Решение № 260027 от 15.09.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е

Ш Е Н

И Е №

К., 15.09.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

К. районен съд гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

Председател

: КЕТИ КОСЕВА при секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гражданско дело № 154/2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 (1) ГПК.

Ищецът М.И.М.,

ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника „Ю.“ ЕООД с ЕИК:*********, че не дължи на „Ю.“ ЕООД изпълнение на вземането по издадения по ч.гр.д.№***г. по описа на РС-К. изпълнителен лист от 12.10.2009 г., в размер 812.99 лева главница, ведно със законна лихва от 07.08.2009 г. и разноски в размер на 65.00 лева или общо 877,99 лева, въз основа на който ИЛ е образувано изп. дело № *** по описа на Ч.Г.И. с рег.№ по 765 на КЧСИ, с район на действие ОС-С.З., тъй като вземането, материализирано в този изпълнителен лист се явява погасено по давност, на основание чл.110 от 33Д - поради неупражняването на правата на кредитора по същия в продължение на повече от пет години.

Моли съда да осъди ответника да му заплати направените в производството разноски за такси по делото, разноски в обезпечителното производство и за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Твърди, че в средата на м. септември, получил от Ч.Г.И. ***, съобщение по изп.д.№ ***, по нейния опис, с което го уведомила за образувано против него изп. дело за задължение в размер на общо 2528.79 лева. Взискател по делото е ответното „Ю.“ ЕООД, кредитор по вземане, придобито по реда на две последователни цесии.

Вземането е с първоначален титуляр „А.Б.“ ЕАД („М.“ ЕАД), на когото е присъдено по ч.гр.д.№***г. по описа на РС – К.. Издаден е на 12.10.2009 г. изп. лист за вземане в размер 812.99 лева главница, ведно със законна лихва от 07.08.2009 г. и разноски в размер на 65.00 лева - общо 877,99 лева. За наличието на две последователни цесии узнал от съобщението на ЧСИ, тъй като за никоя от двете цесии не е бил надлежно уведомен при извършването им както предвижда чл.99, ал.З ЗЗД. Взискателят по изпълнително дело „Ю.“ ЕООД се явява надлежен кредитор по вземането. „А.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „М.“ ЕАД) е прехвърлил вземането си на „С.Г.Груп“ ООД с цесия от 21.12.2017 г., а „С.Г. Груп“ ООД от своя страна, е прехвърлило вземането на „Ю.“ ЕООД с цесия от 30.05.2019 г.

За издадения против него по ч.гр.д.№***г. по описа на РС -К. изпълнителен лист от 12.10.2009г. и за извършените цесии и за образуваното против него изп.д.№*** по описа на Ч.Г.И. узнал за пръв път от нейното съобщение изх. № 430006/10.09.2019 г., т.е. цели 10 години, след като е възникнало вземането в съдебния си вид.

През тези изминали почти 10 години титулярният кредитор по вземането „М.“ ЕАД, сега „А.Б.“ ЕАД не е предприемал някакви съдебни или изпълнителни действия, за да реализира вземането си, т.е. да прекъсне погасителната давност чрез изпълнителни действия или исков процес на основание чл.116 от 33Д. Кредиторът е бездействал в продължение на 10 години, в резултат на което негово бездействие правото му да осъществи по принудителен ред притезанието си се е погасило по давност. Направил възражение за изтеклата погасителна давност чрез Ч.Г.И. Взискателят, чрез адв. В.Г. не приел възражението му за изтекла погасителна давност и изразил желание изпълнението да продължи.

Налице е правен интерес от предявяване на настоящия иск, за установяване по отношение на ответното „Ю.“ ЕООД, недължимостта на сумите по издаден по издадения по ч.гр.д.№ ***г. изпълнителен лист от 12.10.2009 г., въз основа на който е образувано изп. д. №*** по описа на Ч.Г.И. за сумата 877.99 лева, представляваща сбора от присъдените с изпълнителния лист суми - 812.99 лева главница и 65.00 лева разноски, които на практика съставляват вземането. Разликата до общо претендирания по изпълнителното дело размер от 2 528.79 лева, а именно сумата от 1650.80 лева, се явява предмет на акцесорни, спрямо първоначалното вземане, вземания за такси, разноски, лихви и т.н., които акцесорни вземания нямат самостоятелен живот и са обусловени от съществуването на главното вземане. Т.е. ако главното вземане - това по изпълнителния лист, бъде отречено с решението по делото като погасено по давност, то и акцесорните спрямо него вземания също ще последват съдбата на главното - те нямат самостоятелен живот.

Ответникът „Ю.“

ЕООД с ЕИК:********* моли съда да отхвърли предявеният иск изцяло. Ищецът е осъден по ч.гр.д. № ***г. на Районен съд - К. да заплати на „М.“ ЕАД сумата от 812.99 лева - главница; 65.00 лева - разноски по заповедното производство. За събиране на тези вземания е образувано изпълнително дело № *** по описа на кантората на Ч.Г.И. рег. № 765.

Оспорва като невярно твърдението, че вземането се е погасило по давност поради изтичането на давностния срок. След постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. с молба с по изпълнително дело № *** по описа на кантората на Ч.Г.И. рег. № 765 (доказателства в тази насока са приложени от ищеца ) е поискано извършване на изпълнителни действия, поради което и давността е прекъсната. Моли съда да има предвид, че до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давност по време на изпълнителния процес не е текла. Заявява, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че дадените задължителни разяснения с ППВС № 3/18.11.1980 следва да се считат за загубили сила, но съгласно постановеното Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382 / 2017 г, IV ГО:“извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото ст. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата“. Съгласно цитираната практика на Върховния касационен съд по изпълнително дело № 1580/2014 на ЧСИ М.П., до момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК давност докато трае изпълнителният процес не е текла, защото до този момент е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г. Основанието на предявения иск е твърдение за изтекла погасителна за периода от 14.12.2012 г. - 05.02.2016 г. Съгласно цитираното решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г., IV ГО, погасителна давност за вземането в хода на образуваното изпълнително производство не е текла за периода от 14.12.2012 г. до 26.06.2015 г. и такава би могла да започне да тече едва от момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК- 26.06.2015 г. Това е така, доколкото тълкувателно решение отменящо дадени предходни задължителни разяснения по прилагането на закона има действие занапред, а не обратно такова. Затова за едно парично вземане, докато за събирането му има висящо изпълнително дело погасителна давност не би могла да тече до момента от обявяването на ППВС № 3/1980 за загубило сила. За периода от постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. до подаване на исковата молба, а и към настоящия момент в полза на ищеца не е изтекла погасителна давност от пет години, а доколкото вземането спрямо него е такова, произтичащо от договор за кредит, то спрямо него е приложима именно общата петгодишна давност. Поради изложените по - горе правни съображения, искът по чл. 439 ГПК на длъжника се явява неоснователен и недоказан.

Признава твърденията в исковата молба, че ищецът е осъден по ч.гр.д. № 1767/2009г. на Районен съд К., да заплати на „М.“ ЕАД сумата от 877.99 лева-главница; 65.00 лева- разноски по заповедното делото. Признава твърденията, че за събиране на тези вземания е образувано изпълнително дело № *** по описа на кантората на Ч.Г.И. рег. № 765.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от М.И.М. иск за признаване за установено, че не дължи на „Ю.“ ЕООД вземане в размер на 877.99 лева - главница; 65.00 лева-разноски по заповедното делото, за което е осъден по ч.гр.д. № ***г. на Районен съд - К.. Моли съда да осъди М.И.М. да му заплати сторените разноски по делото в размер на 360.00 лева платено адвокатско възнаграждение, като така написаното искане се счита и като списък по чл. 80 ГПК.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено средното:

По подадена на

29.08.2019 г. от „Ю.“ ЕООД в качеството му на частен правоприемник на „А.Б.“ ЕАД е образувано пред частен съдебен изпълнител Г.И. изп. дело № *** срещу М.И.М..

Основание за образуване на изпълнителното производство е принудително събиране на вземане по издаден срещу М.И.М. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС-К. на 12.10.2009 г. изпълнителен лист за вземане на „М.“ ЕАД в размер на 812,99 лв. – главница, законната лихва върху главницата от 07.08.2009 г. до изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 65,00 лв. Изпълнителният лист е издаден на основание влязла в сила Заповед № 1144/10.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение, което произтича от предоставени далекосъобщителни услуги и лизинг на мобилен апарат.

За доказване на твърдението си, че е правоприемник на кредитора на М.И.М. ответникът представя Договор за цесия, сключен на 21.12.2017 г. между „М.“ ЕАД и „С. Г.

ГРУП“ ООД, Анекс към този договор, без упоменаване на календарна дата, сключен през м. 06.2018 г. за прехвърляне на допълнителни вземания с уговорка, цената за тях да се плати до 30.08.2018 г.; Извлечение от Договора за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г., от което е видно, че в Приложение № 1 към договора за цесия е налице прехвърляне на вземане на М.И.М.. Представените доказателства не установяват към кой момент „С. Г. ГРУП“ ООД се е сдобило с вземането, което „М.“ ЕАД е имало към М.И.М.. Доказателства за уведомяването на М.И.М. за извършената между „М.“ ЕАД и „С. Г. ГРУП“ ООД цесия не се твърди да има и не се представят по делото.

Представен е

Договор за цесия между „С. Г. ГРУП“ ООД и „Ю.“ ЕООД от 30.05.2019 г; Извлечение към Договор за прехвърляне на вземане от 30.05.2019 г. от което е видно, че в Приложение № 1 към договора за цесия е налице прехвърляне на вземане на М.И.М..

Доказателства, че представеното пред частния съдебен изпълнител Г.И. уведомление за цесия, изготвено от „С. Г. ГРУП“ ООД, в качеството си на пълномощник на „А.Б.“ ЕАД е било връчено, или поне, че са били направени опити да бъде връчено на М.И.М. по делото не се представиха.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно чл.

439 ГПК - длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението като искът му може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Възражението за изтекла погасителна давност за упражняване на права е юридически факт, настъпил след възникване на изпълнителното основание. На осн. чл. 110 ЗЗД, с петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността се прекъсва с предявяване на иск, ако искът бъде уважен. Давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането. Ако вземането е установено със съдебно решение на осн. чл. 117 ЗЗД срокът на новата давност е всякога пет години.

Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Когато вземането на кредитора спрямо длъжника е основано на издадена заповед за изпълнение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение, на основание чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и правният ефект от това е идентичен на влизането в сила на съдебното решение.

Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните и тяхната непререшимост. След влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора, защото правното положение е установено и те са длъжни да съобразяват своето поведение със съдебно установеното. Спорът не може да бъде пререшаван въз основа на факти и обстоятелства, възникнали до приключване на устните състезания, на които страните не са се позовали, а настъпилите след този момент факти пораждат право на нов иск за спорното право. По изключение, при наличието на предвидените в закона основания, е възможно влязлото в сила решение да бъде отменено.