Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15927 от 11.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16970/2025
Вид
Решение № 15927
Подписан
11.08.2026
Състав
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15927 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110116970 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „З. Б. В. И. г.“ ЕАД срещу „Д. з.“ АД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Б. К. с.”, сключен за товарен автомобил „МАН“ с рег. № РВ .... ТВ, заплатил на застрахования сумата от 8758,92 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на посочения автомобил от настъпило на 12.09.2023 г. по пътя Т. – В. Т., между селата К. и А., на около 1 км. след с. К., по вина на водач на МПС с ДК № СВ......ВМ, който предприел неправилна маневра изпреварване при ляв завой, вследствие на което е настъпило процесното ПТП. Твърди, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Ищецът поискал в извънсъдебно заведена застрахователна претенция ответникът да изпълни задължението си като плати на ищеца сума в размер на застрахователното обезщетение и 30 лв. ликвидационни разходи или общо 8788,92 лв., но последният заплатил само част от сумата в размер на 3799,35 лв., поради което дължи незаплатения остатък от сумата в размер на 4989,57 лв. и изпаднал в забава, поради което се дължи и мораторна лихва в размер на 425,05 лв. за периода 12.08.2024 - 24.03.2025 г. Претендира разноски за делото.

Ответникът, с отговор, в срока по чл.131 ГПК, оспорва иска при твърдения, че ответното дружество е заплатило цялото дължимо застрахователно обезщетение извънсъдебно. Оспорва причинно-следствената 1 връзка между процесното ПТП и сочения размер на вредите, като посочва, че вредите в предната дясна част на застрахования в ЗЕАД „Б.ВИГ” ЕАД товарен автомобил не са настъпили в резултат на процесното ПТП, тъй като не се намират в зоната на удара между участващите в процесното ПТП автомобили, която е в предна лява част за т.а. „МАН“. Оспорва твърдението на ищцовото дружество, че в резултат на противоправното поведение на виновния за настъпване на ПТП водач, товарният автомобил е предприел маневра за отклонение в дясно и се е ударил в мантинелата, тъй като посоченото твърдение не е подкрепено с каквито и да било доказателства. Посочва, че от механизма на настъпване на ПТП е невъзможно застрахованият при ищеца автомобил да е претърпял посочените увреждания по предната дясна част, което се установявало от застрахования при ответника водач на товарния автомобил в обясненията му пред ответника, където същият посочил, че не се е отклонил от траекторията си на движение и даже не е разбрал за настъпване на инцидента, но е разбрал за настъпилото ПТП след като бил спрян от другия водач, освен това посочва, че на мястото на настъпване на инцидента не е имало мантинела. Оспорва предявения иск и по размер с твърденията, че стойността на часовете труд, на изразходваните материали и броят на технологичните часове не отговарят на действителния пазарен размер на вредите. Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ за заплащане на сумата 2551,13 е в р о (4989,57 лв.), представляваща регресно вземане за платено на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на товарен автомобил „МАН“ с рег. № РВ .... ТВ от настъпило на 12.09.2023 г. по пътя Т. - В. Т., между селата К. и А. на около 1 км. след с. К. ПТП, по вина на водач на МПС с ДК № СВ.....ВМ, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и 30 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба /24.03.2025 г./ до окончателното й погасяване, както и за заплащане на сумата от 217,32 евро (425,05 лв.) – мораторна лихва за забава върху главницата за периода 12.08.2024 – 24.03.2025 г.

Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ срещу застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента се обуславя от осъществяване на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило 2 събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С изготвения по делото проект на доклад, обективиран в Определение № 26467/27.06.2024 г., обявен за окончателен без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени следните факти: наличието на валидно сключен към момента на ПТП договор за имуществена застраховка „Каско“ с увреденото лице по отношение на товарен автомобил „МАН“ с рег. № РВ ... ТВ; на извършено от ответника като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в полза на ищеца като застраховател по имуществена застраховка „Каско“ плащане на обезщетение по извънсъдебно заведена регресна претенция в размер на 3799,35 лв. във връзка с процесното ПТП, както и факта на сключен между ответника и водача на договор за застраховка „Гражданска отговорност” МПС „Пежо 508“, с рег. № СВ......ВМ, валидно към датата на процесното ПТП.

Доколкото ответното дружество е одобрило и изплатило частично предявеното към него регресно вземане – до сумата от 3799,35 лева, то с действията си е обективирало извънсъдебно признание на наличието на виновно и противоправно поведение на застрахован при ответното дружество водач и основание за отговорност на ответното дружество като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като спорен е въпроса за механизма на настъпване на ПТП и за размера на вредите, причинени на застрахования автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.

От събраните по делото доказателства, в това число и приетото по делото заключение на САТЕ, се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП – на 12.09.2023 г. около 12,00 часа на участъка в път I-4 около 1 км. след с. К. в посока с. А., лек автомобил „Пежо“, с рег.№ СВ ... ВМ, управляван от С. П. С., предприема маневра изпреварване, която е забранена от непрекъсната линия и знак В24. По време на маневрата в платното за насрещно движение се появява трето МПС – друг товарен автомобил, което създава опасност от непосредствен челен сблъсък с лекия автомобил „Пежо“, поради което за да избегне фатален челен удар, водачът на лекия автомобил „Пежо“ се опитва да се вмъкне в пространството между камиона МАН и насрещното превозно средство, при което лекия автомобил удря предната дясна част на товарен автомобил МАН и уврежда предна дясна броня, ляв ъгъл и ляв фар/облицовка на товарния автомобил. За да осигури коридор за прибиращия се лек автомобил, водачът на товарен автомобил МАН предприема спиране и завива надясно, вследствие на което поради центробежната сила в левия завой и завиването надясно товарният автомобил е изтласкан към десния банкет, вследствие на което настъпва странично приплъзване между дясната страна на влекача и мантинелата, при което дясната част на влекача влиза в триещ се контакт с еластичната ограда (мантинелата), разположена вдясно, при което настъпват увреждания по дясната стъпенка, дясната част на предната броня и е повреден сензора на 3 десния дистроник. Вещото лице след подробни сравнения на габаритите, височината на МПС и увредените детайли и височината на мантинелата обосновава, че всички увреждания по товарния автомобил „МАН ТГХ 18.470“ с рег. № РВ ... ТВ, могат да се получат по описания механизъм на настъпване на ПТП и от техническа гледна точка е налице пряка връзка между механизма на настъпване на ПТП и констатираните увреждания в описа на застрахователя. Така установения механизъм съответства както на събраните по делото писмени доказателства, в това число и представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП (л. 8 по делото), опис на щетите по т.а. „МАН“ и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, на представените по делото снимки на уврежданията по товарен автомобил „МАН“, така и на свидетелските показания на свидетеля К. И.. Съдът не кредитира показанията на водачът на л.а. – св. С. С., тъй като същите са неубедителни и лишени от житейската логика – съдът не възприема тезата, че вследствие на съприкосновението в страничната част с товарния автомобил МАН, на лекия автомобил „Пежо“, управляван от свидетеля са причинени щети, изразяващи се във вдлъбнатини по вратите и счупване на основата на огледалото, а по товарния автомобил МАН е имало едва забележими надрасквания по дясната част на камиона. С оглед установените в заключението по САТЕ габарити на товарния автомобил „МАН“ – 2,44 м. ширина на кабината и 2,90 м. обща ширина с включени странични елементи (огледала и други издадени части), както и при ширина на пътната лента от 3,50 – 3,75 м., съдът приема, че описаният от свидетеля С. механизъм на настъпване на ПТП е технически невъзможен. При тези размери и вземайки предвид ширината на пътната лента, отклоненията при траектория на движение и необходимата безопасна странична дистанция между движещите се МПС, съдът намира, че не е възможно едновременното преминаване на три моторни превозни средства и разминаване между лекия автомобил „Пежо“ и насрещно движещия се тежкотоварен автомобил, без товарният автомобил „МАН“ да се измести вдясно в рамките на своята пътна лента. Поради това твърдението, че водачът на товарния автомобил е запазил непроменено положението си в лентата, докато лек автомобил „Пежо“ се е придвижил непосредствено до него с цел избягване на челен удар с насрещно движещ се автомобил, не съответства на установените габарити и ширина на пътното платно, т.е. е обективно невъзможен факт. С оглед горното съдът, не възприе показанията на свидетеля С. С. при установяване на релевантната фактическа обстановка. Същата се установява без съмнение от събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства и доказателствени средства. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че дори да се приеме версията, че процесното ПТП не е настъпило на завой, а на прав пътен участък с прекъсната линия, позволяваща изпреварване, от показанията на свидетеля С. се установява, че посочената маневра изпреварване не е била съобразена с пътните условия – водачът на л.а. „Пежо“ е трябвало да изпревари колона от два тежкотоварни камиона, нямал е видимост за насрещно задаващи се МПС, тъй като участъкът, в който е предприел изпреварването е с двустранен наклон, а според показанията на съпругата му, пътувала с него насрещно 4 движещия се автомобил е дошъл зад завой, което потвърждава извода, че водачът на лекия автомобил не е имал видимост.

Съобразявайки механизма на ПТП, описаните от застрахователя щети, отразени като видими увреждания и сравнявайки с представения по делото снимков материал, вещото лице е достигнал до извода, че от техническа гледна точка е налице пряка връзка между механизма на настъпване на ПТП и щетите по товарен автомобил „МАН“ модел „ТГХ“ с рег.№ РВ ... ТВ, констатирани в опис на застраховател по щета № 59-050000-04074/23 от 13.09.2023 г. Експертът е изчислил, че стойността необходима за възстановяване на щетите нанесени на товарен автомобил „МАН“ модел „ТГХ“ с рег.№ РВ ... ТВ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 5678,85 евро с включен ДДС от 20%. Вещото лице дава заключението си при прилагане на цени на труд за ремонт в оторизирани сервизни центрове (цени по официален сервиз) и с влагане на оригинални резервни части, като е съобразил, че към датата на настъпване на ПТП автомобилът е бил в експлоатация само 59 дни от датата на първоначалната регистрация и е бил в гаранция. Съдът намира посочената оценка за обоснована и съобразена с правилата за обезщетение при застрахователно събитие на нови МПС в гаранционен срок, поради което кредитира заключението в тази част.