Решение № 1286 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100510206 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7604 от 25.04.2024 г. по гр.д. № 9707/2023 г. Софийски районен съд е:

- осъдил „Стад Спед” ЕООД да заплати на „Деламод Бълария” ООД на основание чл. 372 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ сумата 2161,19 лв., представляваща възнаграждение по договор за автомобилен превоз на товари, по релация България-Германия, сключен на 04.10.2022 г. между „Стад Спед” ЕООД и „Деламод България” ООД, съгласно Заявка-договор за транспорт № 357335/04.10.2022 г., за която е издадена фактура № 10000193853/26.10.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 23.02.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 43,77 лв., представляваща законна лихва за забава върху заплатената в хода на производството главница, считано от датата на предявяване на иска /23.02.2023 г./ до плащането /27.03.2023 г./;

- отхвърлил предявения от „Деламод България” ООД срещу „Стад Спед” ЕООД иск с правно основание чл. 372 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки за сумата 4181,51 лв., 1 представляваща възнаграждение по договор за автомобилен превоз на товари, за която сума са издадени фактура № 1000191178/03.10.2022 г. и фактура № **********/26.10.2022 г., поради извършено в хода на производството плащане;

- осъдил „Стад Спед” ЕООД да заплати на „Деламод България” ООД на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 173,14 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.11.2022 г. до 22.02.2023 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 173,14 лв. до пълния предявен размер от 575,54 лв.

Решението в осъдителните му части е обжалвано от ответника „Стад Спед” ЕООД. Излага възражение, че не дължи претендираното възнаграждение по сключения с ищеца договор за превоз, тъй като съгласно предвидените в заявка-договор 35735/04.10.2022 г. условия за плащане такова се дължи „45 дни след получаване на заверено, чисто ЧМР – 2 броя в оригинал със задължителни печати на товарен адрес, разтоварен адрес и печат на превозвача в кл. 16 и кл. 23 и фактура за транспорт в оригинал; спедиционна и кантарна бележки, които задължително трябва да бъдат надлежно зеверени”, но ищецът не бил изпратил чисто /без забележки/ ЧМР, а напротив – в него е вписан отказ за приемане на стоката поради корозия. Вследствие на това на „Стад Спед” ЕООД била предявена претенция от изпращача „Стомана индъстри” АД за повредената стока, като на основание чл. 30, стр. 4 от посочената заявка-договор „Стад Спед” ЕООД заплатило дължимото по фактура № **********/26.10.2022 г. на ищеца след приспадане на сумата по рекламационната претенция. Изтъква се, че първоинстанционният съд схематично е изложил фактите по делото, развил е мотиви за непризнаване на извънсъдебното прихващане, но не е коментирал настъпилата щета по време на превоза, вследствие на която стоката не е приета, следователно превозвачът „Деламод България” ЕООД не е изпълнил точно задълженията си по заявката-договор. Навежда се и възражение, че съдът не е разгледал и не се е мотивирал защо не признава прихващането в рамките на съдебния процес, като не е съобразил приетото в ТР № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. Иска се да се отмени решението в частта, с която „Стад Спед” ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата 2161,19 лв. като превозно възнаграждение съгласно заявка-договор 35735/04.10.2022 г., както и съответните акцесорни искове.

С писмения си отговор въззиваемият „Деламод България” ООД оспорва въззивната жалба на „Стад Спед” ЕООД. Сочи, че по делото е безспорно установено, че е извършен превоз от „Деламод България” ООД, който е възложен от дружествотоответник, поради което се дължи заплащането на възнаграждение, чийто размер е посочен в издадената фактура № **********/26.10.2022 г. Изтъква, че отказът да бъде приета стоката от получателя в Германия не се дължи на обстоятелства, за които отговаря превозвачът, тъй като ръждата по прътовете е фактор, за който превозвачът се е освободил от отговорност съгласно чл. 17, пар. 4, б. „г” от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, поради което т.нар.

2 рекламационна претенция е неоснователна. Счита за неоснователно въведеното от жалбоподателя възражение за неправилно непризнаване от съда на възражението му за прихващане. Във връзка с това изтъква, че ответникът не е направил в производството възражение за съдебно прихващане в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, а единствено е посочил, че е изготвено от негова страна споразумение, но такова не е изпращано и не е получавано от „Деламод България” ООД. На следващо място се поддържа, твърдяното от ответника вземане не е било ликвидно, нито изискуемо, с оглед на което правилно при анализ на разпоредбите на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД районният съд е приел за неоснователно това възражение.

Срещу решението е подадена и въззивна жалба от ищеца „Деламод България” ООД в частта, с която частично е отхвърлен иска за неустойка над сумата 43,77 лв. до пълния претендиран размер от 575,54 лв. Жалбоподателят излага възражение, че претендиранато от него вземане в размер на 575,54 лв. е неправилно квалифицирано от първоинстанционния съд като иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – законна лихва върху претендираната главница за периода от изпадане на длъжника в забава до депозиране на исковата молба. В исковата молба ищецът бил посочил, че претендираната сума представлява вземане за неустойка, начислявана от падежа на всяка от фактурите до датата на предявяване на иска, като във всяка от фактурите изрично била посочена неустойка, която е в размер на 0,10 % на ден и започва да се начислява върху непогасената сума по фактурите от датата на изпадане в забава до депозиране на исковата молба в съда. Поради това правната квалификация на процесното вземане била чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – вземане за неустойка, и грешката на съда относно тази правна квалификация водела до неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Вследствие на погрешната правна квалификация се стигнало до неправилно изчисляване на размера на вземането и съответно неоснователно отхвърляне на част от претенцията. На следващо място се навежда и оплакване, че поради погрешната правна квалификация и последвалото от нея неправилно изчисляване на вземането за неустойка, се стигнало и до неправилно разпреД.е на отговорността за разноските, с оглед на което въззивникът претендира да му се присъдят разноски, така, както са направени – за държавна такса и адвокатски хонорар.

С писмения си отговор въззивяемият „Стад Спед” ЕООД оспорва въззивната жалба на „Деламод България” ООД. Излага довод, че исковите претенции са квалифицирани от съда с доклада по делото и ищецът не е възразил своевременно, като не е поискал промяна на доклада по отношение на правната квалификация, съответно ответникът не се е защитавал срещу искова претенция за неустойка. На следващо място изтъква, че в едностранно изготвените от ищеца фактури той е написал текст „неустойка 0,10% на ден”, но липсва съгласие и подпис на ответника, няма изразена воля на страните за поемане на задължения за неустойка, нито 3 конкретна и ясна уговорка за дължимостта й. Освен това ищецът е бил провел пълно и главно доказване на настъпването на падежа за плащане на сумите по представените фактури.

За да се произнесе, съобразно предмета на обжалване, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът „Деламод България” ООД твърди в исковата молба, че е партньор на ответника „Стад Спед” ЕООД, за когото извършва превоз на товари. Твърди, че за периода от 02.11.2022 г. до 25.11.2022 г. извършил два превоза на товари по заявка на „Стад Спед” ЕООД, като всички превози били надлежно фактурирани, осчетоводени и всеки превоз бил придружен с издадена товарителница, а именно:

- фактура № 1000191178/03.10.2022 г. за сума в размер на 480 лв. за 4 бр.; товарителница за превоз в страната № 095398/30.09.2022 г. и заявка- договор № 22817/30.09.2022 г.;

- фактура № **********/26.10.2022 г. за сума в размер на 5862,70 лв.; 2 бр.CMR № 192481; потвърждение на заявка и заявка-договор № 35735 от 04.10.2020 г.

Твърди се, че товарът бил доставен и същият бил подробно описан в посочените фактури, които били надлежно получени и приети от ответното дружество.

Общото задължение за главница по фактурите възлизало на сумата 6342,70 лв., която сума не била заплатена от ответника.

Ищецът твърди, че поради просрочията, ответникът му дължи неустойка, както следва: по фактура № 1000191178/03.10.2022 г. върху неплатената сума от 480 лв. – неустойка в размер на 53,76 лв. за периода от 03.11.2022 г. до 22.02.2023 г.; по фактура № **********/26.10.2022 г. върху неплатената сума от 5862,70 лв. – неустойка в размер на 521,78 лв. за периода от 26.11.2022 г. до 22.02.2023 г.

Ищецът е отправил искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 6918,24 лв., представляваща общ размер на сумите по горепосочените фактури, и сумата 575,54 лв., представляваща общ размер на неустойки, дължими по тези фактури от падежа на всяка от тях до предявяване на иск, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ответникът „Стад Спед” ЕООД не е представил писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК /съобщението с разпореждането на съда за връчване на препис от исковата молба е връчено на ответника на 18.04.2023 г. при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК, респ. срокът по чл. 131 от ГПК е изтекъл на 18.05.2023 г./.

На 04.08.2023 г. е постановено определението по чл. 140 от ГПК и делото е насрочено за 14.11.2023 г.

На 07.11.2023 г. ответникът е депозирал молба за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, ведно с отговор на исковата молба. С отговора 4 е изразил становище за неоснователност на предявените искове. Изложил е твърдение, че на 28.03.2023 г. е заплатил на ищеца сумата от 480 лв. по фактура № 1000191178/03.10.2022 г. По отношение на претенцията за сумата по фактура № **********/26.10.2022 г. ответникът е изложил твърдение, че получателят на стоката по транспортната услуга – превоз на товар от „Стомана Индъстри” АД, гр. Перник, до Thyssenkrupp Schulte GMBH EROPAAL.LEE 12, Frenchen, Германия, извършена от ищеца на основание заявка-договор 35735/04.10.2022 г., е вписал забележка за щети по стоката и е отказал да я приеме. Посочил е, че стоката е била натоварена без забележки от пункта за натоварване, а на разтоварния пункт са установени щети, настъпили по време на транспорта, и той е уведомил ищеца за направената рекламация от „Стомана Индъстри” АД относно щетите по стоката, както и че така направената рекламация се предявява към него. Изложил е твърдение, че изпратил на ищеца предявената към „Стад Спед” ЕООД конкретна сума по рекламацията, както и фактура към ищеца за заплащане на рекламацията. Ответникът е посочил, че надлежно е заплатил на ищеца уговореното навло по заявката-договор минус прихванатата предявена рекламация – в размер на 3701,51 лв., както и че за предявената рекламация е изпратил на ищеца изявление за прихващане със споразумение за прихващане и фактура за предявената рекламация. Към отговора са приложени писмени доказателства.

С протоколно определение от 14.11.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на ответника за възстановяване срока за отговор на исковата молба като подадена след изтичане на срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и съобразно предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна: