Решение № 259 от 29.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Велико Търново, 27.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500010 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1501/07.12.2023г., постановено по Гр.д.№3023/2023г. по описа на РС – Велико Търново е отхвърлен предявения от М. Д. О., с ЕГН ***, с адрес гр.Е, ул.“*“ №, против Районен съд - гр.Елена, иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6000лв. /шест хиляди лева/, претендирани като частичен иск от 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане на гр.дело №180/2022г по описа на Районен съд гр.Елена в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧ , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото М. Д. О., чрез пълномощник адв.К. Т. – ВТАК, с която са развити оплаквания за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а от там и до неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че съдия – докладчикът по делото, като не се е отвел от разглеждането му с цел да гарантира отстраняване на всякакви съмнения у страните, процесуална бързина и безпристрастност, то атакуваното първоинстанционно решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се липса на обосновка в решаващите изводи на първоинстанционният съд относно кредитирането на възраженията, под формата на изявления на ответната страна, във връзка с натовареността на съдебния район. Излага се, че в исковото производство по чл.2б ал.1 ЗОДОВ съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, която презумпция в случая не е оборена от ответника. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което след отмяна на първоинстанционното такова, 1 уважи изцяло предявеният частичен иск, ведно със законната лихва, начиная от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, като основателен и доказан.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника РС – Елена.

В СЗ въззивникът М. Д. О., чрез пълномощник адв.К. Т. – ВТАК, с писмени молби поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. С молба с вх.№2353/21.02.2024г. се претендира присъждане на разноски и определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.К. Т. – ВТАК за двете инстанции.

В СЗ въззиваемата страна РС – Елена, представляван от Председателя Пейо Приходков, с писмена молба с вх.№1994/13.02.2024г., оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага, че не са налице твърдените в нея пороци на атакуваното първоинстанционно решение, което е правилно, законосъобразно и обосновано и моли на основание чл.272 ал.1 пр.1 ГПК да бъде потвърдено. Не претендира съдебни разноски.

На основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ призованата в СЗ за задължително участие във въззивното производство Окръжна прокуратура – Велико Търново, представлявана от прокурор Цани Попов, заема становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо. За допустимостта на процеса съдът следи служебно. На основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ, делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор. В процесният случай ответник по предявеният иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ не е Прокуратура на Република България, а е РС – Елена, поради което и на основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ делото следва да бъде разгледано със задължително участие на прокурор. Обстоятелството, че първоинстанционното производство се е развило без участие на прокурор, при взето участие по делото от прокурор като страна във въззивното производство, не обуславя недопустимост на първоинстанционното решение. При задължителното си участие в производството по ЗОДОВ на основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ, прокурорът не участва като другар нито на страната на ответника, нито на страната на ищеца. Това участие на прокурора произтича от конституционно уреденото правомощие на Прокуратурата по чл.127 т.6 /предишна т.4/ от КРБ, да следи за спазване на законността, като в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела. Съдебната практика приема, че действащият ГПК не урежда процесуалната фигура на „контролираща страна“. /В този смисъл – решение №71/06.04.2020г. по гр.д.№3804/1019г., IV гр.о. на ВКС, решение №72/21.04.2020г. по гр.д.

№2377/2019г. на IV гр.о. на ВКС, решение №249/15.01.2021г. по гр.д.№4069/2019г. на IV гр.о. на ВКС и др./. С оглед на това, използването на термина „контролираща страна“ е неактуално и неудачно и по отношение на прокурора, задължително участващ в производствата по ЗОДОВ /когато ПРБ не е ответник по делото/, още повече, че за разлика от разпоредбата на чл.27 ал.2 на ГПК /отм./, разпоредбата на чл.26 ал.3 от действащия ГПК предоставя на прокурора всички процесуални права на главна страна, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на делото. И при действащия ГПК, задължителното участие на прокурора като страна в производството по ЗОДОВ не означава, че той е другар на ищеца или на ответника по смисъла на чл.215-чл.217 от ГПК, а още по малко – задължителен необходим такъв, тъй като осигуряването на това негово 2 задължително участие /с оглед упражняване на конституционното му правомощие да следи за спазване на законността/ е процесуално задължение на съда, а не произтича от задължителна съвместна процесуална легитимация с ищеца или с ответника по делото /общо предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително/, която характеризира задължителното другарство и съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо, в какъвто смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т.6 от ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, в случая задължително другарство не е налице. В настоящият случай, задължителното участие на прокурора по чл.10 ал.1 ЗОДОВ е реализирано и упражняването на конституционното му правомощие да следи за спазване на законността е гарантирано и осигурено, доколкото е призован от въззивният съд и прокурорът е взел участие във въззивното производство, което е също такова по съществото на правния спор, и в което той може да предприеме всички онези процесуални действия, които е имал правото на предприеме и в първоинстанционното производство – чл.268 вр. чл.26 ал.3 от ГПК. При това положение, неучастието на прокурора в процеса само пред първата инстанция съставлява процесуално нарушение, което обаче е поправено от въззивната инстанция и е санирано от нея, доколкото в случая делото е разгледано във въззивното производство със задължително участие на прокурор, съгласно чл.10 ал.1 ЗОДОВ, поради което неучастието на прокурор пред първата инстанция според въззивния съд не може да обуслови извод за недопустимост на първоинстанционното решение и въззивната жалба подлежи на разглеждане по същество. /Така, Определение №608/25.07.2022г. по гр.д.№4654/2021г., Г.К., IV г.о. на ВКС/.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Предмет на разглеждане по гр.д.№3023/2023г. по описа на РС – Велико Търново е бил предявен от М. Д. О., чрез пълномощник адв.К. Т. – ВТАК, против Районен съд – Елена, иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца, съобразно последно допуснато от РС с протоколно определение от 09.11.2023г. изменение на предявеният иск по реда на чл.214 ал.1 ГПК, сумата от 6000лв., претендирани като частичен иск от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на висящо гр.д.№180/2022г. по описа на РС – Елена в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда – 27.10.2022г. до окончателното й изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че ищецът е подал ИМ пред РС – Елена, която е администрирана под вх.

№1944/15.06.2022г., по която е образувано гр.д.№180/2022г. по описа на РС – Елена, ответник по което е банка по смисъла на ЗКИ. Сочи се, че до ответника е изпратено съобщение от 27.06.2022г. с баркод №** на хартиен носител, като РС – Елена не е сторил връчване на книжата по определения от закон ред и форма за това, тъй като връчването на кредитни институции, каквато е банката – ответник по гр.д.№180/2022г. по описа на РС – Елена, съгласно чл.50 ал.5 ГПК, се извършва само по реда на чл.38 ал.2 ГПК на посочен от тях електронен адрес. Сочи се, че отговорността в процесният случай е на РС – Елена, тъй като същият не си е изпълнил служебно задължението по чл.50 ал.5 вр. чл.7 ал.1 от ГПК и поради това неизпълнение на задължението си по производството, делото е продължило твърде дълго, през което време ищецът бил винаги напрегнат, стресиран и е започнал много често да боледува. В ИМ са наведени твърдения, е в резултат на същото това продължава да търпи психически болки и страдания. Твърди се, че ответникът е лишил ищеца от бързината на производството, като основен ръководен принцип, прокламиран в чл.13 ГПК, лишил го е от адекватната и своевременна възможност да издържа семейството си и най- вече неговата дъщеря, която е студент, погасяването на анюитетните вноски по потребителския му кредит, 3 нормалното посрещане на празници. Твърди се перманентен стрес, при работа с пациенти в спешни случаи, моралното му дискредитиране /неудобство/ пред колеги и приятели, от които ищецът е заемал парични средства за покриване на текущите нужди и погасяване на потребителския му кредит, медицинските разноски във връзка с лечението си и пр.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът РС – Елена, представляван от Председателя Пейо Приходков, по същество е оспорил предявеният осъдителен иск изцяло като неоснователен с искане да бъде отхвърлен. Изложил е твърдения, че въз основа на ИМ с вх.№1944/15.06.2022г. на РС – Елена, подадена от М. Д.

О. от гр.Елена против „Обединена Българска банка“ АД гр.София е образувано гр.д.

№180/2022г. по описа на РС – Елена, производството по което с Определение №127/19.07.2022г. е прекратено и е постановено изпращане на делото на основание чл.23 ал.3 ГПК на ОС – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. Изложил е твърдения, че ответникът е спазил разпоредбите на чл.7 ал.1 от ГПК, чл.38 ал.2 ГПК, чл.50 ал.5 от ГПК, както и принципът, залегнал в чл.13 от ГПК, както и че при изпратено на ответника по гр.д.№180/2022г. по описа на РС – Елена – „ОББ“ АД гр.София съобщение, ведно с приложените към него ИМ с приложения и Разпореждане №345/21.06.2022г. на 27.06.2022г., връчено му на 11.07.2022г. на адреса, посочен от ищеца в ИМ – гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, който е идентичен със седалището и адрес на управление на банката, липсва каквото и да е забавяне на производството. Във връзка с ищцовото твърдение, че РС – Елена не е изпълнил служебно задължението по чл.50 ал.5 вр. чл.7 ал.1 от ГПК е посочил, че изборът на електронен адрес е на субекта /ответника/, а не на съда или на ищеца.