Решение № 1244 от 07.08.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1244 гр. Русе, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520101495 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД твърди, че на 22.01.2024 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК:

201318404 и ,,Микро Кредит“ АД, ЕИК: 202073629, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу В. В. Р., произтичащи от Договор за заем MicroCredit № **************** и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № **************** от дата 12.04.2023 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД (сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД), ЕИК: 203670940, бил правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК: 201318404. Длъжникът бил 1 уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/**************** от дата 26.01.2024 г., изпратено с известие.

Твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 12.04.2023 г. между „Микро Кредит“ АД и В. В. Р. договор за заем MicroCredit № ****************, по силата на който дружеството-заемодател е предоставило на заемополучателя заем в размер на 700 лева. Условията на „Договора за кредит“ се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за кредит“ и ,,Договор за заем“, като общите условия, при които се отпускал кредитът били неразделна част от последните. Подписвайки договора за заем заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 700 лв., като се е задължил да я върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и общите условия. С подписването му заемополучателят удостоверил, че предварително му е предоставен Стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, че разбира и приема клаузите на договора и общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.

Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва в размер на 162,80 лева, на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 71,90 лева, като първата е била платима на 20.05.2023 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 862,80 лева. Последната вноска по кредита била с падеж на 20.04.2024 г. Твърди, че на длъжника била начислена лихва за забава по договора за заем в размер на 62,29 лева за периода от 21.10.2023 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.

Поради изложеното, моли съда да признаване за установено в отношенията между страните, че В. В. Р., ЕГИ ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 следните суми, присъдени в издадената срещу нея заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*********/2024 г., на РС-Русе, а именно:

• 425,54 лв. (четиристотин двадесет и пет лева и петдесет и четири стотинки) –главница по договор за заем;

2

• 46,68 лв. (четиридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки) — договорна лихва за периода от 20.10.2023 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.04.2024 г. (падеж на последна погасителна вноска);

• 62,29 лв. (шестдесет и два лева и двадесет и девет стотинки) — лихва за забава по договор за заем за периода от 21.10.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда;

• Законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника по иска е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че между ответника и „Микрокредит“ АД имало сключен договор за заем Mikrokredit № ****************/12.04.2023 г. и договор за допълнителни услуги към заем Mikrokredit № ****************, за срок от 12 месеца, с погасителна вноска в размер на 71,90 лева / главница и договорна лихва / по първия и 61,92 лева по втория, като общата месечна вноска била в общ размер на 133,82 лева. Счита, че не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7— 9, както и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г относно договорите за потребителски кредити, която била транспонирана и в националното ни законодателство чрез ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК счита договора за недействителен. Сочи, че клаузите по договора не били индивидуално определени, и били еднообразни с неограничен брой потребители на кредитни услуги. В този случай те били предварително изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им - арг. чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.

10 и т. 12 от ЗПК. В договора били посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по кредита. В погасителния план, представен от ищеца, било видно, че не са включени допълнителните разходи, респ. в погасителния план липсвала ясна разбивка на всяка погасителна вноска - главница, лихва, допълнителни разходи, които са в общ размер на 743,04 лв. или допълнително 3 още 61,92 лв. на месец, които оскъпявали първоначално определената вноска.

В договора за заем не бил посочен ГПР, поради което договорът бил недействителен поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК. Съгласно Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, според което, когато в договор за потребителски кредит не бил посочен годишен процент на разходите, включващ всички разходи, предвидени в чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., посочените разпоредби допускали този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

От друга страна, счита, че договорът за допълнителни услуги към процесния заем, който оскъпявал вноската се явявал недействителен, поради своята неравноправност, респ. нищожен, по см. на чл. 146, вр. чл. 143 от ЗЗП.

Твърди и, че посочването в договора на различен от действителния ГПР, вкл. без да се представят и включват т.нар. „допълнителни услуги“, представлявал невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следвало да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждавала или било възможно да заблуди потребителя по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиквала или било възможно да го подтикне, да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно поради тази причина законът въвеждал задължението в договора за кредит да бъде подробно описан и начина на формиране на ГПР.

Тъй като договорите били недействителни по смисъла на закона, моли съда да приеме, че ответницата на основание чл. 23 от ЗПК следва да дължи само чистата стойност на кредита, която е в размер на 700,00 лева. Видно било от доказателствата, че по този договор за заем били платени 275,00 лева главница, 310,00 лева допълнителни услуги и 116,00 лева договорна лихва или в общо 701,00 лева. Тъй като договорът за заем и договорът за допълнителни услуги към него били недействителни и следвало да се върне само чистата 4 стойност на кредита.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, тъй като чистата стойност на кредита е изплатена с последната вноска на 30.10.2023 г.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа исковата молба. Представя списък за разноски по чл.80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание, ответникът се представлява от адв.

В., която поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска и претендира разноски, за което представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа и от правна страна:

На 28.11.2024г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против ответника. Било образувано ч.гр.д. № *********/2024 г. по описа на Районен съд

-Русе, по което била издадена заповед

№

************/29.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С нея било разпоредено длъжникът – В. В. Р. да заплати на ищцовото дружество сумите 425,54 лв. – главница; ведно със законната лихва върху главнницата, считано от 28.11.2024г.; 46,68 лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2023 г. до 20.04.2024 г.; 62,29 лв. – лихва за забава по договор за заем за периода от 21.10.2023 г. до 27.11.2024 г.;

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който в указания срок по чл.414 от ГПК възразил срещу издадената заповед. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящите искове са предявени в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.

Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за заем MicroCredit № ****************, се установява, че на 12.04.2023 г. между „Микро Кредит“ АД и В. В. Р. бил сключен договор за заем MicroCredit № ****************, по силата на който дружеството е предоставило на ответницата заем в размер на 700 лева при следните условия: фиксиран 5 годишен лихвен процент –40,47 %, равняващ се на 162,80 лева, ГПР – няма, срок за погасяване – 12 месеца, обща сума за погасяване – 862,80 лева.

Погасяването на кредита е разсрочено на 12 бр. месечни погасителни вноски, всяка по 71,90 лв. Първото плащане е на 20.05.2023 г., а последното – на 20.04.2024г.

На същата дата – 12.04.2023 г. между същите страни бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит №****************.

Предмет на договора е предоставяне на допълнителни услуги „Комфорт“, които включват посещение в къщи при събиране на вноски, безплатно внасяне на вноски, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, бързо разглеждане на документите за заем, преференциално обслужване и право за участие в специални промоции. За предоставения пакет „Комфорт“ В. Р. дължи 12 бр. равни месечни вноски всяка по 61,92 лв., дължими на 20-то число. Общата стойност на допълнителната услуга е 743,04 лв.

Приложен е по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, подписан от В. В. Р. на 12.04.2023 г. Видно от него е, че на ответницата е предоставено описание на основните характеристики на кредита, а именно общ размер на кредита -700 лева, срок на договора за кредит -18 месеца, размер на вноската 52,52 лева месечно, обща сума която следва да заплати заедно с лихвите и разноски 945,36 лева. В глава ІІ-ра от този формуляр били описани разходите по кредита – фиксиран лихвен процент в размер на 40, 48%, ГПР -48,90%. При тези параметри е даден представителен пример. Изрично е посочено, че информацията в този формуляр няма силата на предложение за сключване на договор и не задължава кредитора да предостави кредитния продукт, за който се отнася тази информация.