Решение № 258 от 24.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Кюстендил, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова в присъствието на прокурора Б. Д. Л. като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500297 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№5508/13.05.2025г., подадена от К. Г.

С. с ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.„********“ №*, чрез пълномощника му адв.В.

М. от САК, с адрес за призоваване и съобщения: гр.С., ул.„*****“ №*, ет. *, офис *, насочена срещу ре ш е н и е рег.№525/29.04.2025г., постановено от Районен съд Кюстендил по гр.д. №20241520100582 по описа за 2024г. на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил предявения от К. Г. С. срещу Окръжен съд – Благоевград осъдителен иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца претърпени имуществени вреди от постановения правораздавателен акт – решение №903649 от 20.08.2020г. по в.гр.д.№138 по описа на Окръжен съд – Благоевград за 2020г., които имуществени вреди били в пряка причинно следствена връзка с резултата по делото – постановения отхвърлителен диспозитив в цитираното решение, представляващи както следва: 1739.45 лева размер на отхвърления главен иск по делото, представляваща размер на неизплатеното възнаграждение за 249.17 часа извънреден труд от нощен труд след превръщането на нощните часове в дневни, за периода от 23.08.2016г. до 23.08.2019г., ведно със законната лихва върху тези суми до окончателното й плащане, считано от завеждане на исковата молба – 26.08.2019г.;

1 сумата от 218.42 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от нощен труд от 1739.45 лева; сумата от 259.79 лева – разноски по делото, които ищецът е осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Благоевград пред двете съдебни инстанции; сумата от 400 лева, заплатен адвокатски хонорар от ищеца пред първоинстанционния съд; сумата от 400 лева, заплатен адвокатски хонорар от ищеца пред въззивния съд. Със същото решение К. Г. С. е соъден да заплати на Окръжен съд – Благоевград, на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството.

Въззивникът навежда съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа, че неизпълнявайки задължението си да спре производството пред себе си до произнасянето на СЕС по отправеното преюдициално запитване, ОС – Благоевград нарушава не само националните съдопроизводствени правила, но и директно правото на ЕС, и по-специално чл. 267 ДФЕС /предишен чл.234 ДЕО/. Излага твърдение, че на практика ответникът е отказал да съобрази и приложи ПЕС, като не е изчакал произнасянето на СЕС, респ. не е приложил и мотивите от решението на СЕС. Счита, че това неспазване на норми и принципи на ПЕС следва да доведе до ангажиране на отговорността на ответника, като изтъква, че изложените в исковата молба доводи в тази насока останали необсъдени от решаващия състав. Противопоставя се на извода на първостепенния съд, че неспирането на производството пред ОС – Благоевград следва да се разглежда в контекста на нарушение на националния процесуален закон /ГПК/, а не като нарушение на правото на ЕС. Аргументира се, че основанието за спиране на производството е чл.23 от Статута на СЕС. Допълва, че в обжалвания съдебен акт районният съд не е съобразил изложените от ищеца мотиви и съображения за противоречие на решението на ОС – Благоевград с решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции бъдат уважени.

Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба о т насрещната страна Окръжен съд – Благоевград, чрез процесуалния представител по пълномощие съдебен помощник Й. П., с който се изразява становище за нейната неоснователост. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърдението, че за БлОС не е било налице задължение да спира висящото въззивно производство по реда на чл.229 ал.1 от ГПК. Възразява се срещу твърдението на въззивника, че решението на ОС – Благоевград противоречи на решението на СЕС по преюдициалното запитване по пространно изложени съображения.

Заявява се искане за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира се присъждане на разноски в производството, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, взе предвид оплакванията и възраженията на страните и след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното обжалване съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, намирайки въззивната жалба за допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

2

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Обжалваното решение е и допустимо.

По останалите въпроси, отнасящи се до правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или следи за защита интереса на определени частноправни субекти.

Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените негови фактически констатации.

Осъществявайки дължимата проверка относно правилността на обжалваното решение, настоящият съд намира, че решението на КнРС е правилно и – като такова следва да се потвърди.

По фактите между страните няма спор, а те са и установени с представените в рамките на производството пред РС-Кюстендил доказателства.

Така, установено е по делото, че в производство по гр.д.№862/2019г. по описа на РС-Разлог, приключило с постановяването на неподлежащо на инстанционен контрол решение №903649/20.08.2020г. на въззивния съд по в.гр.д.№20201200500138 по описа за 2020г. на Окръжен съд-Благоевград, са били отхвърлени предявени от К. Г. С. с ЕГН ********** от гр.Б. против Областна дирекция на МВР – гр.Благоевград осъдителни искове за заплащане на сума в размер на 1739.45 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 249.17 часа извънреден труд за периода от 23.08.2016г. до 23.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото /26.08.2019г./ до окончателното й заплащане, както и на сума в размер на 218.42 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за периода от 23.08.2016г. до 23.08.2019г. Със същото решение ищецът е бил осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Благоевград деловодни разноски в общ размер от 259.79 лева.

Към датата на произнасяне на решението на Окръжен съд – Благоевград е било висящо образуваното по преюдициално запитване, на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, дело №С262 от 2020г. пред СЕС, по което е било постановено решение на 24.02.2022г.

Не е спорно между страните, че ОС-Благоевград не е спрял висящото пред него дело до постановяване на решение по преюдициалното запитване.

Ищецът е счел, че Окръжен съд-Благоевград при разглеждане на в.гр.д.

№20201200500138 по описа за 2020г., е допуснал нарушение на правото на Европейския съюз, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с претърпени от него имуществени вреди, при което е сезирал гражданския съд с иск по чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ, произнасянето по който е предмет на настоящото обжалване.

Според ищеца, допуснатото нарушение от ответника, се изразявало, от една страна, в обстоятелството, че в разрез със законодателството на ЕС, ОС-Благоевград не спрял висящото пред него дело по разглеждане на предявените от С. срещу ОД на МВР – Благоевград искове, чиито предмет бил идентичен с този на РС-Луковит, който 3 сезирал СЕС – задължение, което ОС-Благоевград следвало да изпълни, предвид разпоредбите на ГПК. Освен посоченото, според ищеца, като не е спрял производството по делото, Окръжен съд – Благоевград не е приложил правото на ЕС и е постановил своя акт в противоречие с даденото в това решение тълкуване, с което, като правоприлагащ орган, нарушил общностното право. От друга страна, ищецът поддържал, че ответникът не е приложил конкретни разпоредби от правото на ЕС, доколкото: 1/ е нарушил общата забрана в правото на ЕС да се допуска нарушаване на основополагащия принцип „равно заплащане на равен по вид труд“; 2/ е нарушил забраната за дискриминация в областта на труда и професиите по признак „лично положение“.

Вредите, които С. е поддържал да е претърпял, се изразявали в размера на отхвърлителните искови претенции, както и в направените по делото разноски.

С обжалваното решение КнРС е намерил исковата претенция за неоснователна и я е отхвърлил. Изложил е подробни, ясни и пълни мотиви, които настоящият съд споделя напълно и към които, в хипотезата на чл.272 от ГПК, препраща. По оплакванията в жалбата трябва да се посочи следното:

Наличието на дело №С-262/2020г. на СЕС по преюдициално запитване, отправено от РС – Луковит, на основание чл.267 от ДФЕС по въпросите за тълкуване на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието им с националното законодателство и касаещо идентичен спор, като този, развил се пред РС – Разлог, а в последствие – и пред ОС – Благоевград, е обусловило необходимостта от спиране на производството пред ответника. Този извод е възприет от районния съд и същият е в пълно съответствие с доводите на ищеца. Несъмнено е, че задължението за спиране на производството представлява закономерно законово разрешение, предвидено в чл.631 от ГПК, с оглед задължителния характер, който решенията на СЕС имат за всички държавни органи и съдилища в Република България (чл.633 от ГПК.).

От съществено значение по делото е да бъде даден отговор на въпроса дали неизпълнението на задължението по чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК от страна на ОСБлагоевград би могло да доведе до ангажиране на отговорността му по реда на чл.2в от ЗОДОВ, според който държавата носи отговорност за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в съдебната практика многократно е имало повод да се отбележи, че за да е редовна исковата молба, ищецът по иска по чл.2в от ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на същата осъществяването на следните материално-правни предпоставки, изведени в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) въз основа на принципа на лоялно сътрудничество между държавите членки по чл.4, §3 от ДЕС: 1/ нарушената правна норма от правото на ЕС да предоставя права на частноправни субекти; 2/ нарушението да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“ и 3/ да е налице причинна връзка между твърдяното нарушение и настъпилите за частноправния субект имуществени или неимуществени вреди.

При съобразяване на горното, явно е, че неспазването на чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК не представлява нарушение на правна норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти. Касае се за разпоредба от националното законодателство, която при това е от процесуален порядък и не създава права за частно правните 4 субекти. Нарушаването на подобна разпоредба само по себе си не би могло да обуслови отговорност за вреди в хипотезата на чл.2в от ЗОДОВ, тъй като - както е посочил и КнРС, обезщетението може да се дължи не поради неизпълнение на процесуалното задължение за спиране на делото, а поради неправилно прилагане на правото на ЕС.