Решение № 4732 от 05.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4732 гр. София, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100509117 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 196 ГПК /отм./ – чл. 206 ГПК /отм./, вр. § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК.

С Решение № 20034657/09.05.2022 г., постановено по гр. д. № 27813/2006 г. по описа на Софийски районен съд, I I Гражданско отделение, 178 състав, по предявен от Р. С. Г. срещу С. Я. Д. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, е намалено дарението, извършено от С.П.И., починал на 31.10.2006 г., в полза на С. Я. Д., на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 35, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с площ от 99,50 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 35, заедно с 2,874% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, извършено с Нотариален акт за дарение № 187/09.07.1993 г., том LXXXVIII, дело № 17780/1993 г. на нотариус В.А., с 47042,52/99000 идеални части, като е възстановена, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, на Р. С. Г. запазената ѝ част от наследството на нейния баща С.П.И., починал на 31.10.2006 г., в размер на 47042,52/99000 идеални части.

На основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ ответницата С. Я. Д. е осъдена да заплати на ищцата Р. С. Г. сумата в размер на 3 935 лева – разноски за първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 197, ал. 1 ГПК /отм./, е депозирана въззивна жалба от ответницата С. Я. Д., чрез адвокат Н.Н., САК.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, необоснованост, при непълнота на доказателствения материал и при неспазване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Доводите за недопустимост на решението се обосновават с липса на активна процесуална легитимация на ищцата по предявения иск по чл. 30 ЗН поради обстоятелството, че тя е загубила качеството си на наследник на починалия С.П.И..

Поддържа се, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на правилата на ЗС, ЗН и СК, като се сочи, от една страна, че решаващият съд не е зачел принципите на семейната имуществена общност и не е съобразил факта, че процесният апартамент № 35 е 1 бил придобит от ответницата и нейния съпруг в режим на СИО, а от друга – неправилно е определил наследствената маса на починалия С.П.И., незачитайки настъпилия в хода на висящия пред него процес факт на влизане в сила на Решение от 12.02.2010 г. на СГС, 4Б състав, с което на Р. С. Г. вече е била възстановена запазена част от наследството на С.П.И., а оттук – неправилно е изчислил запазената част на ищцата, игнорирайки получената в производството пред СГС, 4Б състав, парична равностойност на накърнената запазена част на С.П.И. от наследството на Т.Ф.Н.. В този смисъл счита, че упражненото в настоящото производство право по чл. 30 ЗН представлява повторна претенция на ищцата за възстановяване на запазената част от наследството на починалия наследодател. След математически изчисления прави извод, че максималната теоретично възможна парична равностойност на накърнената запазена част на Р. С. Г. от наследството на С.П.И. възлиза на 9 237,60 лева. На следващо място, излага, че първоинстанционният съд незаконосъобразно не е зачел доводите на ответницата за придобиване на процесния имот по давност, както и за компенсиране на ищцата чрез притежавани от наследодателя вещни права върху земеделски земи. При тези аргументи моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне в цялост на предявения иск, евентуално за уважаване на същия до 9237/132000 идеални части.

В срока по чл. 201, ал. 1 ГПК /отм./ е постъпило писмено възражение от ищцата Р. С.

Г., чрез адвокат В.Д., с което се оспорва изцяло въззивната жалба. Излагат се подробни аргументи за неоснователност на заявените с жалбата доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение и се моли за неговото потвърждаване.

В проведеното на 10.04.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивницата С. Я. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Н.Н.. Процесуалният представител заявява от името на своя доверител, че поддържа въззивната жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за уважаване на жалбата и за присъждане на разноски съгласно списък с разноски, който представя в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 10.04.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемата страна Р. С. Г., редовно призована, представлява се от адвокат В.Д.. Процесуалният представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява, че поддържа депозирания писмен отговор и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски съгласно списък с разноски, който представя в съдебно заседание.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I I Б въззивен съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл.

30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарственото разпореждане, обективирано в Нотариален акт за дарение № 187/09.07.1993 г., том LXXXVIII, дело № 17780/1993 г. на нотариус В.А., с което наследодателят на ищцата – С.П.И., починал на 31.10.2006 г., се е разпоредил с притежаваната от него ½ идеална част от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 35 в гр. София, ж. к. ****, с площ от 99,50 кв. м., като я е дарил на ответницата С. Я. Д., до размера на запазената на ищцата част от наследството на наследодателя С.П.И., определена съобразно нормите на чл. 28 и чл. 29, ал. 1 ЗН – 1/2. В уточнителна молба от 27.02.2007 г. ищцата сочи, че размерът на запазената част от наследството на С.П.И. е в размер на 1/4 идеални части от дарения имот /½ от притежаваната ½ на баща ѝ/.

В исковата молба, уточнена с молба от 27.02.2007 г., се излагат фактически твърдения, че ищцата Р. С. Г. е единствен законен наследник на баща си С.П.И., починал на 31.10.2006 г., а ответницата С. Я. Д. е дъщеря на втората съпруга на баща й – Т.Ф.Н., починала през м. май 2006 г. През 1993 г. през време на брака между С.П.И. и Т.Ф.Н. съпрузите се разпоредили с притежавания от тях в режим на СИО недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. **** /подробно индивидуализиран в ИМ/, като го дарили на дъщерята на Т.Ф.Н. преди брака – ответницата С. Я. Д.. Ищцата твърди, че с апартамент № 35 се изчерпва изцяло оставеното от дарителя – съпруг наследство /при липса на данни той да е притежавал други имоти или движими вещи/. Тъй като с извършеното дарствено разпореждане била накърнена запазената част на 2 ищцата от оставеното от наследодателя С.П.И. наследство, за нея възникнал правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част от неговото наследство чрез намаляване на извършеното с Нотариален акт за дарение № 187/09.07.1993 г. том LXXXVIII, дело № 17780/1993 г. на нотариус В.А., дарение до размера на запазената съобразно чл. 29, ал. 1 ЗН 1/2 идеална част от наследството на наследодателя С.П.И..

Ответницата С. Я. Д. оспорва пред районната инстанция предявения иск с доводи за неговата неоснователност. Прави възражение, че процесният имот представлява изключителна собственост на наследодателката Т.Ф.Н. поради придобиването му с нейни лични средства. Евентуално навежда възражение за придобиване на имота по давност, като твърди, че владее същия, считано от 09.07.1993 г. до датата на образуване на настоящото производство. Твърди, че имуществото на С.П.И. не се изчерпва с дарения недвижим имот, тъй като той бил придобил по наследство от Т.Ф.Н. идеални части от правото на собственост върху недвижими имоти, представляващи възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи и възстановени по реда на ЗВСГЗГФ горски земи, индивидуализирани в депозирана по делото молба от 17.03.2008 г. и приложени решения на ПК – с. Горско Косово, община Сухиндол, област Велико Търново. Счита, че при определяне наследствената маса на наследодателя на ищцата следва да се вземе предвид възстановената на последния запазена част от наследството на Т.Ф.Н. в производството по гр. д. № 27073/2006 г. на СРС, 58 състав, и в. гр. д. № 11152/2010 на СГС, 4Б състав.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства – писмо от 16.07.2007 г. от Столична община – район „Красно село“ /л. 55 СРС/, че С.П.И., ЕГН **********, е сключил граждански брак /втори по ред за него/ с Т.Ф.Н., ЕГН **********, на 05.09.1976 г. От брака съпрузите нямат родени общи деца.

Преди сключения на 05.09.1976 г. граждански брак С.П.И. има родена една дъщеря – ищцата Р. С. Г.. Преди брака Т.Ф.Н. също има родена една дъщеря – ответницата С. Я. Д..

Децата не са общи на С.П.И. и Т.Ф.Н..

По делото не е спорно, че ищцата Р. С. Г. е била осиновена от неучастващо по делото лице /втори съпруг на майка / със съгласието на С.П.И., като поради прекратяване на осиновяването с влязъл в сила съдебен акт е възстановена родствената връзка баща – дъщеря между нея и С.П.И. преди 31.10.2006 г., т. е. преди неговата смърт и преди откриване на наследството му.

По делото е представен Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 08.07.1988 г. /л.146 СРС/, видно от който със същия МВР – София продава на Т.Ф.Н. процесния апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с площ от 99,50 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 35, заедно с 2,874% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. На етапа на въззивното производство между страните не се спори, че описаният недвижим имот е придобит от съпрузите по време на брака в режим на СИО съобразно приложимата норма на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./.

От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за дарение № 187/09.07.1993 г., том LXXXVIII, дело № 17780/1993 г. на нотариус В.А., се установява, че през време на брака на С.П.И. и Т.Ф.Н. съпрузите са дарили притежавания от тях в режим на СИО апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. ****, на ответницата С. Я. Д., като дарителите са си запазили правото на безвъзмездно ползване заедно и поотделно докато са живи. Съгласно отбелязване в нотариалния акт дарителите се легитимират като собственици на дарения имот с Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 08.07.1988 г.

От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84, том II, рег. № 16582, дело № 265/2002 г. от 14.06.2002 г. на нотариус Б.Я., се установява, че през време на брака на С.П.И. и Т.Ф.Н. съпругата е дарила на своята дъщеря преди брака – ответницата С. Я. Д., собствения личен недвижим имот апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж. к. ****, със застроена площ 63.08 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно със зимнично помещение № 15 с полезна площ от 1.54 кв. м., и заедно с 1.262 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като дарителката си е запазила правото на пожизнено безвъзмездно ползване на дарения имот.

По делото е установено, че Т.Ф.Н. е починала на 24.04.2006 г. /писмо от 13.12.2007 г. от Столична община – район „Красно село“ на л. 80 СРС/, като е оставила за свои 3 наследници по закон своята дъщеря С. Я. Д. и преживелия съпруг С.П.И..