Решение № 3923 от 24.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3923 гр. София, 24.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря МИНКА СЛ. ЕЛЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110214000 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „*****” ЕООД против Наказателно постановление № 904020-F870058/29.07.2026 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 840 евро, за неизпълнено задължение чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (липса на цитиране на подадено възражение; липса на мотиви за приложимост на чл. 28 ЗАНН); за маловажност на случая; за прекомерност на санкцията. Моли се за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не изпраща представител. В писмен вид поддържа жалбата, като допълва със съображения за обективна несъставомерност и за непосочване на отегчаващи отговорността обстоятелства. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2026 г., в 12:250 ч., била извършена проверка на търговски обект –дерматологичен кабинет, находящ се в *****************, стопанисван от „*****” ЕООД. Установило се, че търговският обект е оборудван с работещо и регистрирано в НАП устройство с фискална памет, модел „Daisy compact S01“ с ИН на ФУ: DY431464 и ИН на ФП: 36726751, което към момента на проверката било в работен режим и притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно 1 изведени“ суми. При отпечатване на дневен финансов отчет, разчетената наличност възлизала на 671 евро. В касата била установена фактическа наличност от 591,50 лв. Разликата не била отразена, като служебно изведена.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на свидетеля В. Н.; АУАН; НП; протокол за проверка; опис на средства в каса; декларация; договор; фискален отчет; възражение; заповеди за компетентност.

За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.

Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Не са налице твърдените от жалбоподателя отменителни основания. Касационната инстанция нееднократно (напр. Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в; Р 1770/2023 АССГ, II кас с-в; Р 1770/2023 г. АССГ, II кас с-в и др.) е приемала, че необсъждането на съдържанието на възражението (per argumentum a contrario – на факта на подаването му) не би могло да се коментира, в светлината на съществените процесуални нарушения. В допълнение, прилагането на чл. 28 ЗАНН 2 е само процесуална възможност, явяваща се отклонение от правилото „нарушение- наказание“, в който смисъл и мотиви се дължат, само когато привилегированият състав ще се прилага.

Абсолютно безпредметно е и посочването на щетата за фиска, с оглед приложената по-благоприятна санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС (т. е. „когато нарушението не води до неотразяване на приходи“ – ерго, контролните органи не твърдят наличието на щета за фиска, за да се налага да я индивидуализират).

Едновременно с това, разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН вменява на наказващия орган да аргументира определения размер на санкцията. Липсата на такава аргументация, обаче, не съставлява отменително основание, сама по себе си, а обосновава само редукция до предвидения минимум.

По приложението на материалния закон

В хода на настоящото производство се установи, че на 14.10.2025 г. в търговски обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, оборудван с работещо устройство с фискална памет, разчетената наличност е надвишавала фактическата, без разликата да е отразена, като служебно изведена в наличното работещо фискално устройство, притежаващо тази функция.

Нарушението е формално и е довършено с факта на фактическа разлика между двете наличности, която не е отразена по надлежния ред. Същевременно, касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и обсъждането на въпроса за вината е неуместно.

Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в Наредба Н-18/2006 на МФ задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените 3 отношения, свързани с надлежното отразяване на постъпления и разплащания, свързани с търговска дейност, т. е. касае съществена част от дейността на търговеца (потенциално неограничен брой случаи, в зависимост от количеството и качеството на предлаганата стока или услуга), като разликата е с повече от 10%, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на имуществената санкция

Съгласно нормата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. С оглед процентното съотношение между разчетена и фактическа наличност (88%) и липсата на данни за предходни налагани санкции за идентични отклонения от нормативните изисквания, съдът намира, че АНО е следвало да отмери санкцията към предвидения минимум, респективно – отправената процесуална критика към дейността му, по този пункт, почива на обективен и непредубеден прочит на материалите по преписката.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от юрисконсулт, както и предвид изричната претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна, пропорционално на уважената част. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл.

37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 70 евро (преди пропорционалното изчисление).

Искането на жалбоподателя за присъждане, предвид наличието само на пълномощно по делото, но не и – на договор за правна защита и съдействие и доказателства за реално сторени разноски, не следва да бъде обект на детайлно обсъждане.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, с коментираната ревизия на размера на санкцията.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 904020-F870058/29.07.2026 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на „*****” ЕООД била 4 наложена имуществена санкция, за неизпълнено задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, в санкционната му част, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 840 евро на 511,29 евро.

ПОТВЪРЖДАВА атакуваното наказателно постановление, в останалата му част.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, „*****” ЕООД, ЕИК ********** да заплати по сметка на Национална агенция за приходите сумата от 42,61 евро – деловодни разноски.