Решение № 481 от 17.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000502196 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивни жалби от двете страни, участвали в производството по гр.д. 6383/24 г. по описа на СГС и частна жалба от ищеца срещу определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

С решение по делото № 1360/25 г. съдът, като е квалифицирал предявения от С. И.

Г. срещу ГД Гранична полиция иск по чл. 238, ал. 1 ЗМВР, и е зачел формираната съдебна практика, че визираният размер от 6 месечни възнаграждения според текста на чл. 239 ЗМВР, вр. Наредба 8121з-920/13.07.2017 г. е гарантирано обезщетение, но не и лимитирано такова, ако вредите по естеството си се съимерват с по-висок паричен еквивалент, като е приспаднал доказани като изплатени със същата обезщетителна цел 10 252.40 лв., е присъдил в полза на ищеца допълнителни 123 994.95 лв. (до пълен размер за възмездяване на неимуществените му вреди от 120 000 лв.), ведно със законните лихви от 03.11.21 г. и сумата от 14 247.35 лв. – обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи, като до пълните претендирани размери (400 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 17 966.92 лв. обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи) исковете са отхвърлени. В полза на повереника на ищеца, на основание чл. 38 ЗА, е присъден хонорар от 5 370.22 лв., който с определение 9084/12.05.25 г., постановено по молба по чл. 248 ГПК съдът е отказал да увеличи.

И двете въззивни жалби обосновават несъответствие на присъденото обезщетение с критерия, установен от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и практиката по прилагането му, 1 като ищецът счита същото за подценяващо вредите му, а ответника – за надценяващо ги. В жалбата на ищеца се изтъкват доводи за продължителния възстановителен период, настъпилите през време на лечението усложнения, тежките промени във физиката и начина на живот на ищеца, зависимостта му през време на възстановяването от помощта на други хора, разстроените семейни отношения със съпругата му. Ответникът навежда довод за несъответствие на определеното обезщетение на присъждани от съдилищата други такива за сходни вреди. Относно обжалваното определение за размера на дължимото на адв. С. възнаграждение за правна помощ според чл. 38 ЗА се твърди, че определението на СГС не е мотивирано и поради това е неправилно и се правят разчети на дължимия според Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения хонорар.

В производството пред САС не са събирани доказателства.

При служебна проверка се установи, че жалбите са допустими, а обжалваните решение и определение са валидни и допустими съдебни актове. Поради това въззивният състав дължи произнасяне относно правилността според доводите за неправилност, съдържащи се в подадените жалби.

В производството пред САС всяка от страните поддържа собствената жалба и оспорва тази на противанта страна. Претендират се разноски.

Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертания предмет на контрол, и според доказателствата, ангажирани в първоинстанционното производство, настоящият състав прави следните изводи:

Не се спори, че страните били в служебно правоотношение, като ответникът има качество на работодател, а при пътуване към местоработата си, ищецът претърпял тежка катастрофа, вследствие на която получил телесни увреждания. Не се оспорва видът на уврежданията и периода на лечението. Изразено е несъгласие с мнението на съда, че резултатът от лечението е безостатъчен. Основен спорен пункт е размерът на присъденото обезщетение и полагаемото се на основание чл. 38 ЗА възнаграждение за повереника на ищеца за оказаната безплатна правна помощ.

По делото е приложена обилна медицинска документация, обсъдена от вещото лице по приетата медицинска експертиза д-р М. М. (л. 271). Според заключението и разясненията, дадени в осз от 13.02.25 г., в пряка причинна връзка с катастрофата са счупвания на двете подбедрици на ищеца (едното от които фрагментирано), травма на главата с отпорване на прилещажата кожа тип „скалп“, обработена с хирургични шевове, предполагаемо леко комоцио (при постъпване на пациента в болница той е бил с ясно съзнание и липсва последваща документация за загуба на съзнание, но по анамнестични данни на пациента непосредствено след катастрофата той бил в безсъзнание, въпреки спомените му за случилото се), счупване на тялото на гръден прешлен. Един след друг, в две операции, осъществени от различни екипи на УМБАЛ 2

Пирогов двата крака на ищеца били стабилизирани с еднотипен остеосинтетичен материал – титаниеви планки. При контролен преглед се установило срастване на дясната подбедрица и липса на калус на лявата. Вещото лице обяснява това състояние с допълнително отчупване на фрагмент от костта и липса на проводимост на кръв и нервни импулси между двата края на счупената кост. Това наложило нова операция, с екстракция на костно вещество от таза на ищеца и присаждането й на счупеното място (с две отделни оперативни интервенции). Нова операция била извършена поради счупване на титаниевата планка и подмяната й с ортопедичен пирон. С последваща операция бил „динамизиран“ бедреният пирон в горната му част. Общият брой на ортопедичните операции е 6, като при тях е имало сериозна кръвозагуба, риск от мастна или кръвна тромбоемболия. Преценката на вещото лице е, че въпреки тежките увреждания на ищеца, лечението е протекло благополучно и се очаква пълно възстановяване. Поради увреждането едновременно на двата крайника и липсата на товароносимост на металните планки, ищецът е следвало да спазва безусловен постелен режим, който спрямо възрастта на пациента при нормално протичане на възстановяването би следвало да приключи в рамките на 200-250 дни. Заради обездвижването мускулатурата на ищеца е атрофирала и е станала негодна да понася статичното напрежение при движение (задържане в поза прехвърлена тежестта само върху единия крак, която е част от автоматизма на движението), а поради това походката на ищеца била клатушкаща се. От обездвижването ищецът неконтролирано увеличил телесната си маса. Тъй като няма скъсяване на крайник и като окончателен резултат костите са сраснали по правилен начин, според експерта, постепенно, с помощта на рехабилитация и спорт, състоянието на мускулатурата (което е естествено след обездвижване) ще се възстанови, а на това основание видимият дефект (неравномерна походка) ще се преодолее. Вещото лице не препоръчва от медицинска гледна точка премахване на инплантираните материали (т.е. отрича се нуждата от допълнителни операции за отстраняване на остеосинтетичния материал).

По делото е приета психологическа експертиза, осъществена от в.л. Д. А., утвърждаваща, че и към момента на освидетелстване се наблюдават негативни промени в психологическия статус на ищеца, които са в пряка и непосредствена връзка с преживяната катастрофа. Последната е била съпроводена с остра стресова реакция поради собствената витална застрашеност и възприемане смъртта на спътник в същата кола. Освидетелстваният демонстрирал обща напрегнатост, завишена тревожност (страх от падане и счупване на инплантите), несъзнателно връщане към спомените за катастрофата, завишена депресивност и намалена перспективност.

В осз от 05.11.24 г. като свидетел е разпитана семейна приятелка – В. М.. Според свидетелката ищецът след катастрофата бил много променен. Преди семействата общували – ходели заедно в планината, на театри, на концерти, а сега С. бил изгубил интерес към всичко. Свидетелката преценява, че ищецът не е преодолял в психичен 3 план травмата. Погледът му излъчвал страх. Преди бил спортна натура, а след залежаването много напълнял. Куцането му било видимо. Затворил се в себе си и отказвал контакти. През време на възстановяването му бил гледан от майка си и сестра си.

В осз от 13.02.25 г. е разпитана свидетелката В. М. – сестра на ищеца. Тя свидетелства за вреди, нефигуриращи в медицинската експертиза (състояние на кома).

Възпроизвежда начина, по който протекъл възстановителният период – с невъзможност да се ползва тоалетна, с почистване на тялото с медицинска пяна.

Основните грижи поела майка му, която приела сина си в своя дом (той не желаел да се травмират децата му, като го виждат в безпомощно състояние). Свидетелката също помагала. Между съпрузите настъпило отчуждение и ищецът останал да живее в жилището на майка си, като според свидетелката съпрузите са пред развод. Към момента ищецът бил с тегло към 120 кг. Видимо куцал, въпреки че ходел на рехабилитация. Сънят му бил разстроен, а като спял, сънувал кошмари. Раздвижването станало постепенно – първо с помощта на инвалидна количка, сменена от проходилка, после – с две патерици и една патерица. Според свидетелката брат й е по-изнервен, несигурен е в себе си, с усещане за непълноценност.

При така възприетите вреди настоящият състав приема, че еквивалентът от 120 000 лв. за тяхната обезвреда съответства на икономическата конюнктура към момента на катастрофата и обезщетяването на подобни вреди. Последните са най-често по дела срещу застрахователи и ако би било водено такова, освен за безвиновно предизвикване на катастрофата, би се направило и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат (ищецът, който пътувал на задна седалка, бил заклещен между предните две седалки, а това свидетелства за липса на използван предпазен колан). Тъй като съобразно диспозитивното начало такова възражение не е направено от ответника настоящият състав споменава съпричиняването само при съотнасяне на дължимото за същите вреди обезщетение при претенция на друго правно основание, а това има отношение при съотнасяне с т.н. обществен критерий за справедливост. Определеното от СГС обезщетение е обичаен еквивалент, присъждан при смъртен изход от злополука.

За да определи размера на присъденото като правилен, настоящият състав отчита продължителността на възстановителния процес и съпровождането му със шест оперативни интервенции, както и психичната рефлексия от катастрофата и утежненото себеусещане на ищеца поради пълната му безпомощност в периода на съблюдаване на постелен режим. Отчита се и това, че операциите са били успешни и в крайна сметка има срастване на двата крака, без скъсяване на крайник (което би се отразило на статиката на гръбначния стълб и би предизвикало допълнителни усложнения).

Третираното във въззивната жалба усложнение – несрастване на лявата бедрена кост вещото лице определя като естествена реакция на организма. Кредитира се прогнозата 4 на експерта, че с провеждането на рехабилитация и съответстващ на състоянието на ищеца спорт, мускулната атрофия ще се преодолее. Като последица ще се възстанови равномерността на походката на ищеца, а това ще увеличи сигурността му при движение и ще спомогне за редуциране на телесната маса.

Настоящият състав споделя виждането, че при определяне на адвокатския хонорар, присъждан на основание чл. 38 ЗА, съдът не е обвързан от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения. Делото не се характеризира с повишена правна или фактическа сложност (последната не се обосновава с тежестта на доказваните увреждания). Заради безплатния процес са дублирани психологическа експертиза с гласни доказателства за едни и същи обстоятелства – неимуществените вреди на ищеца; приета е икономическа експертиза за имуществените вреди и медицинска такава – за физическите увреждания на ищеца, възстановителния процес и перспективите за пълно отзвучаване на оплакванията. На тази база повереникът на ищеца е бил значително облекчен за доказване на твърденията в полза на подзащитния. Тези изводи обосновават съразмерност на присъденото от СГС обезщетение спрямо квалифицирания труд по осъществяване на защитата на ищеца.

Следва да се уважи искането на ответника за присъждане на съразмерно юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Ревизия на неприсъденото от СГС такова не се дължи, тъй като първоинстанционният съд не е бил сезиран с искане за допълване на непълно решение и няма произнасяне по претенцията за присъждане на съразмерно на отхвърлителния диспозитив юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът ищец следва да заплати на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 €.