Определение № 1151 от 16.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1151 гр. Варна, 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20233100900254 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от П. Ц. П., ЕГН ********** чрез адв. С. С., с която срещу ВСК ООД, ЕИК 103929922, Варна, представлявано от управителя Александър Ралчев е предявен иск за осъждане на ответното дружество за сумата от 95 000 лева, дадена на неосъществено основание поради прекратен поради отказ договор за продажба на право на строеж и извършване на строителство от 14.07.2022г., на основание чл.55, предложение второ от ЗЗД, ведно с мораторна лихва в размер на 1425 лева общо за периоди 26.03.2023г. до 11.04.2023г. и 12.04.2023г. до 03.05.2023г., както и сторените по делото разноски.

По делото е постъпила молба вх. №19920/14.08.2023г. от ищеца чрез адв. С. с искане за прекратяване на производството поради отказ от иска и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид, че молбата изхожда от легитимирана страна, подадена чрез пълномощник, разполагащ с представителна власт да се разпорежда с предмета на спора, както и че съгласие от насрещната страна не е необходимо за отказа от иска, намира че е надлежно десезиран от разглеждане на делото.

На основание чл. 81 от ГПК със всеки акт, приключващ делото съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при 1 прекратяване на делото. Същевременно по аргумент, изведен от чл. 78, ал. 2 ГПК, при отказ или оттегляне на иска, ищецът има право да претендира разноски, ако ответникът с извън процесуалното си поведение е дал повод за завеждането на делото. В този смисъл са постановените от ВКС съгласно Определение № 98 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г., IV г.о., Определение № 169 от 26.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 166/2010 г., ІІ г.о., Определение № 207 от 16.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 216/2010 г., ІІІ г.о., Определение № 571 от 14.07.2010 г. по ч.т.д. № 558/2010 г. на II т.о.; и Определение № 767 от 5.09.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 251/2012 г., II т.о.

В настоящият случай към датата на сезирането ответникът се е намирал в забава по отношение на възникнало вече задължение за връщане на даденото по развален договор за продажба на право на строеж и извършване на строителство от 14.07.2022г. С последващо, извършено е хода на процеса, плащане ответникът изрично е признал задължението, което обаче няма отношение към поведението му, станало причина за завеждане на делото.

Доводите за временна невъзможност да оперира със средствата по банковите си сметки, поради наложен запор се явяват неотносими, съгласно общото правило, че липсата на парични средства не съставлява извинителна причина за неизпълнение/ чл. 81, ал. 2 от ЗЗД/. Възраженията за липса на съдействие от насрещната страна за уреждане на спора са недоказани.

В заключение съдът приема, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, съответно, че разноски се дължат в полза на ищеца.

Относно размера на възнаграждението за производството ответникът е възразил своевременно за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78.ал. 5 от ГПК

По делото ищецът е представил договор за правна защита и съдействие от 04.05.2023г., сключен с адв. С. С., за процесуално представителство и защита по делото, в който е договорено възнаграждение в размер на 9000лв., като е отразено плащането на сумата в брой.

Предвид етапа, на който производството се прекратява, съдът намира, че разноските, присъдими в полза на ищеца следва да се ограничат до минималния размер съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо релевираното възражение за прекомерност на адв. възнаграждение е основателно. Допълнително е налице 2 основание за редукция в хипотезата на чл. 9 от Наредбата. Цитираната разпоредба визира хипотеза на осъществено процесуално представителство, изчерпващо се с изготвяне на книжа, без осъществяване на същинско представителство чрез участие в съдебно заседание и процеса на събиране на доказателства. Тъй като производството не е насрочено за разглеждане в о.с.з, и по него не би провело съдебни дирене, съдът приема, че оказаното от адвоката съдействие следва да се остойности именно според правилата на чл.

9,ал. 1 от Наредба № 1/2004г., тъй като реализираните от пълномощника усилия се изчерпват с изготвяне на книжа. На следващо място съдът съобразява, че защитата по спора се покрива в значителна степен с тази в приключилото производството по чл.390 от ГПК, за което ищецът претендира отделно възнаграждение.

С оглед правилото на чл. 7,ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. чл.2,ал. 5 от Наредба № 1/2004г., минималният размер на възнаграждението по главния иск възлиза на 8250 лева, а по акцесорния –на 442,5 лева /или общо на сумата от 8692,50 лева/. След редукцията съгл. чл. 9 от Наредбата, на ищеца се следва да се присъди възнаграждение в размер на 6519,37 лева.

Допълнително в полза на ищеца се следват разноски за държавна такса в размер на 3857 лева, като и разноски за проведеното обезпечително производство в размер на 6295 лева съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№254/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, образувано по искова молба, предявена от П. Ц. П., ЕГН ********** чрез адв. С. С., с която срещу ВСК ООД, ЕИК 103929922, Варна, представлявано от управителя Александър Ралчев е предявен иск за осъждане на ответното дружество за сумата от 95 000 лева, дадена на неосъществено основание поради прекратен поради отказ договор за продажба на право на строеж и извършване на строителство от 14.07.2022г., на основание чл.55, предложение второ от ЗЗД, ведно с мораторна лихва в размер на 1425 лева общо за периоди 26.03.2023г. до 11.04.2023г. и 12.04.2023г. до 03.05.2023г., както и сторените по делото разноски, на осн. чл.

3

233 от ГПК.

ОСЪЖДА „ВСК ООД“, ЕИК 103929922, със седалище и адрес на управление Варна, ул.“Александър Дякович“ № 45 ДА ЗАПЛАТИ на П. Ц.

П., ЕГН ********** от гр. Варна, бул.“Цар Освободител“ № 72, ет.3, ап. 5 сумата от 16 671,37 (шестнадесет хиляди шестстотин седемдесет и един лева и 37 ст.), представляваща сторените в настоящото и в производството по т.д. №204/2023г. по описа на ВОС разноски за адв. възнаграждение и държавни такси, на осн.чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Определението в частта, с която производството се прекратява подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд, а в частта за разноските подлежи на изменение и допълване от съда, който го е постановил, по искане на страните в срока за обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4