Решение № 56 от 07.04.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Бургас, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Христина З. Марева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20212000500469 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД, гр.С. против решение № 262 от 09.07.2021г. по т.д.№ 697/2019г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на банката против Е. Д. М. и А. Р. С., двамата от гр.Б., за приемане за установено съществуването на вземане по извлечение от счетоводните книги на банката към 27.09.2017г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL42055 от 07.08.2008г., в едно с допълнителните споразумения към него, сключени между „Юробанк и еф джи България“ АД, /сега „Юробанк България“ АД/ - кредитодател и Е. М. и А.С. – кредитополучатели, солидарни длъжници, за сумата от 63 444,56 швейцарски франка и 501,60 лв., от които 63 000 шв. франка - част от цялата дължима главница за периода от 10.07.2014г. до 27.09.2017г., 444,56 шв. франка – част от цялата дължима сума за банкови такси за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г., 501,60 лв. – банкови такси за периода от 14.09.2017г. до 27.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, като в тежест на банката са възложени съдебни разноски от 3 1

170 лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в мотивите е посочено, че размерът на дължимите суми не може да бъде установен, а чл.162 ГПК дава право на преценка или вземане заключението на вещо лице, каквото съдът при неизяснен от фактическа страна спор може да назначи служебно. Според въззивника-ищец, твърденията по иска са напълно доказани с писмени доказателства и поисканата експертиза. Оспорва се приетото от първата инстанция, че ответниците следва да върнат получения кредит от 49 140 евро, с оглед практика на СЕС, съгласно която по договори за кредит в чужда валута следва да бъде върната сума в същата валута, в случая швейцарски франка. Сочи се, че по въпроса за законосъобразността на извършената капитализацията е без значение дали „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД е банкова институция или не, а прехвърлянето на вземането е с изрично даденото съгласие на длъжниците в чл.28 от договора, като понастоящем „БРС“ АД е заличено, поради вливане в „Юробанк България“ АД. Заявено е още, че непризнаването на вземания, възникнали от допълнителните споразумения с цесионера противоречи на т.5, б.„г“ от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС. Развити са съображения за надлежно обявена от банката предсрочна изискуемост на кредита при неплатени три погасителни вноски и уведомяване на длъжниците, следващо датата на уведомяването им за осъществената обратна цесия, като обстоятелството, че банката е придобила правата по договор за цесия не води до обратния извод. Досежно допълнителните споразумения е посочено, че същите са сключени по искане на длъжниците и те са в техен интерес. Направено е възражение по довода на първоинстанционния съд, че целият валутен риск е прехвърлен на кредитополучателите, с аргумента, че при погасяване на кредита в шв. франкове курсът би могъл да се понижи и тогава рискът би бил за банката. В този смисъл съществува задължение, според решения на СЕС, банката да уведоми кредитополучателите за тенденциите на валутния курс за три години назад, но не и за напред. На следващо място, въззивникът е изложил доводи за допустимост на извършената с допълнителните споразумения капитализация на възнаградителната лихва по кредита, което не съставлява анатоцизъм, а преструктуриране на главницата с прибавяне на лихви, които не са за просрочие, за разлика от уговорката за анатоцизъм. Капитализацията се 2 извършва по искане на кредитополучателя, когато е в просрочие и целта е да се избегне начисляването на наказателна лихва и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Претендира се отмяна на атакуваното решение.

В отговор на въззивната жалба, въззиваемите ответници Е.М. и А.С., чрез своя пълномощник, оспорват същата като неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на обжалваното решение и е заявено искане за неговото потвърждаване. Твърди се нищожност, поради абсолютна симулация по смисъла на чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД, на договора за цесия от 02.10.2008г., с който банката е прехвърлила вземането по процесния договор за кредит на „БРС“ АД, от която нищожност следва, че не е възникнало вземане на „БРС“ АД срещу ответниците, а последвалите допълнителни споразумения са нищожни, поради невъзможен предмет – предоговаряне на вземане, което не е възникнало. Наведени са доводи за несъстоятелност на твърдението във въззивната жалба за това, че допълнителните споразумения са законосъобразни и в полза на длъжниците, след като главницата по кредита е нарастнала от 81 005 шв. фр. на 87 002 шв.фр. Заявено е, че доводът на въззивника за споделен риск на страните по договора от валутния риск е необоснован и неподкрепен от закона, като договорките в тази насока са във вреда на потребителите и съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП. Потребителят, обвързан със задължение за превалутиране, не е имал възможност да се преориентира към друга валута при необичаен обрат на пазара и при конкретните стойности поемането на валутния риск не е било надлежно възмездено с равностойни отстъпки. По отношение липсата на погасителен план е посочено, че това обстоятелство лишава потребителя от възможността да узнае условията по погасяване на кредита и да установи наличието и размера на изискуемите задължения, като в договора липсва уговорка за размера на месечните вноски, за което договорът препраща към погасителния план. Оспорват се като несъстоятелни и възраженията на въззивника по капитализирането на просрочени лихви, с позоваване на приложимата наредба на БНБ и съдебната практика.

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

След преценка на наведените от страните доводи, доказателствата по делото и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният на 3 основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК от „Юробанк България“ АД против Е.М. и А.С. Р. и Е. Т. установителен иск за признаване за установено съществуването на вземане по счетоводните книги на банката към 27.09.2017г. и издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7398/2017г. на Районен съд – Бургас и съгласно договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 42055/07.08.2008г., приложение от 18.08.2008г. и седем допълнителни споразумения, дължимо солидарно от ответниците като кредитополучателите, в размер 63 444,56 шв. франка, от които 63 000 шв.ф. представляват част от цялата дължима главница за периода 10.07.2014г. – 27.09.2017г., 444,56 шв.ф. са част от цялата дължима сума за банкови такси за периода 28.09.2014г. – 27.09.2017г., както и сумата от 501,60 лв. – банкови такси за периода 14.09.2017г. – 27.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.10.2017г., като в тежест на банката са възложени съдебни разноски в размер на 3 170 лв. Решаващият съд е изложил съображения, че извършените промени на първоначалния договор за кредит след прехвърляне на вземането от банката на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД нямат действие по отношение на кредитополучателите, тъй като цесионерът не е банкова институция и няма право да увеличава лихвата и да извършва „капитализация“ по допълнителните споразумения. Същите са недействителни и поради начисляване на лихва върху лихва в противоречие на закона, което води до нищожност и действие на първоначалния договор за кредит със съответния погасителен план. Размерът на дължимите суми не е бил установен, тъй като на вещото лице не била поставена такава задача, поради което исковите претенции са недоказани по размер. Освен това, към момента на спиране на плащанията – 11.11.2014г. е нямало действащ погасителен план, длъжниците не са знаели колко да плащат, поради което липсват предпоставките кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. Приета е за нищожна като неравноправна клаузата по чл.23 от кредитния договор, с която длъжниците напълно са приели да носят риска и да поемат всички вреди от промяната на валутните курсове и новите лихви по превалутирания кредит, което също е счетено от съда за пречка да определи дължимата от ответниците сума, с оглед липсата на яснота за начина, по който банката е разнасяла получените като вноски суми.

Така постановеното решение, преценено служебно съобразно 4 изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд, в изискуемата от закона форма по редовно предявен и допустим иск, разгледан в надлежно развило се исково производство.

По правилността на обжалваното решение:

Искът е за установяване съществуването на парично вземане по договор за банков кредит, предявено в заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и има правното си основание в чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.124, ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ.

От фактическа страна е безспорно, че със заявление от 02.10.2017г.

„Юробанк България“ АД, с предишно наименование „Юробанк и еф джи България“ АД, е поискала от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение възоснова на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводни книги, за вземане на банката по договор за кредит за покупка на недвижим имот

HL42055, сключен на 07.08.2008г. със солидарно задължените кредитополучатели Е. Д. М. и А. Р. С., приложение №1 от 18.08.2008г. и последвали седем допълнителни споразумения. Искането е уважено с издаване на заповед за изпълнение № 5156 от 13.11.2017г. по ч.гр.д.

№ 7398/2017г. на Районен съд - Бургас, с която е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на банката сумата от общо 63 000 шв.ф. – част от главницата от общо 87 002,89 шв.ф., дължима за периода 10.07.2014г. – 27.09.2017г., 444,56 шв.ф. – банкови такси за периода 28.09.2014г. – 27.09.2017г., 501,60 лв. – банкови такси за периода 14.09.2017г. – 27.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 02.10.2017г. до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер от 4746,72 лв. Издаден е изпълнителен лист № 292 от 23.01.2018г. и е образувано изп.д.№ 20198000400811 на ЧСИ И. Б., рег. № 800. След подадено възражение от длъжниците, на 23.12.2019г. „Юробанк България” АД е депозирала исковата молба по процесния спор за установяване вземането на банката, представляващо неизпълнение по договор за банков кредит.

Страните не спорят, че на 07.08.2008г. между „Юробанк и еф джи България“ АД /сега „Юробанк България“ АД/ и Е. Д. М. и А. Р. С. е сключен договор HL 42055 за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в 5 щвейцарски франкове в размер на равностойността в шв.ф. на 49 140 евро по курс „купува“ за шв. франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, като кредитополучателите са се задължили солидарно да върнат предоставената сума и другите задължения по договора. Кредитът се усвоява в блокирана сметка в шв.ф. и се ползва при превалутиране служебно от банката в евро в деня на усвояването, като се превежда по сметка в банката на кредитополучателя в съответната валута. В чл.3, ал.1 и сл. е договорено задължение на кредитополучателите за заплащане на годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 пункт, като към момента на сключване на договора БЛП е посочен в размер на 5%. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, се прибавя наказателна надбавка от 10 пункта. Действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява длъжниците за новия БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяване на видно място в банковите салони. Крайният срок за погасяване на кредита на месечни вноски в същата валута – шв.ф., съгласно погасителен план, е 240 месеца, считано от датата на усвояването му, която се удостоверява с подписване на Приложение №1, при месечни вноски от 580,34 шв.ф. /вж. погасителен план на л.229/. Погасяването може да се извърши и в лева или евро след служебно превалутиране в шв.ф. по курса на банката към евро. В случай, че по време на действие на договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателите дават своето неотменимо и безусловно съгласие /чл.6, ал.3/. При непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора от страна на кредитополучателите, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да било волеизявление на страните /чл.18/. В договора се съдържат изрични клаузи във връзка с предоставяне на кредита в швейцарски франкове, като в чл.23 е посочено, че кредитополучателите са запознати и съгласни с обстоятелството, 6 че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на шв.франк към лев/евро, може да има за последица, включително по чл.6, ал.2 /при погасяване на кредита в шв.франкове/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от повишение и всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви по кредита.