Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 769 от 20.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1298/2025
Вид
Определение № 769
Подписан
20.05.2026
В сила
20.05.2026
Състав
Лилия Масева

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 769 гр. Благоевград, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело № 20251200101298 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №18823/08.12.2025 г., подадена от „БАНКА ДСК“АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: *********, чрез юрк. Р.М., против В. Н., ЕГН **********, с адрес: ********.

Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и извърши служебна проверка за допустимостта на предявения иск, намира производството за НЕДОПУСТИМО по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление ********, срещу В. Н., за установяване съществуването на вземане, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 18.11.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 1850/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич.

От приложените към исковата молба документи се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 18.11.2024 г. по ч.гр.д. № 1850/2024 г. на РС-Петрич. За събиране на вземането е образувано изп. дело № 25/2025 г. по описа на ЧСИ Милица Велева, рег. № 797 на КЧСИ. В рамките на изпълнителното производство е направен опит за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника В. Н.. Видно от 1 приложените съобщения, връчителят е извършил три посещения на адреса на длъжника на дати 06.04.2025 г., 23.04.2025 г. и 07.05.2025 г., при които същият не е открит. На 07.05.2025 г. е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. В съставените от връчителя документи липсват данни да е извършена справка и да е удостоверено по надлежния ред, че длъжникът не живее на посочения адрес, както и да е посочен източникът на тези данни.

Въз основа на така проведената процедура по връчване, заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и е дал указания на заявителя да предяви настоящия установителен иск.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ГПК, съдът следи служебно за допустимостта на процесуалните действия на страните във всяко положение на делото. Съгласно т. 10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл. 422 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки за допустимостта му и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство.

Правният интерес от предявяване на установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (в редакцията след изм. ДВ, бр. 100 от 2019 г.) възниква при кумулативното наличие на две предпоставки: 1) заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и 2) връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса (след справка от управителя на етажната собственост, от кмета или по друг начин) и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В настоящия случай е изпълнена само първата предпоставка – връчване чрез залепване на уведомление. Липсва изпълнение на втората, императивно въведена от законодателя предпоставка – връчителят не е събрал и удостоверил по предвидения в закона ред данни, че длъжникът не живее на адреса. Тази констатация се налага от съдържанието на приложените по делото документи от изпълнителното производство.

При липсата на една от кумулативните предпоставки, визирани в нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищеца не е възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Указанията, дадени от заповедния съд, са постановени при неправилно приложение на материалния закон. Предявеният иск се явява процесуално 2 недопустим и като такъв, производството по него следва да бъде прекратено на основание чл. 130 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № .1298/2025 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, образувано по искова молба с вх.

№18823/08.12.2025 г., подадена от „БАНКА ДСК“АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: *********, чрез юрк. Р.М., против В. Н., ЕГН **********, с адрес: *********, като НЕДОПУСТИМО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 769 гр. Благоевград, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело № 20251200101298 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №18823/08.12.2025 г., подадена от „БАНКА ДСК“АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: *********, чрез юрк. Р.М., против В. Н., ЕГН **********, с адрес: ********.

Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и извърши служебна проверка за допустимостта на предявения иск, намира производството за НЕДОПУСТИМО по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление ********, срещу В. Н., за установяване съществуването на вземане, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 18.11.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 1850/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич.

От приложените към исковата молба документи се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 18.11.2024 г. по ч.гр.д. № 1850/2024 г. на РС-Петрич. За събиране на вземането е образувано изп. дело № 25/2025 г. по описа на ЧСИ Милица Велева, рег. № 797 на КЧСИ. В рамките на изпълнителното производство е направен опит за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника В. Н.. Видно от 1 приложените съобщения, връчителят е извършил три посещения на адреса на длъжника на дати 06.04.2025 г., 23.04.2025 г. и 07.05.2025 г., при които същият не е открит. На 07.05.2025 г. е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. В съставените от връчителя документи липсват данни да е извършена справка и да е удостоверено по надлежния ред, че длъжникът не живее на посочения адрес, както и да е посочен източникът на тези данни.

Въз основа на така проведената процедура по връчване, заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и е дал указания на заявителя да предяви настоящия установителен иск.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ГПК, съдът следи служебно за допустимостта на процесуалните действия на страните във всяко положение на делото. Съгласно т. 10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл. 422 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки за допустимостта му и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство.

Правният интерес от предявяване на установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (в редакцията след изм. ДВ, бр. 100 от 2019 г.) възниква при кумулативното наличие на две предпоставки: 1) заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и 2) връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса (след справка от управителя на етажната собственост, от кмета или по друг начин) и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В настоящия случай е изпълнена само първата предпоставка – връчване чрез залепване на уведомление. Липсва изпълнение на втората, императивно въведена от законодателя предпоставка – връчителят не е събрал и удостоверил по предвидения в закона ред данни, че длъжникът не живее на адреса. Тази констатация се налага от съдържанието на приложените по делото документи от изпълнителното производство.

При липсата на една от кумулативните предпоставки, визирани в нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищеца не е възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Указанията, дадени от заповедния съд, са постановени при неправилно приложение на материалния закон. Предявеният иск се явява процесуално 2 недопустим и като такъв, производството по него следва да бъде прекратено на основание чл. 130 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № .1298/2025 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, образувано по искова молба с вх.

№18823/08.12.2025 г., подадена от „БАНКА ДСК“АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: *********, чрез юрк. Р.М., против В. Н., ЕГН **********, с адрес: *********, като НЕДОПУСТИМО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3