Решение № 90 от 25.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500451 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 196 от 27.12.2024 г., постановено по гр.д. № 578/2022 г. по описа на Районен съд – Своге e осъден ответника Р. А. А. по иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Б. Н. Б. да премахне частта от масивна сграда, попадаща в УПИ ХI-151, 152 от кв. 8 по ПУП на с. Владо Тричков, общ. Своге, която е с площ от 9,52 кв.м. и заключена между буквите Л, М, Н, Л – обозначени с червен цвят на комбинираната скицата на вещото лице инж.

Л. М., приподписана от председателя на съдебния състав на 27.12.2024 г. и представляваща неразделна част от решението.

Със същото решение е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Р. А. А. срещу Б. Н. Б., с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение на част от УПИ ХI-151, 152 от кв. 8 по ПУП на с. Владо Тричков, общ. Своге, която е заключена между точки Л, М, Д, Е, Ж, 23, Н, Л – обозначени с червен цвят на комбинираната скица на вещото лице инж. Л. М., приподписана от председателя на съдебния състав на 27.12.2024 г. и представляваща и представляваща неразделна част от решението.

Със същото решение е разпределена отговорността за разноски между страните, като Р. А. А. е осъден да заплати на Б. Н. Б. направените по делото разноски в общ размер на 1 830.40 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от 1 ответника по главния иск и ищец по насрещния – Р. А. А. с оплаквания за недопустимост, а на следващо място за неправилност и незаконосъобразност, предпоставени от нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо, доколкото исковата молба е с ненадлежно формулиран петитум.

Посочва, че ищеца е сторил искане за премахване на част от постройка, която навлиза в имота на ищеца, без обаче да е посочено коя точно е тази част.

Жалбоподателят намира, че вместо да конкретизира искането си отправено до съда, ищцата е заявила изцяло нова претенция, в проведеното на 21.11.2024 г. съдебно заседание, доколкото е посочила, че иска да бъде постановено премахване на цялата постройка. Намира, че съдът е приел за доказани факти и обстоятелства, които не само не са твърдени от страните, но за тях не са събрани и доказателства. В този смисъл намира, че изводите на съда противоречат на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съобразно която имота на ищцата е с неуредени сметки по регулация за 43 кв.м. Твърди се, че съдът напълно незаконосъобразно е изградил правните си изводи, за това че сметките по регулация за процесните имоти са уредени, въз основа на декларация от 26.06.1982 г., която не е приета като писмено доказателство по делото. Счита, че абсолютно необосновано съдът не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, имащи отношение по предявения насрещен установителен иск за собственост, основан на давностно владение. На свой ред, обсъжда доказателствената съвкупност, която според жалбоподателя, има отношение към предявения насрещен иск за собственост. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова и да отхвърли предявения от ищцата главен иск, както и да уважи предявения от жалбоподателя насрещен иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Б. Н. Б., чрез адв. Г. Ч., в който се излагат подробни доводи за нейната неоснователност. Отправя се искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено изцяло.

Претендират се разноски.

Софийският окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

2

По доводите за недопустимост на съдебното решение, настоящият състав намира следното:

Всеки иск се индивидуализира със страни, основание и петитум.

Основанието на иска включва тези фактически основания, на които ищецът основава претендираното от него и оспорвано от ответника право. За да е налице сила на присъдено нещо е необходимо съвпадение между страни, основание и петитум. В исковата молба, предмет на настоящото производство е надлежно е формулиран петитум, като е напълно допустимо частта от сградата, чието премахване се иска, с оглед необходимостта от специални знания, да бъде изобразена на комбинирана скица от вещото лице и заключена под определени точки, представляващи реална част от поземления имот, която в последствие да бъде приподписана от съдията-докладчик и да стане неразделна част от съдебното решение, което в случая е сторено. Горното не води до липсата на надлежно формулиран петитум, респ. до недопустимост на постановеното по делото решение, което е изцяло съобразено с комбинираната скица, изготвена от вещото лице и приподписана от съда.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. Н. Б. с иск с правно основание чл. 109 ЗС предявен срещу Р. А. А., с искане съдът да бъде осъден ответникът да премахне частта от сграда навлизаща в имот, собственост на ищеца, а именно УПИ, представляващ парцел XI – 151,152, в кв. 8 по плана на с. Владо Тричков, Софийска област, с площ 683 кв. по документ за собственост.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът по главния иск Р. А. А., е предявил насрещен положителен установителен иск с правно осн. чл. 124, ал.

1 ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на Б. Н. Б., че ищецът Р. А. А. е собственик на основание давностно владение на реална част от УПИ ХI-151, 152 от кв. 8 по ПУП на с. Владо Тричков, общ. Своге, упражнявано в периода 1966 до 29.11.2007 г. от наследодателите на ищеца, към което владение присъединява своето собствено, упражнявано съответно в периода 29.11.2007 г. до настоящия момент.

С обжалваното решение на Районен съд – Своге искът по чл. 109 ЗС предявен от Б. Н. Б. е уважен, като ответникът Р. А. А. е осъден да премахне частта от масивна сграда, попадаща в УПИ ХI-151, 152 от кв. 8 по ПУП на с.

Владо Тричков, общ. Своге, която е с площ от 9,52 кв.м. и заключена между буквите Л, М, Н, Л – обозначени с червен цвят на комбинираната скицата, изготвена от вещото лице инж. Л. М. и приподписана от председателя на съдебния състав. От друга страна е бил отхвърлен предявеният насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание давностно владение на реална част от УПИ ХI-151, 152 от кв. 8 по ПУП на с.

Владо Тричков, общ. Своге, която е заключена между точки Л, М, Д, Е, Ж, 23, Н, Л – обозначени с червен цвят на комбинираната скица, изготвена от вещото 3 лице инж. Л. М. и приподписана от председателя на съдебния състав.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е поставил в основата на фактическите си изводи декларация от 26.06.1982 г. /част от материалите по пр.пр. № 422/2021 г./, въз основа на която е приел, че сметките по регулация по отношение на процесния имот, собственост на ищцата и съседния такъв, собственост на ответника, са уредени. Приел е, че оградата на У П И V-226, съответно процесната сграда не е изградена по дворищнорегулационните линии, а по имотната граница. Направил е извод, че с оглед уредените сметки по регулация, част от сградата построена в УПИ V – 226 сграда, попада в имота на ищцата, а именно УПИ XI-151,152 и е с площ 9.52 кв.м., заключена между буквите Л, М, Н, Л по комбинираната скица, изготвена от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. Приел е още, че частта от УПИ XI-151,152, която е заградена към УПИ V-226 е между точки Л, М, Д, Е, Ж, 23, Н, Л отново по комбинираната скица, изготвена от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, но предвид нейната площ и минималните размери по чл. 19 ЗУТ, е налице пречка за придобиването й по давност, което е довело до отхвърляне на насрещния иск.

По делото е безспорно установено, а и това се установява от представените по делото доказателства, че ищцата Б. Н. Б. е собственик на У П И XI-151,152 от кв. 8 по ПУП на с. Владо Тричков, общ. Своге, а ответникът е собственик на УПИ V-226, в кв. 8 по ПУП на с. Владо Тричков, общ. Своге, ведно с построените в двата имота сгради.

По делото е представено удостоверение № 124 от 23.10.2007 г., издадено от Община Своге – отдел „Териториално развитие“ на осн. §16, ал. 1 ЗУТ в уверение на това, че построените в УПИ V-226, в кв. 8 на с. Владо Тричков, общ. Своге сгради, съответно построена през 1967 г. с площ 36.00 кв.м. и през 1970 г. с площ 50 кв.м. са в състояние на търпимост.

Спорни по делото са въпросите дали процесната реална част от УПИ V – 226 е била със статут на придаваемо място от имота на ответника към този на ищцата по плана от 1965 г. и дали тази регулация е приложена.

За изясняване на делото от фактическа страна в първата инстанция е била приета съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че жилищната сграда в УПИ V-226, в кв. 8 по ПУП на с. Владо Тричков, общ.

Своге с площ 50 кв.м. е изградена изцяло в имотните граници на този имот.

Вещото лице е посочило, че в действителност посочената сграда попада в УПИ XI – 151, 152 в съответната част, която е изобразил на комбинираната скица, и тя е с площ 9.52 кв.м., но е приел, че УПИ XI – 151, 152 е с неуредени сметки по регулация, което е записано и в документите за собственост, а именно нотариален акт № 312, том I, дело № 609 от 29.12.1979 г. Посочило е още, че оградите и на двата имота не са изградени по дворищнорегулационните граници, а що се каса до УПИ V-226, то оградата на последния е изградена по имотната граница, а от своя страна тази на УПИ XI – 151, 152, не е нито по имотната, нито по регулационната такава. Вещото лице е посочило, че процесната сграда, построена в УПИ V-226 с площ 50 кв.м., е в състояние на търпимост, като строежа на последната е извършен 4 през 1970 г. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 12.09.2024 г. вещото лице е уточнило, че след като процесния имот, собственост на ищцата е с неуредени сметки по регулация, то тогава в сила са имотните граници.

В хода на въззивното производство, с оглед заявените във въззивната жалба оплаквания по аргумент на задължителните разяснения, дадени в т.3 от ТР №1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК, съдът като е взел предвид, че са сторени оплаквания във връзка с доказването на факта, относно уредените сметки по регулация по отношение на процесния имот, е допуснал изготвянето на допълнителна съдебно-техническа експертиза. Вещото лице по която, е посочило, че действащия КРП за с. Владо Тричков е одобрен със Заповед № 1684/22.06.1965 г. на ОНС – София 1952 г., а преди този план, според уточнението на вещото лице в съдебно заседание, е действал план от 1952 г., но последният е неотносим. За процесните имоти, според вещото лице, до настоящия момент действащият КРП е този от 1965 г. Вещото лице отново е посочило, че в нотариален акт № 312, том I, дело № 609 от 29.12.1979 г. по силата на който е придобит УПИ XI – 151, 152 е посочено, че е с неуредени сметки по регулация за 43 кв.м., от които 4 кв.м. са придадени от УПИ IV – 227; 29 кв. м. са придадени от процесния УПИ V-226 и 18 кв.м. са придадени от УПИ VI – 225, което е изобразено на комбинирана скица – приложение № 1 към заключението. Вещото лице е приело, че общи квадратните метри се равняват на 51, като разликата в посоченото в нотариалния акт се дължи на ръчното измерване и изчисление на площите. Изрично е посочено от вещото лице, че декларация от 26.06.1982 г. се отнася до уреждане на сметки по регулация за УПИ VI – 225 за 18 кв.м., който имот също е нанесен на скицата по основната експертиза. Според вещото лице частта от сградата, обозначена по точки Л, М, Н, Л не може да бъде премахната без това да наруши целостта на конструкцията и да създаде опасност от нейното срутване или разрушаване.