Решение № 2923 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2923 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря АДЕЛИНА АЛ. КОСТОВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20251110201761 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/:

Образувано е по жалба на Ж. Д. З. срещу Наказателно постановление /НП/ № 237/17.06.2024 г., издадено от А. Т. М. – Началник на ГПУ-София към РДГП - Аерогари - ГДГП - МВР, с което на жалбоподателя Ж. Д. З. на основание чл. 80, т. 5 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.

В жалбата от Ж. Д. З. се изразява несъгласие с изводите на административнонаказващия орган, като се сочи, че причината жалбоподателят З. да не представи на полицейските органи своя документ за самоличност била, че в конкретния момент не открил в автомобила и в дрехите си съответния документ. Посочва, че връченият му екземпляр от АУАН е нечетлив, което му е попречило да се запознае със съдържанието му.

Изтъква, че не е била налице никоя от изброените в чл. 70, ал. 1 от ЗМВР хипотези, обуславящи извършването на проверка на самоличността на жалбоподателя, нито такива данни са посочени в АУАН. Възразява и срещу компетентността на актосъставителя.

Жалбоподателят Ж. З. твърди, че самоличността му е била установена по предоставени от него лични данни, посредством справка в АИС-БДС, извършена от полицейския служител чрез дежурната част. По-нататък в жалбата се посочва, че са допуснати и други съществени процесуални нарушения, тъй като наказващият орган не е обсъдил направените от жалбоподателя възражения, липсва надлежно описание на нарушението и 1 обстоятелствата, при които е извършено, включително посочване на основанието за полицейската проверка, както и посочване на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и други обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. Изложени са и оплаквания относно размера на наложената глоба, както и съображения за наличието на основания за квалифициране на случая като маловажен с прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност – да бъде намален размерът на наложеното наказание.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Ж. Д. З., редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото са депозирани писмени бележки, в които се изразява становище по съществото на правния спор, като се сочи, че при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 8 от ЗАНН. В допълнение към доводите от жалбата се излагат съображения за липса на вина, тъй като жалбоподателят не е съзнавал, че не носил в себе си документ за самоличност.

Въззиваемата страна – Началник на ГПУ-София към РДГП - Аерогари ГДГП - МВР, редовно призована, се представлява от гл.юрк. Е. К., която пледира съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.05.2024 г. свидетелят М. И., на длъжност командир на отделение при Летищна сигурност - Аерогара София, ГПУ-София, в присъствието на един свидетел - очевидец и на жалбоподателя Ж. Д. З., съставил против последния акт за установяване на административно нарушение № 188/29.05.2024 г. за това, че на същата дата, около 13:35 часа, при извършване на полицейска проверка, жалбоподателят З. не е представил документ за самоличност, с което извършил нарушение на чл. 6 от ЗБЛД. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля и връчен срещу подпис на жалбоподателя, който вписал възражения, че му е била извършена проверка без наличието на основания за това. Писмени възражения не постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН и от Началник на ГПУ-София към РДГП - Аерогари - ГДГП - МВР било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 237/17.06.2024 г., с което на жалбоподателя Ж. Д. З. на основание чл. 80, т. 5 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД. В него фактическата обстановка била допълнена, като било посочено място на извършване на нарушението – на Терминал 2, Летище София.

2

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на приложените по делото акт за установяване на административно нарушение, издаденото въз основа на него наказателно постановление и показанията на свидетеля М. И..

Съдът се довери на показанията на свидетеля М. И. (актосъставител), който потвърди при разпита си, че той е съставил АУАН, заявява, че става въпрос за проверка, предприета от негова страна, при която не му е бил представен от жалбоподателя документ за проверка на самоличността на послединя, но не си спомня обстоятелства относно времето и мястото на деянието, освен, че случилото се е бил от 2024 г., на Терминал 1 или на Терминал 2 на Летище София, като след предявяване на свид. М. И. на АУАН бл. 400065829.05.2024 г. същият заявява че актът е съставен и подписан от него, и подържа констатациите в същия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, като е спазена предвидената от закона писмена форма, спазени са и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя Ж. З..

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ж. Д. З. е ангажирана за нарушение на чл. 6 от Закон за българските лични документи.

В АУАН и издаденото въз основа на него НП се твърди, че на процесните време и място посочено в тях, при извършване на полицейска проверка, като не е представил документ за самоличност, жалбоподателят Ж. З. е извършил вмененото му административно нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.

Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Констатациите в АУАН и НП подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва наймалкото от конституционно установения принцип на презумпцията за 3 невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7, които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до там обвиняемото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

Настоящият съдебен състав счита, че приетите в АУАН и обжалваното Наказателно постановление фактически положения не се установяват от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са събрани доказателства за съставомерните признаци от обективната и субективната страна на нарушението. Видно от показанията на актосъставителя М. И., в тях не се съдържат категорични и ясни данни за процесния случай. Свидетелят не успя да посочи нито времето, нито мястото на процесното нарушение, нито авторството на деянието, а единствено посочва, че в случая става въпрос за проверка, предприета от негова страна през 2024 г. или на Терминал 1, или на Терминал 2 на Летище София, при която не му е бил представен документ за проверка на самоличност. При това положение административното обвинение остана недоказано и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено. .

Независимо от това, съдът намира, че в хода на производството по ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ж.

Д. З. са допуснати съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото му на защита и също представляват основание за отмяна на оспореното НП.

Съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл.

57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН относно съдържанието на двата процесуални акта /АУАН и НП/. Според сочената за нарушена разпоредба на чл. 6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Разпоредбата на чл.

3 от ЗБЛД предвижда начините за удостоверяване на самоличността. Така според първата алинея на чл.3 документите за самоличност удостоверяват същата. Втората алинея предвижда, че самоличността на българските граждани може да се удостоверява със заместващи документи по реда и в случаите, определени със закон. Третата алинея на чл. 3 дава възможност на българските граждани да удостоверяват самоличността си чрез свидетелство за управление на моторно превозно средство на територията на страната. С оглед на изложеното и правната квалификация на нарушението, дадена в АУАН и НП, съдът намира същата за непълна. Необходимото правило за поведение не е квалифицирано в пълнота, а именно посочване по какъв начин 4 е следвало българският гражданин да удостовери самоличността си, като административнонаказващият орган се е ограничил само с посочване на чл. 6 от ЗБЛД. Допуснатите процесуални нарушения са нарушили правото на защита на санкционираното лице и поради това наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наред с това, в съставения Акт за установяване на административно нарушение № 188/29.05.2024 г. не е посочено мястото на извършване на нарушението. Това обстоятелство е от съществено значение както за индивидуализирането на конкретното деяние, което се визира в акта, така и за преценката на териториалната компетентност на актосъставителя, на наказващия орган и на подсъдността на делото. Същото е сред предвидените в разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН елементи от минимално необходимото съдържание на АУАН. Липсата на посочване на мястото на извършване на нарушението, освен, че осуетява извършването на проверка относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган, възпрепятства санкционирано лице да се запознае с всички съставомерни признаци от фактическия състав на вмененото му административно нарушение, да организира и упражни пълноценно правото си на защита, включително чрез депозирането на възражения и/или представянето на доказателства в подкрепа на тезата си. Констатираното процесуално нарушение, доколкото засяга един от основните реквизити на АУАН и липсата му ограничава правото на защита на наказаното лице, представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. В тази връзка следва да се посочи, че не е допустимо едва с издадения санкционен акт, с който се реализира отговорността на жалбоподателя, фактическите рамки на вмененото му административно нарушение да бъдат допълвани, като за първи път в НП бъде посочено мястото на извършване на нарушението. Доколкото жалбоподателят Д. З. е бил лишен от възможността да се запознае с фактическите рамки на повдигнатото му административно обвинение и да упражни пълноценно правото си на защита, липсата на посочване на място на извършване на нарушението не би могло да бъде санирана от наказващия орган по реда на чл.