Решение № 210 от 01.08.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Бургас, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Христина Д. Дамянова като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600117 по описа за 2025 година С Присъда № 186 от 15.11.2024 г., постановена по НОХД № 4158 /2023 г., Бургаският районен съд е признал подсъдимият Н. П. Г., ЕГН ********** за виновен в това, че на 17.08.2021 г. в гр. Бургас, в жилище с административен адрес: ************, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл.

30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) държал високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, както следва:

-метамфетамин с нетно тегло 0,300 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент – 0,25% на стойност 7,50 лева /обект № 1/;

-метамфетамин с нетно тегло 0,802 грама със съдържание на активнодесйтващ компонент – 65,00 %, на стойност 20,05 лева /обект № 2/;

-метамфетамин с нетно тегло 0,845 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент – 1,90 % на стойност 21,13 лева /обект № 3/;

-метамфетамин с нетно тегло 0,006 грама с неопределимо съдържание на активния наркотичнодействащ компонент на стойност 0,15 лева /обект № 7/, 1 като всички изброени наркотични вещества с общо нетно тегло 1,953 грама са на обща стойност 48,83 /четиридесет и осем лева и 83 ст./ лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, вр с чл. 54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим, както и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С присъдата Районен съд – Бургас се е произнесъл по веществените доказателства, като на основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнел неизразходваната част от наркотичното вещество, предадено за съхранение в ЦМУ – гр. София, като е постановил след влизане в сила на присъдата, същото да бъде унищожено.

Постановил е неизразходваното количество „натриева основа“ /на съхранение в 05 РУ при ОД МВР – Бургас/; 1 брой стъклен буркан с надпис „Милка“; 1 бр. електронна везна; 1 бр. стъклена купа; 1 бр. полиетиленов плик, тип „клипс“, съдържащ хранителна добавка; 1 бр. овална, пластмасова кутийка, както и 1 брой полиетилен плик тип „клипс“, съдържащ хранителна добавка; 1 бр. картонена кутийка с поставени в нея 16 броя празни полиетиленови плика, тип „клипс“, както и 3 броя полиетиленови опаковки, тип „клипс“, всички описани вещи запечатани в 1 брой прозрачен полиетиленов плик, като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени по реда на ПАС.

С оглед осъдителната присъда, Районен съд – Бургас е осъдил подсъдимия Г. да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата в размер на 2302,90 лева, представляваща направените разноски в хода на досъдебното, както и да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата в размер на 5,00 лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия, чрез неговия защитник – адв.

Захари Кирилов от АК – Бургас. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като в допълнение към същата се излагат подробни съображения. На първо място намира, че първоинстанционният съд е приел избирателно фактическата обстановка, която не съответствала на действителната, позовавайки се на показанията на полицейските служители, които според защитата си пториворечат. Също така излага съображения за опороченост на извършената полицейска проверка, нарушаваща действащите нормативни актове и подзаконови разпоредби, касаещи дейността на полицейските служители. Моли се присъдата да бъде отменена и бъде постановена нова, с която подсъдимият Г. да бъде признат за невиновен. Алтернативно се моли за постановяване на съдебен акт, с който да се измени първоинстанционния такъв в насока намаляване на размера на наложеното наказание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда, като правилна и обоснована, да бъде потвърдена. Намира, че в мотивите към 2 присъдата, съдът подробно е изложил аргументи относно констатираните противоречия в показанията, дадени от полицейските служители на съдебно следствие и приобщените по реда на НПК показания, дадени от тях на досъдебното производство, като съпоставяйки ги с показанията на св. К., разпитан на съдебно следствие, е дал вяра на показанията на полицейските служители, дадени на досъдебното производство. Също така счита, че в мотивите съдът подробно е коментирал законосъобразността на процесуалноследственото действие „претърсване и изземване“, с което е започнато досъдебното производство, извършено в условията на неотложност.

Законосъобразността на това действие е било предмет на преценка от районния съд по чл. 161, ал. 2 от НПК, като с Определение № 746/18.08.2021 г., постановено по ЧНД № 3819/2021 г. на БРС, протоколът е бил одобрен.

Приетата фактическа обстановка, според държавното обвинение, е в съответствие със събраните и проверени в хода на съдебното следствие по надлежния ред доказателства и доказателствени средства, като авторството на деянието е безспорно установено. Наложеното на подсъдимия наказание също е правилно определено по вид и размер, като съдът, имайки предвид предходното осъждане на подсъдимия, не е приложил института на условното осъждане.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и със защитника си – адв. Захари Кирилов от АК – Бургас. Последният поддържа подадената жалба и допълнението към нея, като намира, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, уличаващи подзащитния му в извършване на престъплението, в което е обвинен. На първо място намира, че от приобщените по делото доказателства съдът не е направил верни правни изводи. От анализа на доказателствата, не става ясно подс. Г. къде се е намирал, когато е предприета акцията – дали на улицата, дали в жилището и се е измъкнал от апартамента преди същите да влязат в него. Намира, че свидетелските показания са противоречиви както между останалите свидетели и полицейските служители, така и между самите полицейски служители.

Осъждането на Г. ще рефлектира не само в бъдещето му, но и върху бъдещето на семейството му, без да са събрани достатъчно годни доказателства, които да го уличават в извършване на престъпление. Сочи, че подсъдимият от дълги години полага общественополезен труд, грижи се за три деца и е скъсал с миналото си. Защитата намира, че по безспорен начин е доказано, че са нарушени всички изисквания за провеждане на такава полицейска акция, като без видима причина, в присъствието на непълнолетни деца, едното от които е било бебе, същата е била проведена. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Н. Г. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се прави искане за налагане на наказание в минималния, предвиден в закона размер, а именно три месеца.

Подсъдимият Г. поддържа думите на адвоката си, като в дадената му последна дума, заявява, че не е виновен.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в 3 жалбата и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

При провеждането на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила достатъчно усилия да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото – както проявявайки сама активност при събирането на доказателствения материал по делото, така и осигурявайки на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност. Това е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не се различава съществено от тази на първата инстанция:

Подсъдимият Н. П. Г. е роден на ***** г. в гр. Бургас, обл. Бургас, с постоянен адрес: ************* и с настоящ адрес: ***********. Той е 4

********, ******* гражданин, ********, *******, ********** образование.

Видно от приложената справка за съдимост, Г. е осъждан към датата на извършване на процесното деяние. За осъждането му по НОХД № 49/1991 г. на БРС спрямо Г. е настъпила реабилитация по чл. 86 от НК. Със споразумение от 13.06.2012 г. по НОХД № 838/2012 г. на Специализирания наказателен съд, на Г. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което наказание е изтърпяно на 28.05.2013 г. Със споразумение № 65/05.02.2019 г. по НОХД № 4937/2018 г. на Г. е било наложено наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, за извършено от него деяние по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

Във връзка с постъпила в ОД МВР – Бургас оперативна информация, свързана с Н. П. Г., относно производство и притежание на наркотични вещества в жилището му, находящо се в ***************, от полицейските органи била създадена организация за проверка на същата, респективно за извършване на действия по разследването в условията на неотложност, с оглед данните за осъществено престъпление от общ характер. Още същия ден полицейски служители в ОД на МВР Бургас – свидетелите Д.М. и Ж.Ж. посетили адреса, за който се отнасяла информацията.

В обедните часове на 17.08.2021 г. свидетелите М. и Ж. пристигнали на адреса, ползван от подсъдимия и посочен в оперативната информация. Преди пристигането на полицейските служители, подсъдимият излязъл от жилището си, като там останали сами двете му деца. Двамата свидетели забелязали Г. докато се намирал в близост до входа на бл. ****, който минал покрай входа, но не влязъл вътре, а продължил по пътя си. Те не го последвали, тъй като в оперативната информация било посочено, че наркотиците се намират вътре в апартамента. След това М. и Ж. се насочили към жилището на подс. Г., като през входната врата чули детски гласове. Те провели кратък разговор с едното от децата, което им обяснило, че заедно с брат си са сами. За така установеното, полицейските служители докладвали на св. Л.Е.. По указания на последния, М. и Ж. останали пред входната врата на апартамента и изчакали неговото пристигане там. Когато на място пристигнал и св. Е., поголямото от двете деца – св. Г. К., отворил входната врата. Тримата полицейски служители влезли вътре, като двете деца останали в едното помещение на жилището. В другото помещение на жилището полицейските служители забелязали на няколко места кристалообразно вещество.