Решение № 3044 от 05.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3044 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20221110202092 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Н. Т. М., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 42-0000061/11.01.2022 г., издадено от Ч.А.К. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта.

С депозирана в срок жалба въззивникът атакува наказателното постановление с доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП и посочената като нарушена материалноправна разпоредба, както и между посочената като нарушена разпоредба и приложената санкционна норма. По изложените съображения моли за цялостна отмяна на наказателното постановление и претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Н.М., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител – адв.

Х.В. от САК, който с писмена молба прави искане за отмяна на наказателното 1 постановление по доводите в жалбата. В допълнение излага съображения за процесуални нарушения при съставянето на АУАН, както и че към датата на превоза управителят на дружеството – превозвач е издал заповед за извършване на превоз за собствена сметка. Претендира разноски.

Наказващият орган – Директор на РД АА - София, редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което материалите по преписката са изпратени в съда, е наведено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Изложено е становище, че наказателното постановление е издадено при съобразяване с процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде потвърдено.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Към 09.12.2021г. жалбоподателят Н. Т. М. заемал длъжността „шофьор“ в дружеството – превозвач „ЕСИ-КО“ ООД с ЕИК 121228638 с управител Красимир В..

На 09.12.2021г. жалбоподателят Н.М. извършвал превоз за собствена сметка на строителни платна с товарен автомобил марка „МАН“, модел „8.153Ф“ с рег. № С****МК по маршрут ул. „Атанас Дуков“ – Военна рампа – ул. „Димитър Шишманов“ – ул. „Атанас Дуков“. Товарният автомобил бил обозначен с табела с надпис „Превоз за собствена сметка“, поставена от дясната страна на предното стъкло. Около 14:20 часа на 09.12.2021г., когато се движел по бул. „Илиянци“ с посока на движение към пътен възел надлез „Надежда“, жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите Т. Г. БР., на длъжност – „инспектор” в РД АА - гр.София, и ИВ. Д. С. – също „инспектор“ в РД АА - София, които осъществявали контрол по спазването на разпоредбите на ЗАП. Свидетелите поискали от жалбоподателя да представи документи във връзка с извършвания превоз за собствена сметка, като жалбоподателят Н.М. не представил заповед на управителя на юридическото лице, за чиято сметка се извършвал превозът или на упълномощено от него със заповед лице.

Предвид горното свидетелят Т.Б. съставил АУАН серия А-2021, бл. № 298577 от 09.12.2021 г., с който повдигнал против жалбоподателя административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 18 т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля И. С. и на жалбоподателя, на когото актът бил предявен и му бил връчен препис. При съставяне на акта и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не направил възражения.

Въз основа на съставения АУАН на 11.01.2022 г. Ч.А.К. - директор на РД „АА” - гр.София издал атакуваното НП № 42-0000061, с което на 2 основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП наложил на жалбоподателя Н.М. административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Б. и С. и приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: заповед № К020/09.12.2021 г. за извършване на превоз на товари за собствена сметка, ксерокопие на контролен талон № **********, уведомление за връчване на НП с рег. № 52-00-56-202/12.01.2022 г., приемо-предавателен протокол от 09.12.2021 г., длъжностна характеристика от ИА „АА“ за длъжност „инспектор“, заповед № РД-0830/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заповед № 589/31.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“.

Съдебният състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Б. и С., като ги намира за обективни и логични, последователни и без вътрешни противоречия. Доколкото свидетелите са участвали при извършването на проверката спрямо жалбоподателя, техните показания отразяват непосредствените им възприятия по установените обстоятелства. От показанията на свидетелите се доказва, че превозът е осъществяван за собствена сметка, видно от поставената на предното стъкло на автомобила табела. От показанията на двамата свидетели се установява и характера на превозвания товар, а именно – строителни материали, представляващи строителни платна – доки, за които свидетелите съобщават, че са възприели лично и непосредствено. Категорично от показанията на разпитаните свидетели се установява и че заповед от управителя на дружеството, за чиято сметка е осъществяван превозът, не им е била представена от жалбоподателя при поискване от тяхна страна. Предоставените от свидетелите сведения не указват наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти, поради което съдът ги кредитира и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.

Съдът се довери и на част от надлежно приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите допълват гласните доказателства и изясняват в пълнота обстоятелствата по случая. Наличният приемопредавателен протокол индикира, че именно жалбоподателят, в качеството си на служител на „ЕСИ – КО“ ООД, е приел от представител на дружество „ФА-МИЛ“ ООД и транспортирал от Петролна база „Илиянци“ съответните строителни материали, а именно – общо 198 броя доки с различни размери.

Съдът счита, че следва да бъде дискредитирана доказателствената стойност на представената от жалбоподателя заповед, издадена на основание чл. 18, т. 4 от Наредба № Н - 8/27.06.2008 г., като приема, че същата не е била налична към датата на извършване на превоза и е съставена впоследствие и за нуждите на производството. Действително в производството по обжалване на наказателни постановления пред съд, където субсидирано се прилагат правилата на НПК /чл. 84 ЗАНН/, не е предвидена преклузия за страните да сочат доказателства, но съдът намира, че при преценка доказателствената стойност на представената заповед следва да съобрази и момента на 3 представянето й пред съда. Заповедта е представена от защитата едва във второто по делото открито съдебно заседание – непосредствено преди приключване на съдебното следствие. Същевременно не може да не бъде отбелязана и непоследователността в твърденията на жалбоподателя – в депозираната молба преди първото по делото съдебно заседание се излагат твърдения, че с управлявания от жалбоподателя товарен автомобил не е осъществяван превоз на товари, а едва в молбата, представена преди второто по делото съдебно заседание, за първи път се излагат съображения, че към датата на превоза всъщност е имало издадена от управителя на дружеството – превозвач заповед за извършване на превоз за собствена сметка. Твърдения за наличието на такава заповед не се съдържат и в депозираната пред съда жалба, където доводите на въззивника се ограничават до нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Отделно от изложеното, представената заповед за извършване на превоз за собствена сметка няма достоверна дата. По изложените съображения съдът не кредитира представената заповед № К020/09.12.2021г. и формира изводи, че същата не е била издадена към датата на осъществения на 09.12.2021г. превоз за собствена сметка. Следва да се посочи обаче, че доколкото в предмета на доказване на делото се включва представянето на заповедта от водача на товарния автомобил, но не и наличието на самата заповед към момента на осъществяване на твърдяното нарушение, представянето на заповедта остава извън кръга от факти, относими към производството.

От приложените заповеди и длъжностна характеристика съдът извежда положителния извод за компетентност на наказващия орган да издава наказателни постановления за нарушения на ЗАП и подзаконовите актове по неговото прилагане.

Частта от писмени доказателства, които съдът кредитира като правдиви, са единни, логични и кореспондиращи по между си, поради което са годни да бъдат използвани при формиране на вътрешно убеждение при постановяване на крайния съдебен акт.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от административни органи, разполагащи с материална и териториална компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 ал.

1 и ал. 3 от ЗАНН.

Актът за установяване на нарушението е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН - в присъствието на един свидетел, който е свидетел и при установяване на нарушението, доколкото е участвал при извършване на проверката. Актът е предявен на жалбоподателя, подписан е от съставителя, свидетеля и жалбоподателя. Съдът не намира за основателни възраженията за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне на АУАН, и свързани с нечетливост на същия, 4 поправки и задрасквания. Видно от приложения към материалите по преписката препис на АУАН, същият е изписан с достатъчно четлив почерк, така че жалбоподателят да може да се запознае със съдържанието му.

АУАН и НП имат съдържанието, съответно предвидено в чл. 42 ал. 1 от ЗАНН и в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като както в АУАН, така и в НП при пълна идентичност са описани всички елементи от състава на нарушението, посочени са обстоятелствата по извършването му, като е посочена и нарушената материалноправна разпоредба. Предвид това възраженията в обратна насока следва да бъдат преценени като неоснователни.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 18 т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта. Съгласно сочената като нарушена материалноправна разпоредба „при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи следните документи: т. 4 - заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът или на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара;“

В констативно- съобразителната част на издадения санкционен акт, пренесено идентично като формулировка от АУАН, е отразено, че водачът „извършва превоз на товари с МПС категория N2 за собствена сметка като при проверка е без заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза“. Употребата на глаголната форма „при проверка е без“ предпоставя осъществяването на неправомерно деяние във формата му на бездействие.