Решение № 189 от 29.10.2019, Районен съд - Самоков

Р Е

Ш Е Н

И Е № 189 гр.Самоков , 29.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Самоковският районен съд ,втори състав

,в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА при секретаря

Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията АНД № 151/2019 год. по описа на Самоковски районен съд ,за да се произнесе взе предвид следното :

„Водоснабдяване и канализация”ЕООД-гр.София ,представлявано от управителя Никола Нитов е обжалвал с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност наказателно постановление № СИ-.. от 13.03.2019 год. на заместник началника на регионален отдел „МН Западна България” на Главна Дирекция „Метрологичен надзор”,с което на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение на чл.44,т.4, вр.чл.39,ал.1 и чл.43,ал.1 от Закона за измерванията му е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.85,ал.2 ,вр.ал.1 от Закона за измерванията.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.

Въззиваемата страна, чрез Началника на РО „МН

Западна България” на ГД „Метрологичен надзор“ при ДАМТН, в писмено становище, постъпило в съда преди даване ход на съдебните прения, оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното наказателно постановление /НП/ да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление /НП/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът,като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните ,намери за установено следното :

С обжалваното наказателно постановление № СИ-.. от 13.03.2019 год. на заместник началника на регионален отдел „МН Западна България” на Главна Дирекция „Метрологичен надзор на „Водоснабдяване и канализация”ЕООД-гр.София на

24.08.2018 год. ,като е използвало за измерване на вода за питейно-битови нужди водомер № 35..., производител Б.-П., с Qn 2,5 m3/h ,без знак за първоначална и последваща проверка е извършило нарушение на чл.44,т.4, вр.чл.39,ал.1 и чл.43,ал.1 от Закона за измерванията и му е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.85,ал.2 ,вр.ал.1 от Закона за измерванията.

В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено, че на 24.08.2018 год. в 12.16 часа е извършена проверка на обект-водопроводно отклонение ,намиращо се в к.к. „Б.”,ресторант „J..”. Дружеството ,което осъществява водоснабдяване на територията на к.к. ”Б.” е „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-гр.София и водомера в посоченото водопроводно отклонение се използва от същото дружество за измерване на доставената вода за питейно-битови нужди,с цел осъществяване на търговски плащания, т.е.- средство за измерване –водомер попада в приложното поле на чл.5 от Закона за измерванията.

При проверката е установено ,че за измерване на вода за питейно-битови нужди с цел осъществяване на търговски плащания дружеството жалбоподател на описания по-горе обект използва водомер № 35..., производител Б.-П., с Qn 2,5 m3/h, който в момента на проверката се е намирал в употреба, тъй като е монтиран на водопроводното отклонение към водопроводната инсталация на обекта и осигурява снабдяването му с вода за питейно-битови нужди.Описаният водомер е без знак за първоначална проверка съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от Закона за измерванията ,вида на който е посочен в разпоредбата на чл.846,т.4/Прил.

№ 51/ от Наредбата за средствата за измерване ,които подлежат на метрологичен контрол /Наредбата/ и без знак за последваща проверка по чл.43,ал.1 от ЗИ, посочен в чл.846,т.5/Прил.№ 52/ от Наредбата.Отразено е ,че за описания водомер е следвало ,поради унищожаване на знака да му бъде извършена последваща проверка и да му бъде поставен знак за последваща проверка.

Наказателно постановление е съставено въз основа на акт АУАН № 1С 318/22.10.2018 г. от И.И.С., на длъжност главен инспектор в РО „МН Западна България” на ГД МН,в присъствието на свидетелите П.В.Ц. и Л.С.П., който АУАН е връчен на 22.10.2018 г. упълномощен представител на дружеството-юрисконсулт Т.Б., присъствал при съставяне на акта.Констатациите в АУАН са идентични с отразените в наказателното постановление.След съставяне и подписване на АУАН, в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение от дружеството жалбоподател срещу АУАН № 1С 318/22.10.2018 г.

По делото са разпитани свидетелите И.И.С.-актосъставител и П.В.Ц.-свидетел на констатиране на нарушението и съставяне на акта ,показанията на които потвърждават констатациите в АУАН и НП.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

При съставянето и предявяването на акта за административно нарушение не е допуснато съществено нарушение на административно-процесуалните правила.

Актосъставителят е изпълнил изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Не са налице нарушения по чл. 43 от ЗАНН.Налице е коректно фактическо описание на нарушението,както и на обстоятелствата, при които е извършено, както в АУАН, така и в НП.Посочени са конкретните обстоятелства, чрез които са се осъществили признаците от състава на нарушението, законовите разпоредби, които не са спазени, както и в какво се изразява нарушението и основанието за отговорността на търговското дружество жалбоподател.Посочени са нарушените законови разпоредби; не е налице противоречие между АУАН и НП, както в текстовото описание на нарушението, така и по отношение правната квалификация на нарушението.

За така установеното нарушение на Закона за измерванията (ЗИ) против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения 6-месечен преклузивен срок от компетентен орган, оправомощен съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗИ с т. ІІ от представената заповед № А-33/14.01.2019 г. на Председателя на ДАМТН.

В НП не се съдържат нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на извършване на проверка на 24.08.2018 г. на обект – водопроводно отклонение ресторант „J..”, намиращо се в к. к. „Б.”,Община Самоков, жалбоподателят използва за измерване на вода за питейно-битови нужди, с цел осъществяване на търговски плащания, средство за измерване, а именно водомер с идентификационен номер 35..., с производител „Б.-П.” с Qn 2,5 m3/h, който е без знак за първоначална проверка и без знак за последваща проверка.

Свидетелите И.С. и П.Ц., на длъжност съответно „главен инспектор” и

„инспектор” в РО „МН Западна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” при ДАМТН, сочат в показанията си пред съда, че на горепосочената дата участвали в надзорна проверка на водопроводно отклонение на ресторант „J..”, в к. к. „Б.”,Община Самоков.От показанията на тези свидетели, които съдът кредитира като логични, последователни, взаимнодопълващи се и неопровергани от други доказателства, както и от съдържанието на съставения от св. С. АУАН, се установява, че на място тя и св. Ц. установили, че описаният по-горе водомер се използва като средство за измерване за извършване на търговски плащания на цената на вода за питейно-битови нужди, доставена от жалбоподателя на абоната, стопанисващ описания по-горе обект, както и че на водомера не бил поставен никакъв знак – нито за първоначална проверка, нито за последваща проверка.

Ноторно е известно и не се нуждае от доказване обстоятелството, че търговското дружество – жалбоподател предоставя като В и К оператор водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Община Самоков при общи условия (www.viksofbg.com).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба

№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ, бр. 88/2004 г.) услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.В чл. 32, ал. 10 от същата наредба е установено задължението на оператора на водоснабдителната система да монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща изразходваното количество вода.

Следователно жалбоподателят е субектът, който използва водомерите като средства за измерване с цел осъществяване на търговски плащания и за него е установено задължението по чл.

44, т. 4 от ЗИ да не използва средства за измерване без знаците по чл. 39, ал.

1 от ЗИ (за първоначална проверка) или по чл. 43, ал. 1 от ЗИ (за последваща проверка).

Според разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗИ първоначална проверка на средства за измерване от одобрен тип и на средства за измерване, които не подлежат на одобряване на типа, се извършва с цел пускането им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци за първоначална проверка. Съгласно чл.43, ал. 1 от ЗИ последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Последващата проверка се извършва периодично и след ремонт, а периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния бюлетин на агенцията (чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИ).

Безспорно е установено, че към датата на надзорната проверка, подробно описаният по-горе водомер на водопроводното отклонение на ресторант „J..”,в к. к. „Б.”,Община Самоков е използван от жалбоподателя с цел осъществяване на търговски плащания, тъй като е бил монтиран на това водопроводно отклонение и е осигурявал снабдяването на това заведение с вода за питейно-битови нужди.

При положение, че в хода на надзорната проверка, извършена на 24.08.2018 г. водомерът на горепосоченото водопроводно отклонение не е имал знак нито за първоначална проверка, нито за последваща проверка, се налага еднозначен извод, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, установено в чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ.Следва да се отбележи, че по делото няма конкретни индиции за това знакът за първоначална или последваща проверка да е бил унищожен преди изтичането на срока на тяхната валидност, но дори и това да е така, то жалбоподателят е следвало в съответствие с чл. 43, ал. 3 от ЗИ да инициира нова последваща проверка на водомера преди изтичането на този срок. Жалбоподателят не твърди такова обстоятелство и не е ангажирал за него доказателства нито в хода на административно-наказателното производство, нито в настоящото производство.

Неизпълнението на задължението по чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ е съставомерно от обективна страна като административно нарушение по чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИ.

Имуществената отговорност на жалбоподателя – търговско дружество е обективна, поради което въпросът относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда от съда.

За административно нарушение по чл.85, ал. 2 от ЗИ административно-наказващият орган законосъобразно е наложил на търговското дружество-жалбоподател имуществена санкция минималния й размер от 200 лв., който не може да бъде намаляван от съда, поради което е безпредметно обсъждането на правилната й индивидуализация.