебен защитник.

До 10.10.2020 г., по делото не е постъпил отговор от страна на тъжителя К.И. в посочения от съдията-докладчик при СРС, НО, 19-ти състав смисъл.

Съдията-докладчик подробно, аргументирано и задълбочено е анализирал, както тъжбата и депозираните допълнителни молби от страна на частния тъжител, така и депозираното допълнение от страна на служебния повереник, с оглед дадените указания за уточняване на обвинението, като е стигнал до извода, че доколкото всеки един от тях е посочил различен вид престъпление, даденото указание за уточнение на обвинението не е изпълнено, като производството по делото следва да бъде прекратено. В мотивната част на атакуваното разпореждане е прието, че изложените твърдения от частния тъжител сочат на осъществен състав на престъпление от общ характер, като право да повдига и поддържа обвинение по него има единствено прокурорът. Съдията-докладчик в атакуваното разпореждане е изложил позицията си и досежно изнесените от страна на служебния повереник факти, като е приел, че с оглед така описаното от повереника обвинение се навеждат твърдения за наличие на извършено престъпление клевета, но без да са посочени всички факти и обстоятелства във връзка с инкриминираното деяние, поради което е приел, че това обвинение не е формулирано по начин, който да покрива минималните процесуални стандарти, позволяващи пълноценно организиране на защитата на подсъдимия. Преценил е, че въпреки предоставената на частния тъжител възможност да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК и предвид противоречието в позицията на тъжителя и тази на повереника, и липсата на отговор от страна на тъжителят, досежно заявеното от него желание да не бъде защитаван от назначеният му служебен повереник, указанията не са били изпълнени. В резултат на тези свои изводи първостепенният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл.

81, ал. 1 от НПК с разпореждане от 22.10.2020 г. (предмет на въззивната проверка).

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на СРС, досежно наличието на прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл.

81, ал. 1 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от НПК, производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението. Тъжбата е процесуален способ за възбуждане на наказателно преследване срещу определено лице за осъществен състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Разпечатката съдържа 44 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bac33778-d3e0-40eb-a11d-1c2957ba11e8