Решение № 658 от 05.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Бургас, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С.ов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100500629 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№1852/21.02.2023г., подадена от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК 121076907, гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно от Изпълнителните директори Миролюб Иванов и Константин Велев, чрез юрисконсулт Венета Крилашка, срещу Решение №31/26.01.2023г., постановено по гр.д.№629/2021г. по описа на Районен съд- Несебър.

С горецитираното решение, съдът е осъдил „ЗАД Армеец” АД, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/ отм. /, във вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на М. С. Т., ЕГН **********, гр. Несебър, чрез адв. Стоян Чаталбашев, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Три уши” № 8, ет. 4, сумата в размер на сумата от 8476.00лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледач), причинени вследствие на ПТП на 06.05.2016г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач при управление на лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” с рег. № А2877ВМ, за периода 06.05.2016г. до 06.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП – 06.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за сумата от 7524.00лева до пълния претендиран размер от 16000.00лева, като неоснователен и недоказан.

1

Със същото решение, съдът е осъдил „ЗАД Армеец” АД да заплати на ищцата Т., чрез адв.

С. Ч.- САК, сумата от общо 1266.10лева съдебно – деловодно разноски.

Съдът е осъдил ищцата на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на „ЗАД Армеец” АД , сумата от общо 169.29лева съдебно – деловодни разноски.

С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт в частта, в която въззивното дружество е осъдено да заплати в полза на М. С. Т., законна лихва върху главницата, считано от датата на възникване на ПТП- 06.05.2016г. до окончателното плащане на сумата.

Жалбоподателят намира решението в обжалваната част за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

На първо място твърди, че в първоинстанционното производство, с подадения отговор на исковата молба, ответникът релевирал възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за заплащане на законна лихва. Навежда доводи във връзка с приложение разпоредбата на чл.111, буква ,а“ от ЗЗД. Развива подробни съображения в тази насока.

Посочва, че вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД имало периодичен характер и следвало да се счита погасено извън тригодишния период преди датата на предявяване на иска. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика ( Решение№30 от 16.06.2015г.по гр.д.№776/2014г на ВКС, Първо т.о.; Решение №24 от 17.02.2009г. по т.д.№574/2008г. на ВКС, Първо т.о).

Жалбоподателят намира, че законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди се дължи от дата 05.05.2018г., а не от момента на възникване на ПТП06.05.2016г.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира се присъждане на строените в производството по делото разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- М. С. Т., чрез адв.Стоян Чаталбашев-САК, с който същата се оспорва изцяло.

Изразява се несъгласие със становището на въззивника относно дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение. Цитира съдебна практика- Решение №14 от 14.02.2022г. по т.д.№1253/2020г. а ВКС, Първо т.о; Решение№1048 от 18.07.2001г. на ВКС по гр.д.

№1/2020г., Четвърто г.о.

Навеждат се доводи, че законната лихва представлявала компенсаторно обезщетение за забавено изпълнение, а не самостоятелна претенция. Твърди се, че по отношение на начислените лихви от 05.05.2018г. до окончателното плащане на сумата, тригодишната давност не била изтекла. Излагат се съображения.

Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК от упълномощен представител на страна с правен интерес да обжалване 2 първоинстанционното решение. Поради това е допустима и следва да бъде разгледани по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, връзка чл.52 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.

Производството пред НРС е образувано по повод предявен от Т. срещу ЗАД „Армеец“АД иск за осъждането му да й заплатят сумата 16 000лв. /след направено увеличение/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди /разходи за болногледач/, причинени вследствие ПТП на 06.05.2016г. от застрахован при ответника лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДКН А2877ВМ за периода от 06.05.2016г. до 06.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата. Твърденията са, че на посочената дата е претърпяла ПТП с участие на описания автомобил, при маневра на водача назад в кръстовище на ул.“Отец Паисий“ и ул.“Св. Кирил и Методий“, като й е причинена телесни повреди-закрито счупване на горния край на дясната раменна кост и закрито счупване на дясна бедрена кост. Възстановителният период продължил 6 месеца, през което време Т. не можела да се обслужва, имала необходимост от поС.ни грижи, нуждаела се от помощ при обличане, къпане, тоалет, хранене и др., които били полагани от нейната сестра Б.С.В.. Последната я обслужвала по 8 часа на ден поС.но, поради което тя не можела да работи. Счита, че в този случай, разходите свързани с нейното лечение представляват пряка и непосредствена последица от увреждането. По отношение на основанието посочва, че лекият автомобил е имал валидно сключена и действаща застраховка "ГО" при ответника, което ангажира отговорността му за обезщетяване на имуществените вреди.

В срока по чл.131 ГПК ответното застрахователно дружество е подало писмен отговор на исковата молба. Признава, че е бил сключен договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите със собственика на посоченото МПС със срок на валидност от 02.08.2015г. до 01.08.2016г. Посочва, че с влязло в сила решение постановено по т.д.№427/2021 по описа на ОС-гр.Пловдив е осъден да заплати на ищцата сумата от 45 000 лв. за претърпените неимуществени вреди –болки и страдания, причинени й от нанесените телесни повреди, ведно със законната лихва считано от датата на увредата 06.05.2016г., както и е формирано СПН по отношение елементите на деликта –противоправното деяние, причинено виновно от Е.А. с нанесените на Т. телесни увреждания, причинната връзка между деянието и уврежданията, както и наличието на валидна застраховка на водача. Всичко посочено, наред с това, че сумата е изплатена, ответното дружество счита за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства. Оспорва процесуалната легитимация на ищцата да търси претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че за процесния период Б.В. е работила по трудов договор, оспорва се размера на вредите. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

В подкрепа на твърденията си страните ангажират писмени и гласни доказателства.

3

Поради липса на жалба в отхвърлителната част на решението по отношение на имуществените вреди над 8476.00 лв. до предявения размер от 16 000 лв. БОС намира, че решението в тази част е влязло в законна сила. Подадената въззивна жалба касае само частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати законна лихва върху главницата от 8476.00 лв. считано от датата на ПТП-06.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка, извършена на осн. чл.269 ГПК намира, че не са налице пороци, водещи до нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което то е валидно и допустимо.

Делото е изяснено от фактическа страна, а спорният въпрос е изцяло правен.

Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от датата на настъпване на съответния деликт. Същевременно разпоредбата на чл. 111, б. „ в ”, предл. 2-ро ЗЗД предвижда, че с изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви. Данните по делото са, че процесното ПТП, от което на ищцата Т. са били причинени имуществени вреди, е настъпило 06.05.2016г. г., докато исковата й молба, с предявения срещу застрахователя пряк иск по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, е била заведена в канцеларията на Районен съд Несебър на 05.05.2021г.

Съгласно решение № 24 от 17.02.2009 г. по т. д. № 547/2008 г., І т. о., решение № 20 от 30.06.2010 г. по т. д. № 484/2009 г., ІІ т. о. и решение № 46 от 25.06.2020 г. по т. д. № 1328/2019 г., І т. о. лихвите се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава и когато искът е предявен след изтичането на три години от възникване на вземането, не се погасяват всички лихви, а само тези които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. С оглед на това при направено възражение от ответника за изтекла погасителна давност на вземането за законна лихва, след като искът е предявен след изтичане на почти 5 години от възникване на същото, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска, т.е считано от 05.05.2018г.

Като е достигнал до различен правен извод първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо това бъде постановено, че законната лихва върху присъдената главница се дължи считано от 05.05.2018г. до окончателно изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

Въззивникът претендира разноски за въззивното производство-заплатена д. такса и юрисконсултско възнаграждение. Представен е списък на разноските. Предвид изхода от делото в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените от въззивника разноски в общ размер на 234,38 лв, вкл. д. такса и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение №31/26.01.2023г., постановено по гр.д.№629/2021г. по описа на 4

Районен съд- Несебър В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ – относно началната дата, считано от която се начислява законна лихва върху главницата на присъденото обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледач), причинени вследствие на ПТП на 06.05.2016г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач при управление на лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” с рег. № А2877ВМ, за периода 06.05.2016г. до 06.11.2016г. в размер на 8476.00лева, ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП – 06.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ 05.05.2018 г . КАТО НАЧАЛНА ДАТА, от която се начислява законната лихва върху главницата на присъденото обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледач), причинени вследствие на ПТП на 06.05.2016г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач при управление на лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” с рег. № А2877ВМ, за периода 06.05.2016г. до 06.11.2016г. в размер на 8476.00лева.

ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН **********, гр. Несебър, чрез адв. Стоян Чаталбашев, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Три уши” № 8, ет. 4 да заплати на „ЗАД Армеец” АД, ЕИК 121076907, гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно от Изпълнителните директори Миролюб Иванов и Константин Велев, чрез юрисконсулт Венета Крилашка, сумата от 234,38 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.