Присъда № 3 от 12.01.2023, Районен съд - Благоевград

Мотиви на присъда № 3/12.01.2023г., постановена по НОХД № 1571/2021г. по описа на Районен съд Благоевград.

Делото е образувано с внесен от Районна прокуратура Благоевград обвинителен акт по досъдебно производство № 78/2020г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура - Благоевград, пр.пр.2506/2020г. по описа на Благоевградска районна прокуратура, с който на АЛ. С. М. с ЕГН **********, роден на в град Г.Д., българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, работи като собственик и управител на търговско дружество „Моли 93“ ЕООД и търговско дружество „М.“ ЕООД, с адрес за призоваване град Б., ж.к.“Е.“, ул.”С.“ № е повдигнато обвинение за това, че на 06.07.2020г. около 20,00 часа в град Благоевград, пред магазин „Креатив“ на улица „Преслав“ № 2 е причинил средна телесна повреда на К. Й. Б. чрез нанасяне на удар със свита в юмрук дясна ръка в областта на лицето и му причинил счупвания на латералната стена на орбитата вляво, на ос зигоматикус /ябълчна кост – на тялото и дъгата й/, многофрагментно импресионно счупване на максилата /горна челюст/ с костен фрагмент към очницата, реализирало медикобилологичната храктеристика счупване на челюст – престъпление по член 129, ал.2 във вр. с ал.1 НК.

В съдебното производство подсъдимият участва лично и със защитник, дава обяснения, с които оспорва обвинението. Пострадалият участва като граждански ищец с предявен граждански иск за сумата от 15 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди заедно със законна лихва.

Обвинението се поддържа от прокурора като основателно и доказано. Като подходящо наказание е поискано налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и отлагане на ефективното изпълнение за изпитателен срок от 4 години и e изразeно становище за основателност на гражданската претенция.

От анализ на приобщените към делото писмени и гласни доказателства съдът направи следните фактически изводи:

Пострадалият К. Й. Б. е на 53 години и живее в ж.к "Е." в гр. Благоевград.

На 06.07.2020г. около 20.00ч. К. Б. и синът му Й. К. Б. пътували с лек автомобил марка „Р.“, модел „, с рег.№ по ул. "К." в гр. Б., като автомобилът се управлявал от Й. Б. а К. Б. пътувал на предната дясна седалка. По същата улица пред тях пътувал подсъдимият АЛ. С. М., който управлявал собствения си автомобил - джип „“, с рег.№ видял, че срещу него идва с автомобила си марка "Ауди" негов приятел – М. А. и двамата спрели автомобилите си в близост, за да се поздравят и да си поговорят. По този начин те преградили пътя и движещия се отзад Й. Б. подал сигнал с клаксона като знак, че трябва да освободят пътя, а К. Б. им извикал, че това не е място за приказки. След тази забележка подсъдимия и М. А. потеглили и освободили пътното платно, а Й. Б. продължил автомобила по улица „Калина“. Подсъдимият М. се ядосал от отправената му забележка и решил да се разправи с хората от другия 1 автомобил, затова започнал да го засича и в крайна сметка го принудил да спре пред магазин „Креатив“ на улица „Преслав“ № 2. Подсъдимият М. слязъл от своя автомобил и тръгнал към автомобила на Б.Разбирайки, че е създадена опасност от конфликт и за да го предотврати, К. Б. слязъл от автомобила си и се обърнал към подсъдимия с думите "Какво става, момче?".

Без да му отговори М. му нанесъл един силен удар със свита в юмрук дясна ръка в областта на лицето в ляво, от което К.Б. паднал на земята. Виждайки какво се случва с баща му, Й. Б. слязъл от автомобила и се нахвърлил на подсъдимия и го ударил по главата. Подсъдимият също ударил в главата на Йордан Бъсин и той паднал на земята. Скоро след това двамата престанали да се бият, М. се качил в автомобила си и потеглил, а Й. Б. помогнал на баща си К. да се качи в техния автомобил и тръгнали. Има данни в делото, че е напарвен последващ опит за нова саморазправа на М. и негови приятели с пострадалия, но тъй като подобни действия са извън предмета на обвинението, съдът не ги обсъжда подробно.

След нанесения удар по лицето на К. Б. личала ясна деформация на лицевите кости и хлътване на лявата яблъчна кост. Затова той потърсил лекарска помощ в Спешен център Благоевград, където след преглед е установено счупване на черепни и лицеви кости в ляво, без загуба на съзнание. На пациента е предложена хоспитализация в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" гр. София, където пострадалият е постъпил на 08.07.2020г. и е останал до 10.07.2020г. При прегледите му е установена видима лицева асметрия, дължаща се на отоци с подкожни кръвонасядания около лявото око и лявата скула, както и болка и затруднено отваряне на долната челюст.

Рентгенографията е установила фрактура на лявата яблъчна кост, многофрагментарно счупване на горната челюст с костен фрагмент към очницата, която е наложила хирургична операция за възстановяване на положението на костите в анатомичното им положение. От назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на нанесения му удар, на К. Б. са причинени счупвания на костите на лицевия череп в ляво - латералната стена на орбитата вляво, на ос зигоматикус /ябълчна кост – на тялото и дъгата й/, многофрагментно импресионно счупване на максилата /горна челюст/ с костен фрагмент към очницата.

Клинично счупването се е проявило със затруднено отваряне на долната челюст и затруднения на дъвченето и говоренето по време на оздравителния период, протекъл за повече от 30 дни. Останалите увреждания от подкожни кръвонасядания и отоци на меките тъкани в лявата ябълчна област и около лявото око са причинили на пострадалия болки и страдания. Експертът не е установил категорични данни за причинено мозъчно сътресение с пълно безсъзнателно състояние, като е приел, че след понесения силен удар в главата, пострадалият е изпаднал в кратковременно, степенно разстройство на съзнанието, което не е застрашило живота му, а е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В хода на разследването е назначена съдебномедицинска експертиза, която да установи вида, характера и механизма на полученото от подсъдимия А.М. уреждане. Експертизата е установила, че в резултат на нанесените удари от 2

Й.Б. на А.М. са били причинени контузия в областта на главата – оток и палпаторна болка /при допир, натиск/ болезненост на меките тъкани в лявата слепоочна област на главата, с медикобиологичната характеристика болка и страдание. От сбиването е пострадал и Й. Б., когото подсъдимият ударил в главата и му причинил синина на лявото око, придружена с болка.

При разпита си А.М. не отрича, че на установената от съда дата и място е ударил К. Б. по лицето, но твърди, че се е защитавал срещу нападението на Бъсин, както и че е действал в състояние на афект, предизвикан от обидни думи, отправени към него от пострадалия. М. посочва, че при първоначалната среща не е имало причина да бъде упрекнат в нещо, тъй като не е спирал на пътното платно и не е пречил на движението, но въпреки това е чул звука на клаксона от малката червена кола зад него, а малко по-късно е видял, че тази кола го следва и е спрял, за да разбере защо. От колата е слязъл К. Б., обидил го с думите „Да свърша на майка ти в лицето“ и тръгнал заплашително към него, доближил се и замахнал да го удари. Тогава М. отстъпил назад и го ударил с ръка по лицето, Бъсин паднал леко на земята и скоро след това се изправил, а синът му излязъл от колата им и ударил М., след това те двамата си разменили още няколко удара. Намесата на М. А. прекратила боя и всички си тръгнали. След сбиването М. се почувствал зле и отишъл на медицински преглед в МБАЛ Благоевград, където е установено, че има мозъчно сътресение и е проведено болнично лечение. М. обяснява, че обидните думи на Б. са предизвикали в него силно раздразнение, тъй като изпитва към майка си много дълбоки чувства на признателност и уважение.

Вероятността нападението да е извършено от подсъдимия под въздействие на афект е проверена от съда с комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Назначена е първоначална експертиза, чието заключение съдът не е приел, тъй като е преценил, че то е необосновано, изводите му са произволни и не могат да бъдат защитени в съдебното производство, поради което е назначена повторна експертиза. От заключението на експертите – лекар-психиатър д-р Вл. Р. и психолог С. М. се установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване или нарушение на психичните функции, които биха му пречили правилно да възприема действителността. Той упражнява волеви контрол върху действията си, съответен на възрастта и социалния му опит, проявява импулсивност, когато ситуацията провокира личните му приоритети. Процесната ситуация е възприета от М. като конфликтна и той е реагирал импулсивно, но без да се намира в състояние на физиологичен афект в смисъла на силно раздразнение, което би могло да попречи на способността волево да ръководи действията си. Деянието е било напълно съответно на емоционалните нагласи на подсъдимия и разбиранията му за „мъжко” поведение – провокиран от конфликт, в който е взел активно участие, М. е действал съзнателно и няма данни, че е изпитвал силна изненада, страх или други интензивни преживявания, довели го афектно състояние.

Изводите на вещите лица са приети от съда и поради това са отхвърлени възраженията на защитата за това, че деянието е извършено в състояние на афект, който дава основание да бъде наказано с по-леко наказание. Самият М.

3 в обясненията си пред съда допуска противоречиви твърдения, като посочва, че е действал при самозащита, но същевременно и пръв е ударил Б., защото е бил много обиден от думите му. Съдът посочва, че тези обяснения са недостоверни и съдът ги приема като опит на М. да се защити срещу повдигнатото обвинение – установено е, че не Б., а М. е предизвикал конфликта, като след забележката за освободи пътя, се е ядосал и е решил да се саморазправя, затова е препречвал пътя на автомобила на Б. в опит да ги спре. След спирането и когато К. Б. е слязъл от автомобила в опит да успокои подсъдимия и да избегне конфликт, М. го е нападнал, нанасяйки силен удар с юмрук в лицето на пострадалия. Това действие не е предизвикано от К. Б., който не е псувал подсъдимия и не го е обидил с оскърбителните думи „Да свърша в лицето на майка ти“. Подобни твърдения се съдържат в единствено в обясненията на подсъдимия, но са отречени от пострадалия и от неговия син, който се е намирал в близост и е следял ситуацията, не са потвърдени и от друг независим свидетел. В опит да бъде защитена позицията на подсъдимия свидетелката И. Д. дава показания, в които твърди, че е пътувала в автомобила на М. и е наблюдавала ситуацията. Макар да свидетелства, че е останала в автомобила при затворени врати и прозорци и не е чувала добре какво си говорят, тя твърди, че К. Б. е ударил М., крещял е и го е псувал, а М. е отговарял кротко и не го е удрял. Съдът не дава вяра на тези показания, като посочва, че те са неправдоподобни, тъй като Д. твърди едновременно, че е била уплашена и не е наблюдавала конфликта между М. и Б., че не е чувала ясно какво говорят, но същевременно е чула, че Б.псува М. и е видяла, че го удря, но не е видяла, че подсъдимият удря К. Б. Съдът приема, че показанията поротиворечат на установените факти по делото, включително и на обясненията на подсъдимия, който признава, че е ударил Б., който не го е удрял и не го е псувал на майка, а е изрекъл други, по-обидни думи за майка му. Съдът приема, че показанията на Д. са опит да бъде защитена позицията на М., който е бил неин работодател и с когото тя поддържа добри взаимоотношения, но показанията не могат да бъдат приети като достоверни и като източник на доказателства за присъдата по делото.

Съдът е анализирал и показанията на М. А., който е приятел на подсъдимия и твърди, че се е намесил в конфликта, за да го прекрати – видял е, че М. спира автомобила си и и започва да се разправя с някакви хора и е отишъл при тях. Без да види кой и за какво е предизвикал сбиването, М. А. е видял, че М. и други двама мъже се бият, но не е видял М. да нанася удари на друг човек, свидетелят ги е помолил да спрат и да се качат в автомобилите си и те са го направили. Показанията на А. също не могат да бъдат приети за достоверни, тъй като съдът е установил, включително и от обясненията на подсъдимия, че той е ударил К. Б., а след това се е сбил с Й. Б., като не е имало момент, в който да се бие с двамата мъже едновременно, каквито са твърденията на М. А.. Съдът приема, че в свидетелските си показания А. прави опит да защити М., с когото поддържа добри взаимоотношения, но показанията му противоречат на установените от съда факти и поради това не могат да бъдат приети за достоверни.