Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 5525 от 03.11.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 3323/2025
Вид
Разпореждане № 5525
Подписан
03.11.2025
В сила
03.11.2025
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 13 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5525 гр. Кюстендил, 03.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело № 20251520103323 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.

София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, със законни представители Х. М. М. и П. В., подадено от пълномощника юрисконсулт Б. Т., против длъжника С. М. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ************ с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 688,44 /шестстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки / лева представляващи главница, дължима по договор за кредит №************* г., 396,44 /триста деветдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/ лв. представляващи мораторна лихва за периода 11.11.2020 г. – 06.10.2025 г.; 52,60 /петдесет и два лева и шестдесет стотинки/ лв. представляващи договорна лихва за периода 04.11.2019 г. – 10.11.2020 г.; 434,98 /четиристотин тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ лева представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 275,30 /двеста седемдесет и пет лева и тридесет стотинки/ лв. представляващи законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 11.11.2020 г. – 06.10.2025 г.; ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 31,41 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за паричен заем, договор за предоставяне на поръчителство и др.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

Досежно сумата в размер на 434,98 лв., представляваща дължимо възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство съдът следва да отбележи следното: видно от 1 обстоятелствената част на депозираното заявление е, че между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133 за това, че по силата на договор за поръчителство той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния към третото лице-кредитор.

Възнаграждението обаче е уговорено с лице, което е изцяло контролирано от кредитора по договора за кредит, който като едноличен собственик на капитала на поръчителя има право на цялата му печалба. Тоест, крайният финансов резултат от договора за предоставяне на поръчителство е в полза на кредитора по договора за кредит. Няма данни да е имало възможност за избор на друго лице за поръчител. Освен това изискването да се предостави обезпечение, за да се разгледа искането за кредит в малък срок съставлява и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя (по слабата страна), който очевидно има нужда от средствата. Или, анализът на разпоредбите на процесния договор води до извода, че е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.

На следващо място, от предвиждането на банкова гаранция като друг допустим метод на обезпечаване, става още по-ясна оказваната икономическа принуда да се сключи договор с посочен от кредитора поръчител, защото е повече от ясно, че ако отговаря на изискванията на банка за издаване на банкова гаранция, то потребителят ще отговаря и на изискванията на банката за получаване на кредит от нея самата при това при ноторно известния факт, че лихвите на банките са далеч по-ниски от лихвите на небанковите финансови институции.

Освен всичко изложено се налага и извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

В съвкупност тези факти сочат, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се получи плащане, което да отиде в крайна сметка в полза на кредитора п о договора за кредит, което от своя страна съставлява разход пряко свързан с кредита, който разход не е включен в ГПР по кредита (това е скрит разход, имащ характер на допълнително възнаграждение за кредитора извън договорната лихва). С него обаче ГПР ще надхвърли допустимите от чл. 19 ЗПК пет пъти размера на законната лихва (50 %). Именно чрез позволени от закона средства (създаване от кредитора на негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по договори за предоставяне на поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този собственик се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК.

Предвид изложеното се налага изводът, че макар всеки един от договорите, представени на съда със заявлението по чл. 410 ГПК, а именно: договорът за кредит и договорът за поръчителство, формално да представляват самостоятелни договори, при внимателния им анализ се установява договорна обвързаност между кредитора и поръчителя, което е видно както от уговорката за сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя ЮЛ - поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, така и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. Така, дългът по кредитното правоотношение с така уговорените акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита.

Поради горното на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК клаузата предвиждаща възнаграждение на поръчителя е нищожна и такова не се дължи. Така, не се дължи и сумата о т 275,30 лв., представляваща законна лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство като акцесорно нему плащане.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна 2 такса – 31,41 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Претендираните разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на чл. 13 от НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл. 26 от НЗПП.

Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 19,34 лв. – държавна такса и 49,25 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която С. М. С., с ЕГН

**********, с постоянен и настоящ адрес: ************ ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.

1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, сумите: 688,44 /шестстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки / лева представляващи главница, дължима по договор за кредит №************* г., 396,44 /триста деветдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/ лв. представляващи мораторна лихва за периода 11.11.2020 г. – 06.10.2025 г.; 52,60 /петдесет и два лева и шестдесет стотинки/ лв. представляващи договорна лихва за периода 04.11.2019 г. – 10.11.2020 г.; ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 19,34 лева държавна такса и 49,25 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва:

434,98 /четиристотин тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ лева представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 275,30 /двеста седемдесет и пет лева и тридесет стотинки/ лв. представляващи законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 11.11.2020 г. – 06.10.2025 г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред КнОС.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3