Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 09.11.2022, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Гражданско дело 323/2022
Вид
Решение № 143
Подписан
09.11.2022
В сила
24.11.2022
Състав
Сирануш Сахак Артинян

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.18, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.19 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2, ал.1 и ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2, ал.1 и ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.4, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Средец, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20222170100323 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба, подадена от М. С. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Бургас, *** против А. Т. В., ЕГН **********, с адрес: село Дебелт, община Средец, област Бургас, ***.

Молителката твърди, че с ответника били бивши съпрузи, но от четири години били разведени. От брака си нямали общи деца, но двамата съвместно отглеждали и полагали грижи за 17 кучета. В. живеела в къща на ъгъла между ул.“*/*/“ и ул.***“ в село Дебелт, община Средец. Твърди, че от края на месец септември 2020г. била подложена на психическо и физическо насилие от ответника, като той я манипулирал, използвайки нейната слабост – кучетата, за които се грижели и я заплашвал, следял и малтретирал.

Бившият съпруг на молителката желаел да се съберат, но след нейният категоричен отказ, той започнал да използва кучетата под предтекст да остава в нейния дом, да упражнява контрол над нея, да я следи, заплашва, дори и да й нанася физическо насилие. На 18.07.2020г., около 9.00 часа пред къщата на В. в село Дебелт, ответникът я чакал отпред и още преди тя да влезе в двора я попитал къде и с кого е била и й дръпнал и скъсал златния синджир от врата, като го изхвърлил нанякъде. Твърди се в молбата, че през предходната вечер В. й звънял многократно и изпращал съобщения, като я заплашвал с думите: „така ги гледаш, с курволуване“, „така се гледат кучета, на свирки“, „да видим този път кой ще гледа кучетата“. Излага се, че след като ответникът последвал молителката вътре в къщата, я хванал за косата с двете ръце и я заплашил с думите „ще те смачкам“, като я хванал за гърлото и започнал да я стиска, да я блъска в оградата. В. започнала да вика за помощ, бившият й съпруг се озверил, но той се стреснал от нейните викове. Молителката се опитала да избяга, но В. й попречил пътя. Тя взела нож, за да се защити, но той й извил ръката и ножът паднал на земята. От стреса и викането на В. й прилошало и паднала на земята.

Тогава ответникът отишъл да вземе вода, а тя през това време успяла да избяга до къщата на кметицата. Кметицата на селото излязла пред къщата и молителката се обадила на телефон 112, а тя изчакала с нея докато дойдат полицаите, тъй като В. дошъл при тях и продължил с обидите и заплахите пред нея. В. релевира, че се страхува от ответника, защото той се държал агресивно към нея, като я следял, упражнявал над нея физическо и психическо насилие, живеела в страх за живота и здравето си.

Отправя искане за издаване на Заповед за защита, с която да бъдат наложени следните мерки за защита: 1. Да бъде задължен извършителя А. Т. В. да се въздържа от извършване на домашно насилие; 2. Отстраняване на насилника от нейното жилище на адрес: къщата на ъгъла между ул.“*/*/“ и ул.***“ в село Дебелт, община Средец, област Бургас; 3. Забрана на 1 извършителя да приближава къщата на ъгъла между ул.“*/*/“ и ул.***“ в село Дебелт, община Средец, област Бургас, дома на родителите й на адрес: гр.Бургас, ***, местата й за социални контакти и отдих, при условия и срок, определени от съда; 4. Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирана програма за извършители на насилие в „Център за превенция на насилието и престъпността“ – гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“, № 9. Отправя се искане и за издаване на Заповед за незабавна защита при условията на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, тъй като било налице пряка и непосредствена последваща опасност за живота и здравето на молителката.

Към молбата е приложена декларация, в която молителката е декларирала, че спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от ответника.

Ответникът А. Т. В. е подал отговор на исковата молба, чрез пълномощника адв.К.

А., в който релевира, че счита подадената молба за изцяло неоснователна и необоснована и моли да бъде отхвърлена. Излага, че от молителката М. В. било налице извършен акт на домашно насилие спрямо него на дата 18.07.2022г. в село Дебелт, изразяващо се в отправяне на заплахи и обиди към него и закана с убийство, чрез размахване на нож. Ответникът твърди, че на 25.02.2022г. бил сключен договор за срок от шест месеца, по силата на който с ищцата били постигнали съгласие той да отглежда кучетата и да плаща месечните разходи за ток и вода за къщата, за което тя да му плаща сумата от 200 лева и да осигурява нужната храна за животните за целия месец. Въпреки този договор В. поС.но се опитвала да изгони ответника от къщата и не спазвала същия. В отговора на молбата се излага, че на 17.07.2022г. В. се прибрал късно – към 12.30 часа и чул кучешки лай и скимтене от дома на ищцата, при което отишъл на място и установил, че М. не била в къщата и кучетата се били сбили, но той успокоил ситуацията. Ответникът се ядосал, че кучетата били оставени без надзор и звънял и писал на М. в порядъка на около 60 пъти, но тя не му отговорила. На сутринта на 18.07.2022г. станал и пуснал животните на разходка, а към 8,30 часа сутринта М. се появила със служебния си автомобил, при което ответникът излязъл отвън, за да потърси обяснение защо животните били оставени без надзор. Твърди, че си били разменили взаимно по няколко обидни думи, М. му била зашлевила силен шамар по лицето. В. не очаквал да го удари и се защитил инстинктивно с ръце, слагайки ги пред лицето си. Сочи, че ищцата се била уплашила, че ще й посегне и започнала да вика за помощ. Ответникът се оттеглил назад и започнал да разговаря с нея на по – висок тон, а през това време тя забелязала ножа на външната мивка, грабнала го и тръгнала срещу него да го заплашва, че ще го заколи. В. се опитал да се защити, хванал я за ръката, изтръгнал й ножа от ръката и го хвърлил в градината. През това време тя се обадила на телефон 112 и тръгнала да бяга по улицата, но той я последвал, за да я попита защо го заплашва с нож, а на нея й прилошало.

Ответникът се притеснил, тръгнал към мивката, за да налее чаша вода, а през това време М. станала, тръгнала по улицата и отишла да чука на вратата на кметицата и викала, че той я биел. Излага, че кметицата излязла и пред нея си разменили един на друг по няколко обидни реплики и след това пристигнал полицейският патрул, пред който дал сведения и обяснил какво точно се било случило. Според ответника в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН ищцата била написала абсолютни лъжи и неверни неща.

В съдебно заседание ищцата и нейният процесуален представител адв.С. С. поддържат молбата. Отправя се искане молбата да бъде уважена, като в тази връзка се излагат подробни съображения. Претендират сторените в производството разноски. В. и нейният пълномощник не оспорват отговора на молбата, подадена от ответника.

При проведеното открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощника адв.К. А., като оспорват исковата молба. Релевират съображения за неоснователност на процесната молба. Отправят искане за нейното отхвърляне. Молят да им бъдат присъдени направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

След съвкупна преценка на събраните по делото релевантни за спора доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно в настоящото производство, че ответникът е бивш съпруг на ищцата, като това се установява от свидетелските показания на свидетелката В Т.а Б.

За установяване на описаните в молбата пред съда и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН действия от страна на А. Т. В. спрямо М. С. В., са ангажирани гласни и писмени доказателства. В хода на проведеното съдебно дирене е разпитана свидетелката В Т.а Б – втора братовчедка на ищцата, както и свидетелите А. Г. Н. и С. Я. М. – полицейски служители в РУ МВР Средец.

2

От свидетелските показания на свидетелите А. Г. Н. и С. Я. М. става ясно, че са били повикани на адреса в село Дебелт във връзка със семеен скандал на страните по делото, като сигналът бил подаден от кметицата на селото. Свидетелят Н. твърди, че не бил видял видими белези от удари по лицата, но забелязал нещо като раничка по пръстите на жената.

Били снети сведения от М. и А., за случилото се била съставена Докладна записка по описа на РУ МВР Средец. Свидетелят М. излага, че съпругата се обадила на полицията, за да си вземе личните вещи, като тя изглеждала нормално и нямала видими следи от физическо насилие, не се оплакала нещо да й е отнето или че са извършени някакви действия спрямо нея. Твърди, че В. изглеждала спокойна. В. от своя страна заявил, че бил заплашван с нож от съпругата си, като той изглеждал изнервен. Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите Н. и М. като достоверни, тъй като същите са последователни, взаимно кореспондиращи по между си, логични, незаинтересовани и отразяват обстоятелства, които лично са възприели.

Свидетелката В Т.а Б заявява, че А. и М. се развели преди четири години. На 18.07. тази година сутринта молителката и свидетелката се засекли в двора на кооперацията на ул.“Княз Борис“ № 29 в гр. Бургас, като М. й се видяла притеснена, като причина за това били получени обаждания и съобщения от А. от различни номера с нецензурен и заплашителен характер за времето от един часа след полунощ и три часа през нощта, които били в следния смисъл: „Така ли се гледат кучета, с курволуване, със свирки“. Свидетелката сочи, че А. контролирал М. чрез седемнадесетте кучетата, които тя отглеждала в къщата в село Дебелт, като й внушавал, че той бил единственият, който можел да се грижи за кучетата. Твърди, че А. бил агресивен, като това се било проявявало спрямо М. и преди.

Сутринта на 18.07. – понеделник, между 9.00 и 9.30 часа М. се обадила по телефона на свидетелката и била много изплашена и разстроена, като й споделила, че А. бил в двора на къщата в село Дебелт и я нападнал вербално и физически, стиснал я за гушата, скъсал синджира със сърчицето и го захвърлил нанякъде, отправил й заплашителни думи: „Сега ще те смачкам“, държал й сметка защо я е нямало през нощта и започнала тази сцена на насилие – хванал я за косите и тя тръгнала да бяга, почнала е да вика за помощ. М. й казала, че в някакъв момент успяла да излезе от двора на къщата и отишла при кметицата, бил подаден сигнал на телефон 112, като в тази връзка на място пристигнали полицейските служители свидетелите А. Г. Н. и С. Я. М.. Свидетелката излага, че по – късно на обяд тя и ищцата се видели в гр.Бургас, като М. имала червенина на врата, драскотини и синина на дясната ръка под рамото и охлузване долу на краката – под колената и на двата крака. Според свидетелката М. изглеждала изключително разстроена и стресирана и много изплашена.

Отишли до МБАЛ Бургас, за да я прегледа съдебният лекар, но същият не бил на работа.

Свидетелката сочи, че сутринта М. била със синджирче със сърчице, а след като я видяла на обяд, това синджирче го нямало, тъй като А., когато е хванал М. за гърлото, скъсал синджирчето и го захвърлил на някъде.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката В Т.а Б в частта относно това, че ищцата В. имала червенина на врата, драскотини и синина на дясната ръка под рамото и охлузване долу на краката – под колената и на двата крака, както и че изглеждала изключително разстроена, стресирана и много изплашена. Свидетелите А. Г. Н. и С. Я. М., които са дошли на място в село Дебелт след подадения сигнал на телефон 112, споделят непосредствените си впечатления за съС.ието на ищцата – а именно, че по нея не е имало видими белези от физическо насилие, както и че тя е изглеждала спокойна. В дадените сведения пред полицаите ищцата не е заявила да има такива наранявания, когато е била на място на твърдения инцидент в село Дебелт. Предвид това причинна връзка между съС.ието, в което свидетелката Б твърди, че е била В. и престоят й в село Дебелт, не е налице. Отделно от това, описаното от свидетелката Б, за това какво се е случило между страните по делото на дата 18.07.2022г., не е от нейни непосредствени впечатления, а по информация получена от самата ищца, с оглед на което не се цени като източник на доказателства в настоящото производство.