Решение № 1418 от 25.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. Варна , 24.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100500348 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК и чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 15436/02.08.2021 г. от М. П. АТ., чрез адв. М.С., с искане за изменение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК и за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 1337/27.07.2021 г., постановено по в. гр. дело № 348/2021 г. по описа на ВОС.

В молбата се отправя искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение, като се отмени Решение № 2552/07.06.2019 г., постановено по гр. дело № 12546/2017 г. по описа на ВРС в частите, с които молителката е осъдена да заплати сторените от Н. В. Д. и В. Г. Р. разноски в производството, както и дължимата държавна такса по уважения иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Претендира се също изменение на въззивното решението в частта за разноските, като се иска присъждане на разноски, сторени в производството пред ВРС по гр. дело № 12546/2017 г. и пред ВОС по в. гр. дело № 1634/2019 г.

В предоставения от съда срок е постъпил отговор от насрещните страни - Н. В. Д. и В. Г. Р., чрез адв. В.К., в който е изразено становище за недопустимост, а в условията на евентуалност - за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

С Решение № 16 от 03.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1637/2020 г. на ВКС, I ГО е обезсилено Решение № 1546 от 20.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 1634/2019 г. по описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на предявения иск по чл. 109 от ЗС.

1

Предмет на настоящото въззивно производство е въззивна жалба на М. П. АТ. срещу Решение № 2552 от 07.06.2019 г., постановено по гр. д. № 12546/2017 г. по описа на ВРС, Хти състав, в частта, с която на основание чл. 109 от ЗС въззивницата е осъдена да премахне поставените стоманени греди под помещението, представляващо баня и тоалетна, изградено в сегашния му вид след 1990 г., както и допълнителните СМР, чрез които помещението – тоалетна по КП от 1965 г. е превърнато в помещение с тоалетна и баня, които водят до допълнително натоварване на щурца над спалнята и входната врата на първи /партерен/ етаж, собственост на ищците В. Г. Р. и Н. В. Д. и по този начин смущават правото им на ползване на собствените им помещения в сграда с административен адрес: гр. Варна, ул.

„Жолио Кюри“ № 73.

С Решение № 1337/27.07.2021 г. съставът на Варненски окръжен съд се е произнесъл, като е е обезсилил Решение № 2552 от 07.06.2019 г., постановено по гр. д. № 12546/2017 г. по описа на ВРС, Х-ти състав, в частта, с която на основание чл. 109 от ЗС по предявени от В. Г. Р. с ЕГН ********** и Н. В. Д. с ЕГН ********** искове, М. П. АТ. с ЕГН ********** е осъдена да премахне поставените стоманени греди под помещението, представляващо баня и тоалетна, изградено в сегашния му вид след 1990 г., както и допълнителните СМР, чрез които помещението – тоалетна по КП от 1965 г. е превърнато в помещение с тоалетна и баня, които водят до допълнително натоварване на щурца над спалнята и входната врата на първи /партерен/ етаж, собственост на ищците и по този начин смущават правото им на ползване на собствените им помещения в сграда с административен адрес: гр. Варна, ул.

„Жолио Кюри“ № 73, отменил е Решение № 2552 от 07.06.2019 г., постановено по гр. д. № 12546/2017 г. по описа на ВРС, Х-ти състав, в частта, с която на основание чл. 109 от ЗС М.

П. АТ. с ЕГН ********** е осъдена да премахне помещението, представляващо баня и тоалетна, изградено в тераса на втория етаж на жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Жолио Кюри“ № 73, и вместо него е отхвърлил на основание чл. 109 от ЗС предявените от В. Г. Р. с ЕГН ********** и Н. В. Д. с ЕГН ********** срещу М. П. АТ. с ЕГН ********** искове за осъждане на ответницата да преустанови ползването и да премахне помещението, представляващо баня и тоалетна, изградено в тераса на втория етаж на жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Жолио Кюри“ № 73. В резултат на това произнасяне, ВОС е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Г. Р. с ЕГН ********** и Н.

В. Д. с ЕГН ********** да заплатят на М. П. АТ. с ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляваща съдебни разноски по делото.

Молбата е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 250, ал.1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет.

В настоящия случай, видно от диспозитива на постановеното от ВОС решение, съдът 2 е пропуснал да се произнесе по въпроса за разпределението на съдебните разноски, присъдени с първоинстанционното решение, който е последица от разрешаването на материалноправния спор, респективно от уважаването или отхвърлянето на исковата претенция. Съобразно изхода на спора при новото разглеждане на делото, а именно отхвърляне на предявения от Н.Д. и В.Р. иск с правно основание чл. 109 от ЗС, както и влязлото в сила решение на ВРС в частта относно иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, настоящият състав намира, че искането за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на постановеното по делото решение, посредством отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските, с което молителката е осъдена да заплати сторените от Н. В. Д. и В. Г.

Р. разноски в производството, както и дължимата държавна такса по уважения иск с правно основание чл. 109 от ЗС, е основателно и следва да бъде уважено.

Съдът счита, че и направеното искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските, също е основателно, доколкото искането за присъждане на разноски пред всички инстанции е направено своевременно, представени са списъци по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за тяхното извършване.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответницата има право на разноски пред първата инстанция, съобразно представения пред ВРС списък по чл. 80 от ГПК (л. 434 от гр. дело № 12546/2017 г.), с който се претендират разноски в общ размер от 1345 лв., от които адвокатско възнаграждение - 730 лв., за което е представен договор за правна защита и съдействие (л. 435), за СТЕ – сумата от 600 лв. и за СУ – 15 лв., чието плащане се установява със съдържащите се по делото платежни документи. За производството пред ВОС по в. гр. дело № 1634/2019 г. се дължат разноски в общ размер от 740 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 45 от делото), договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., и заплатена държавна такса за въззивно обжалване – 40 лв., за която е представено платежно нареждане.

По гореизложените съображения, настоящият състав счита, че подадената молба от М. П. АТ., чрез адв. М.С., с искане за изменение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК и за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 1337/27.07.2021 г., постановено по в. гр. дело № 348/2021 г. по описа на ВОС, е основателна и следва да бъде уважена изцяло.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл. 250 от ГПК, ДОПЪЛВА Решение № 1337/27.07.2021 г., постановено по в. гр. дело № 348/2021 г. по описа на ВОС, като:

ОТМЕНЯ Решение № 2552/07.06.2019 г., постановено по гр. дело № 12546/2017 г. на ВРС, в частта за разноските, с която ВРС:

ОСЪЖДА М. П. АТ., ЕГН **********, да заплати на В. Г. Р., ЕГН **********, и Н.

В. Д., ЕГН **********, сумата от 637,50 лв., представляваща сторени в производството разноски, с оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

3

ОСЪЖДА М. П. АТ., ЕГН **********, да заплати на адв. В.К. сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

ОСЪЖДА М. П. АТ., ЕГН **********, да заплати на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 80,00 лв., представляваща дължима държавна такса, съобразно уважаването на иска с правно основание чл. 109 ЗС.

На основание чл. 248 от ГПК, ИЗМЕНЯ Решение № 1337/27.07.2021 г., постановено по в. гр. дело № 348/2021 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. Г. Р. с ЕГН ********** и Н. В. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. П. АТ. с ЕГН ********** допълнително сума в размер на 1345,00 лв. (хиляда триста четиридесет и пет лева), представляваща сторени разноски в производството по гр. дело № 12546/2017 г. по описа на ВРС, както и сумата в размер на 740,00 лв. (седемстотин и четиридесет лева), представляваща сторени разноски в производството по в. гр. дело № 1634/2019 г. по описа на ВОС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4