Решение № 136 от 05.10.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Разград, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА в присъствието на прокурора С. Люб. М. като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20253300100512 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Предявен е иск от А. А. А. /фамилното име е съобразено с представеното копие на лична карта/ за осъждане на Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 14 316,1 7 евро/28 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постановяване на оправдателната присъда – 1.03.2024г. до окончателното изплащане на сумите.

В обстоятелствената част на исковата молба излага твърдение, че на 25.10.2009г. срещу него е образувано ДП №979/2009г., преобразувано в ДП № 1873-ЗМ-187/2016г. за престъпление по чл.325 ал.4 НК. В продължение на години не са предприети процесуални действия. Напуснал страната, за да търси работа, и при едно завръщане разбрал, че му била наложена мярка за процесуална принуда забрана за напускане на територията на страната.

Притеснил се, но работел в Германия и през няколко месеца се връщал в България за разпити пред разследващ полицай в гр.Разград. Впоследствие бил привлечен като обвиняем за две престъпления – по чл.325 ал.4 и по чл.131 ал.1 т.12 в.в. с чл.130 НК. Повдигнатите обвинения го разстроили, чувствал несигурност, напрежение и страх. Наложената мярка за процесуална принуда допълнително причинила стрес при преминаване на границите на страната.

По повод внесен обвинителен акт срещу ищеца било образувано НОХД № 562/2018г. на РС Разград, което продължило повече от пет години. В рамките на този процес ищецът пътувал повече от десет пъти от Германия за България, за да участва в съдебните заседания.

На 1.03.2024г. съдът се произнесъл с оправдателна присъда, която била протестирана от РП Разград. С решение на ОС Разград присъдата била потвърдена. Ищецът твърди, че неимуществените вреди от наказателното преследване, изразяващи се в стрес и напрежение, са му причинени в периода от 2009г. до 2024г. и са пряка последица от повдигнатите от РП Разград обвинения, приключили с оправдателна присъда. В с.з. искът се поддържа от явилия се пълномощник.

1

Постъпил е писмен отговор от Прокуратурата на РБ, чрез прокурор в Окръжна прокуратура Разград, в който по същество ответникът оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не са нА.це търпените неимуществени вреди, че наложената забрана за напускане на територията на страната не се е отразила на ищеца, защото той е пребИ.вал в чужбина и не е искал разрешение за напускане, съответно такова да му е било отказвано. По отношение на размера на търсеното обезщетение ответникът излага твърдение за неговата прекомерност, предвид относимите към определянето му предпоставки. В съдебно заседание становището се поддържа от прокурор в РОП. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, констатира следната фактическа обстановка: производството по ДП № 979/2009 година по описа на РУ на МВР /преобразувано в ДП № 1873-ЗМ-187/2016 г./ първоначално било образувано на 25.10.2009 година с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие – заведението, в което е станало масово сбИ.не. Образувано е срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. На същата дата са снети писмени обяснения от присъстващи на мястото на инцидента. На 27.10.2009 година ищецът А. А. бил разпитан в качеството му на свидетел. В това качество били разпитани и други лица, присъствА. в заведението в деня на сбИ.нето. С постановление на наблюдаващия прокурор от 19.12.2009 година било разпоредено извършването на очна ставка между А. А. в качеството му на свидетел и пострадал и други лица, предоставили писмени обяснения по случая. Ищецът не бил открит на посочения адрес, като били събрани данни, че е напуснал територията на РБългария. Досъдебното производство е било спряно, а А. А. бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 16344/23.03.2010 година на ДПОП- София.

В хода на досъдебното производство били извършени множество процесуални действия по разследването – оглед, разпит на свидетели, назначаване на съдебни експертизи, разпознаване на лица и други.

На 21.07.20210 година А. А. се явил пред разследващите органи в качеството му на свидетел, като с негово участие са проведени пет очни ставки с други лица.

В хода на разследването досъдебното производство е било многократно спирано и възобновявано, поради различни процесуални пречки, включително невъзможността на разследващите органи да открият ищеца на посочения по делото адрес.

Впоследствие и след преценка на събраните в хода на разследването доказателства, досъдебното производство до 14.06.2016 година се е водело срещу З.С.Х. и Х.С.Х. за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

За първи път с постановление за привличане на обвиняем от 14.06.2016 г. срещу Х.Х., е посочено, че повдигнатото престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2 и вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал.

2 от НК е извършено в съучастие със З.Х. и А. А..

Едва с постановление на наблюдаващия прокурор от 04.07.2016 година за привличане на обвиняем е повдигнато обвинение срещу А. А. /А./ за извършени престъпления в съвкупност по чл. 325, ал. 4, вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. с чл.129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Постановлението за привличане е предявено на А. А. /А./ в присъствие на назначения му служебен защитник. Непосредствено след това ищецът бил разпитан в качеството му на обвиняем. Наложило се да бъде извършено ново привличане с постановление от 12.10.2016 година, поради изменение на квА.фикацията по второто обвинение, а именно вече за извършено престъпление по чл. 131а, пр. 2, вр. с чл.

131, ал. 1, т.12, пр. 1 вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Повторното привличане е предявено на неговия служебен защитник. Поради явяването си пред разследващите органи, А. А. е бил снет от общо държавно издирване от 04.07.2016 година.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 13.12.2017 година на А. А. /А./ е 2 наложена забрана да напуска пределите на РБългария без разрешение на прокурора. Такава забрана е наложена и на другите обвиняеми лица по делото.

А. А. отново не е бил намерен на посочения адрес, като в хода на разследването са били изготвени множество докладни записки, в които било отразено, че същият живее във Ф.Р.

Германия.

След преценка на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, е изготвен и внесен в съда обвинителен акт срещу Х.С.Х. за извършени престъпления по чл.

325, ал. 4, вр. ал. 2 и вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; А. А. А. /А./ за извършени престъпления по чл. 325, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 131а, пр. 2 вр. с чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК; и З.С.Х. за извършени престъпления по чл. 325, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което е било образувано НОХД № 562/2018 година по описа на Районен съд – Разград. Делото е било насрочено за разглеждане в разпоредително заседание за 10.10.2018 година. Призовката, ведно с обвинителния акт, се е върнала в цялост с отбелязване от длъжностното лице, връчващо призовки и съобщения към кметството в с.

Раковски, че лицето не е намерено на адреса, като по данни на неговата майка същият живее във Ф. Р. Германия и е отказала да получи книжата. При повторен опит за връчване на призовката на ищеца, същата е получена от неговия брат. Въпреки редовното призоваване, А. А. не се явил лично в проведеното разпоредително заседание, представляван е от назначен служебен защитник. Ход на разпоредителното заседание не е бил даден. По искане на съда е изготвена докладна записка, от която е установено, че ищецът е напуснал страната на 11.11.2017 година през ГКПП Русе – Дунав мост и няма данни за завръщането му в РБългария. Същият е бил обявен за общо държавно издирване с телеграма № 29820/16.10.2018 г. на ГДНП – МВР. По делото са проведени 34 съдебни заседания, в 20 от които А.А. не се е явил лично. В периода от 10.10.2018 година до 28.06.2021 година същият не е бил намерен на посочения от него адрес. По част от съдебните заседания /14 броя/ не е даден ход на делото поради различни процесуални пречки. Настоящият ищец се е явил лично в 14 съдебни заседания пред РС – Разград на 28.06.2021 г.; 15.09.2021 г.; 17.09.2021 г.;

20.12.2021 г.; 28.02.2022 г.; 30.04.2022 г.; 08.06.2022 г.; 19.09.2022 г.; 10.03.2023 г.; 29.05.2023 г.; 04.09.2023 г.; 06.11.2023 г.; 10.11.2023 г. и 01.03.2024 г.

С присъда № 260000/01.03.2024 г., постановена по НОХД № 562/2018 г. по описа на РС Разград, ищецът е бил признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл.

131а, пр. 2, вр. с чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1от НК. Със същата присъда за невиновни били признати и другите подсъдими.

Срещу така постановената оправдателна присъда бил подаден въззивен протест и жалба от частните обвинители, за което било образувано ВНОХД № 221/2024 г. по описа на Окръжен съд – Разград. По същото са били проведени две съдебни заседания, като на първото от тях не е даден ход на делото, поради нА.чие на процесуални пречки свързани с нередовното призоваване на А. А. – същият не е бил открит на посочения адрес. Било установено по делото, че е напуснал пределите на РБългария на 02.03.2024 година. Във второто по ред заседание пред въззивната инстанция А.А. не се е явил и делото е разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК. С решение № 96/16.10.2024 г., постановено по ВНОХД № 221/2024 г. по описа на ОС Разград е потвърдена присъда № 260000/01.03.2024 г., постановена по НОХД № 562/2018 г. по описа на РС Разград.

В подкрепа на твърденията си за негативното отражение на процеса върху психиката и начинът му на живот, ищецът ангажира гласни доказателства и съдебнопсихологическа експертиза.

От показанията на св. Ф. А. – съпруга на ищеца, се установява, че двамата са 3 фактически съжители от 25-26 години, а преди три години сключили граждански брак. И тя, и ищецът изживели голям стрес в резултат на инкриминираното деяние, тъй като нейният съпруг бил пострадал толкова много, че не можел да използва дясната си ръка. Това се отразило на неговия живот, трудно си намирал работа. Наложило се да замине да работи във Ф.Р. Германия, където след години отишла и тя с тяхното дете. Много силен стрес преживели от факта, че трябвало да участва в наказателното производство, тъй като адвокатът им казал, че в противен случай ще получи осъдителна присъда. Често се налагало ищецът да пътува от Ф. Р. Германия до Р. България във връзка с наказателното производство.

Свидетелката също пътувала с него. Основно пътувА. с микробус, но два пъти се наложило да пътуват със самолет, като за да успеят да закупят билети за полетите, не платили дължимия наем за наетата от тях квартира. Всеки път ищецът бил много притеснен, когато трябвало да вземе участие в наказателното производство. Често ищецът казвал на свидетелката да не се притеснява, защото делото се отложило. Според св.Ф. А., ищецът бил много изтормозен от цялото наказателно производство. Преди инцидента бил трудоспособен, но след него изпитвал силен стрес.

Твърденията на свидетелката, че вследствие на воденото дело ищецът получил диабет, инфаркт, сърцебиене, са останА. недоказани – различните заболявания подлежат на доказване по съответния ред с необходимите медицински документи, каквито по делото не са събрани.

По делото е изготвена съдебно-психологична експертиза, която съдът приема като изготвена от лице в кръга на неговите компетенции, след запознаване със събрания доказателствен материал и психологическо изследване на ищеца. От заключението се установява, че към момента на изготвянето му се регистрират данни за промяна в субективно преживяваното психологично и емоционално състояние във връзка с продължителното наказателно производство, водено срещу А. А. в РБългария. При проведеното с него интервю същият описва преживяването си през процесния период като продължителен източник на психоемоционално напрежение, свързан с тревожност, страх от неблагоприятен изход, ангажираност с развитието на производството и опасения от налагане на наказание лишаване от свобода. Същевременно анА.зът на вещото лице на нА.чните данни сочи, че преживеният страх от възможно ново лишаване от свобода, доколкото същият вече е търпял такъв тип наказание, не е довело до трайно ограничаване на обичайната му активност или до съществено изменение на поведенческото му функциониране. Изводите за това вещото лице е извело от обстоятелствата, че ищецът е продължил да работи и да води самостоятелен активен начин на живот в Германия, като са нА.це данни за други осъждания в изследвания период. Вещото лице добавя, че тези данни не изключват възможността ищецът да е преживявал реален страх от опасността да му бъде наложено ново наказание лишаване от свобода, но показват, че този страх не е довел до трайно ограничаване на цялостната му житейска активност. Отделно от това, вещото лице отчита, че данните за функционирането на ищеца през разглеждания период не показват трайно нарушаване на основните области на жизнената му адаптация, доколкото независимо 4 от психоемоционалното натоварване, същият е запазил способността си да поддържа семейните си отношения, да живее самостоятелно в Германия и да изпълнява ежедневните си и професионални ангажименти. Извършеното обследване показва, че преживяното натоварване е имало негативно отражение върху субективното му емоционално напрежение, но нА.чните данни не подкрепят извод за трайна и съществена дезадаптация или за продължително нарушаване на способността му да функционира в основните житейски сфери. От проведеното изследване не се установяват данни преживяното във връзка с наказателното производство в РБългария да продължава да оказва съществено влияние върху психологичното и емоционалното функциониране на ищеца. Не били установени и данни за актуални персистиращи психоемоционални последици, които с необходимата степен на обоснованост да се свързват с преживяното в рамките на наказателното производство.