Решение № 165 от 08.05.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Ловеч, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Х. Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200276 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В.Т.“ ЕООД против наказателно постановление № 11 – 2500186 от 12.01.2026г.на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1300 евро на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда/ КТ/ за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.

В жалбата се излага следното:

Не се отрича, че лицето е извършвало строително – монтажни работи на обекта, но това е ставало по силата на сключен договор за изработка от 17.11.2025г. В случая няма основание да се приеме, че сключеният граждански договор прикрива трудов такъв. Дружеството не е осъществило както от обективна така и субективна страна състава на нарушението, за което е санкционирано, тъй като няма задължение да сключи трудов договор, а е уредило взаимоотношенията си чрез граждански такъв.

Моли да се отмени обжалвания акт, в условията на евентуалност да се намали наложената имуществена санкция до законовия минимум.

В съдебно заседание за въззивника не се явява законен представител и упълномощен такъв.

Въззиваемата страна Административно наказващият орган - Директор Дирекция „Инспекция по труда” – Ловеч, не се явява. Представлява се от юрисконсулт А. Д..

1

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ПО ФАКТИТЕ:

1/ По силата на договор от 14.11.2025г. „М.С.“ ООД възложил да жалбоподателя „В.Т.“ ЕООД срещу възнаграждение строително – ремонти работи – полагане на топлоизолация със стиропор, на обект в гр. Ловеч, ж.к „Здравец“ бл. № 201.

2/ На 19.11.2025г. лицето В. Н. В. работил за „В.Т.“ ЕООД, като на обект ж.к „Здравец“ бл. № 201 извършвал строително – монтажни дейности, свързани с хидроизолация на външната страна на фасадата на сградата с материали на дружеството. На обекта изолация поставяли още 3 лица, също с материали на дружеството. Работниците на обекта изпълнявали задачи, дадени им от работодателя.

В. В. получавал трудово възнаграждение по 35 лв. на квадрат за поставена изолация. Почивал събота и неделя. Материалите и инструментите за извършеното саниране го снабдявал „В.Т.“ ЕООД. Личните предпазни средства за извършване на работата също получил от жалбоподателя /л.32/.

Служба по трудова медицина изготвила оценка на риска за здравето и безопасността на работещите във „В.Т.“ ЕООД, при извършване на строително – монтажни работи на жилищна сграда с адрес: гр. Ловеч, ж.к „Здравец“, бл.

201, вх. А, Б и В. На 17.11.2025г. /л 29/, с която В. В. се запознал, видно от протокол /л.28/., в който е отбелязано, че заема длъжност - полагане на топло изолация. На В. Н. В. му бил направен начален инструктаж за безопасност и здраве при работа в предприятието „В.Т.“ ЕООД /л. 31 гръб/.

На 17.11.2025г. между В. Н. В. като изпълнител и „В.Т.“ ЕООД като възложител, бил сключен граждански договор за извършване на работа чрез личен труд /л.5/. По силата на посочената двустранна сделка, възложителят възложил на изпълнителя да извърши топлоизолационна система на 250m2., при възнаграждение в размер на 9500 лв. платимо в срок 17.11.2025г – 16.03.2025г. В т. 2,5 от договора е уговорено, че необходимото оборудване и предпазни средства, необходими за изпълнение на СМР- тата са за сметка на изпълнителя.

3/ С призовка на, основание чл. 45, ал. 1 от АПК /л 17/, получена на 19.11.2025г., жалбоподателят бил призован да се яви на 27.11.2025г. в инспекцията по труда – гр. Ловеч. На 27.11.2025г. бил съставен процесния АУАН, който бил връчен на 27.11.2025г. Обжалваното наказателно постановление е издадено на 12.01.2026г. /л. 10/

Съдът прие горната фактическа обстановка, след извършване на следния доказателствен анализ на събраните по делото доказателства:

2

Пункт 1 се установи от: договор от 14.11.2025г. /л. 20/ Пункт 2 се установи от:

Свидетелските показания на Ц. И. Ц. и Х. С. Х., които съдът кредитира като пълни, ясни и непротиворечиви. Същите заявяват, че са заварили В. В. да извършва дейности по саниране заедно с още три лица, което се подкрепя и от протокол за оглед /л. 15/. Свидетелят Х. посочва, че В. е казал, че работи с материали на „В.Т.“ ЕООД, другите лица също заявили, че работят с материали на жалбоподателя и изпълняват задачи.

В декларация /л. 16/ на В. В., същият изрично посочва, че работи във „В.Т.“ ЕООД и получава възнаграждение от по 35 лв. на квадрат, като материалите и инструментите за извършеното, го снабдява жалбоподателят.

Декларацията не е официален документ и не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила, но същата, се подкрепя от останалите доказателства.

Останалите факти се установиха от писмените доказателства, находящи се по делото на посочените листи.

Пункт 4 се установи от посочените в него писмени доказателства, надлежно приети, находящи се на посочените листи от делото.

ПО ПРАВОТО:

По отношение на процесуалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт:

Относно акта за установяване на административното нарушение:

Съставен от материално компетентен орган – главен инспектор при ДИТ – Ловеч, който е оправомощен по силата на законовата норма на чл. 416, ал. 1 от КТ, в предвидения тримесечен срок по чл. 34 от ЗАНН – нарушението е извършено на 19.11.2025г. акта е изготвен на 27.11.2025г.

Изготвен е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл.

37, ал. 3 ЗАНН.

Съставен е в присъствието на представител на нарушителя и свидетел участвал при установяване на нарушението. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел не съставлява процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на издаденото наказателно постановление, поради което са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Съдържа всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е описано по дата, време, място на извършване, с описание на действията, с които от обективна и субективна страна е нарушена посочената правна норма. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го е подписал и получил препис от него.

Относно наказателното постановление:

Издадено е от материално и териториално компетентен орган 3 Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, оправомощен със Заповед № 3 – 0864 от 17.10.2022г.

Изготвено е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл. 51 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Описанието на нарушението дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него.

Съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По отношение на материалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт:

Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, като чл. 62, ал. 1 от КТ задължава това да става в писмена форма. Според чл. 1, ал.

2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

От обективна страна, за да е осъществено нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, е необходимо да е установено, че работникът престира работна сила в предприятието на работодателя, без сключен трудов договор между страните в писмена форма.

Трудовото правоотношение се характеризира с полагане на личен труд/ жива сила/, в рамките на определено време, на определено работно място, за определена трайно осъществявана работа, със средства, материали, оръдия на труда на работодателя. При договора за изработка /граждански договор/ се дължи определен резултат без, да е необходимо да бъде договорено определено работно време, работно място, средствата и материалите принципно са на изпълнителя. Възможно е дължимият резултат да бъде постигнат от трети лица.

В настоящия случай безспорно е доказано, че е В. В. е престирал жива сила, на обект и с материали и средства осигурени от жалбоподателя. Личните предпазни средства са му предоставени от „В.Т.“ ЕООД. Дружеството го е третирало като работник, като му е провеждало инструктажи по безопасност и здраве, запознало го с оценка на риска, което е отговорност на работодателя.

Полагал е труд съвместно с други лица и изпълнявал задачи, като е почивал събота и неделя, което също показва организация и ред създаден от работодател.

От установеното следва, че са налице елементи на едно трудово 4 правоотношение, за което не е сключен писмен трудово договор, което представлява нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че отношенията между него и В. В. са гражданскоправни и са уредени в сключен договор за изработка по чл. 238 и сл. ЗЗД. На първо място това се отрича от изложеното по горе. Опровергава се и от доказаното, че възнаграждението се заплаща на кв.м и необходимото оборудване и предпазни средства са осигурени от възложителя, а не са за сметка на възложителя.

Нарушението не може да се квалифицира като маловажно предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, съгласно която не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.

Същата се явява специална по отношение на чл. 28 от ЗАНН, който се явява общ. Няма как да се прилага институтът на маловажност на случая по общия закон - чл. 28 от ЗАНН при наличие на изричната забрана в специалния закон чл. 415в, ал. 2 от КТ - Решение № 1878 от 17.10.2024 г. по к. адм. н. д. № 353 / 2024 г. на II състав на Административен съд - Ловеч По отношение на наложената санкция:

За нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ на работодателя се налага имуществена санкция от 766,94 евро до 7669,38 евро /чл. 414, ал. 3 от КТ/ Административно наказващия орган не е изложил конкретни мотиви защо налага имуществена санкция в размер 800 евро, а използвал бланкетни изрази без конкретно съдържание. Предвид това и, че нарушението е първо, гражданският договор е сключен на 17.11.2025, тоест два дена В. В. е работил без трудов договор, санкцията следва да бъде определена в минимален размер от 766,94 евро.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде изменено като се намали размерът на наложената имуществена санкция на минимално предвидената от 766,94 евро.

По разноските:

Предвид изхода на делото на административнонаказващия орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д ал.

5 вр. ал. 4 ЗАНН вр. чл. 27е НЗПП. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, това че се е провело е едно открито съдебно заседания намира, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 66, 47 евро.

Мотивиран така, съдът