Решение № 561 от 16.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Пазарджик, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220105440 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила искова молба от Х. Д. Р., с ЕГН **********, чрез пълномощник – адв. А. В. от АК Пазарджик, съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „******, против О. З. Р., с ЕГН **********, с адрес с. И., общ. Пазарджик, ул. „******, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината. Наред с брачния иск предявява и небрачни такива упражняването на родителските права след развода по отношение на детето С. О. Р., родена на **** г., да бъдат предоставени на майката, като местоживеенето на детето да бъде при майката на адрес гр. Пазарджик,ул. „******. На бащата-ответник да бъде определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване, 15 дни през лятото, когато майката не в платен годишен отпуск, както и по всяко друго време по взаимно съгласие и уговорка между родителите.

Ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното дете в размер на 300 лева. След прекратяване на брака ищцата иска да запази брачното си фамилно име Р.

/уточнение в с.з. на 24.04.2025 г/.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 29.04.2000 г. в гр.

Пазарджик. От брака си имат родени две деца – М. О. Р., родена на **** г. в гр. Пазарджик, пълнолетна, и С. О. Р., родена на **** г. в гр. Пазарджик, понастоящем малолетна.

Твърди, че семейните отношения между страните са силно влошени, тъй като по 1 между им липсва взаимност на чувствата и интересите. Различни били разбиранията им за живота и имали принципни различия по въпросите, касаещи съвместното им съжителство работа, почивка, характер и обем на ежедневните задължения, грижи за децата.

Ищцата счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и въпреки полаганите усилия да укрепят семейството си, същите се оказвали напразни и не давали търсения резултат. Посочва, че не съществува реална възможност за възстановяване на нормална съпружеска връзка.

Твърди, че ответникът О. Р. е станал раздразнителен, променял настроението си непрестанно, изпадал в състояния, в които ищцата не го е виждала преди - започвал да крещи насреща й, да ругае.

В резултат на гореизложеното двамата напълно се отчуждили един от друг. Сочи, че семейната общност по между им е разкъсана по необратим начин. Поради това счита, че бракът им е изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и морала. Брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК, изчерпала е социалната си функция и като такава не е полезна нито за страните, нито за обществото.

Твърди се, че детето С. разчита на ищцата при учението, при общуването с други хора. Между ищцата и детето С. има сериозна психо-емоционална връзка.

Счита, че предвид възрастта на детето и обстоятелството, че ищцата упражнява пряко родителските права спрямо него в по-голяма част от времето, помага му в учението и го обгрижва ежедневно, родителските права върху С. О. Р. следва да бъдат предоставени на ищцата.

Ищцата посочва, че работи на постоянен трудов договор в „ДАНАН“ ООД, ЕИК 112104627 и има постоянни доходи, с които може да покрива част от нуждите, както на детето си, така и своите. Има и сключен договор за наем на жилище с адрес гр. Пазарджик, ул. “******, в което да живеят с малолетното дете С..

В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. А. В. от АК Пазарджик, като молят съда да уважи исковата молба и да прекрати брака.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът О. З. Р. не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът се явява лично. Не оспорва настъпилата между страните фактическа раздяла. Заявява, че не желае прекратяване на брака заради детето. В хода по същество моли съдът да отхвърли молбата, възразява по размера на претендираната издръжка.

Контролиращата страна ДСП гр. Пазарджик не изпраща представител и не взема становище извън депозирания социален доклад.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

2

На 29.04.2000 г. страните сключили граждански брак в гр. Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак № 95 от 29.04.2000 г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак № 205464 от 29.04.2000 г. на общ. Пазарджик.

От приложеното по делото удостоверние за раждане № 0000000032/12.01.2018 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0033 от 12.01.2018 г. се установява, че страните са родителите на детето С. О. Р., родена на **** г., ЕГН **********.

Не е спорно между страните, а и от приложените по делото трудов договор № 059/03.07.2023 г. и допълнително споразумение от 01.08.2024 г. към трудовия договор, се установява, че ищцата работи по трудово правоотношение на длъжност „продавачконсултант“ при „Данан“ ООД, с ЕИК 112104627.

Не се спори и от приетия като писмено доказателство по делото договор за наем от 24.08.2019 г. и приемо – предавателен протокол към него, се установява, че между ищцата в качеството й на наемател и лицето Светослав Георгиев Бечев – наемодател е възникнало наемно правоотношение, по силата на което на ищцата е предоставен за възмездно ползване тристаен апартамент с площ от 94 кв. м., находящ се на адрес гр. Пазарджик, ул. „******.

Представен като доказателство по делото е и договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2024 г., по който ищцата се е задължила в качеството й на кредитополучател.

От служебно изисканите справки от НБД „Население“ за страните се установява, че другото родено от брака дете на страните – М. О. Р., с ЕГН **********, е навършила пълнолетие.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - Пазарджик, който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето С. се полагат от неговата майка, като при нужда бащата се включва с помощ и подкрепа в отглеждането на детето. Жилището, в което се отглежда детето се намира на адрес гр. Пазарджик, ул. „****** и представлява апартамент, който се състои от две спални, хол и кухня. Ответникът живее на адрес с. И., ул. „****** в едноетажна къща, състояща се от хол, трапезария, кухня, две спални и санитарни помещения. Майката работи в склад за захарни изделия с месечно трудово възнаграждение в размер на 1400 лева. Бащата е в пенсионна възраст и по негови данни получава пенсия в размер на 600 лева. Детето С. посещава детска градина „******“ в с. И., общ. Пазарджик, редовно и с желание, общително дете е и има изграден приятелски кръг. Детето е привързано и към двамата си родители.

По делото е разпитана в качеството на свидетел В. И. С., която споделя, че се познава със страните от 2007 г. Установява се от показанията на свидетелката, че основните грижи за детето С. се полагат от неговата майка. Ищцата живее с двете деца в жилище под наем в близост до жилището на свидетелката. Посочва, че ответникът се вижда с децата, когато има възможност, взима С., разхождат се, но предимно грижите за нея се полагат от майката.

През 2020 г. ищцата се е преместила да живее с децата в жилището, което в момента 3 обитават, като ответникът е идвал в това жилище за по два - три дни, но не живеят с ищцата като съпрузи. Посочва, че страните живеят отделно един от друг, но не са й известни причините, поради които са се разделили.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, подкрепящи се от останалите доказателства по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.

Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.

Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.

От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че между страните липсва изискваната съгл. чл. 14 от СК взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се от събраните доказателства, че през последните около 5 години страните фактически не живеят заедно и всеки от тях има свой живот, в който на практика другият отсъства. Случилото се през 2020 г. окончателно разделно живеене на съпрузите сочи, че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите /в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО/, което състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл. 15 от СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице „важни причини” по смисъла на чл. 15 от СК за отделно живеене на страните.

Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака /т.3 от ППВС 10/1971г./. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.

С оглед на изложеното съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което 4 същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

Поради липсата на изрично искане съдът не е сезиран и не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка – чл. 49, ал. 3 от СК.

По отношение на искането с правна квалификация чл. 53 от СК направено от ищцата, съдът намира, че след прекратяване на брака съпругата следва да носи брачното си фамилно име Р., каквото е й нейното желание.

Относно упражняването на родителските права по отношение на децата:

За да се произнесе досежно упражняването на родителските права по отношението на ненавършилото пълнолетие дете, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод /възпитателски качества, морален облик, грижи и отношение към децата, желание на родителите, привързаност на детето към родителите, пол и възраст на децата, помощ от трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови условия/ като безспорно решаващо значение при решаването на този въпрос имат интересите на детето. В понятието „интереси на децата“, както посочва ППВС № 1/1974 г., се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Изрично посочено е, че решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.