Разпореждане № 4948 от 01.07.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4948 гр. София , 01.07.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно гражданско дело № 20211110128321 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Образувано е по заявление на „К” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу ЕВГ. Г. К..

Като разгледа заявлението, съдът намира следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В настоящия случай едно от претендираните със заявлението вземания е за сумата 77,04 лева, описана като административни разноски. „К” ЕАД е изложило твърдение, че тази сума е дължима по силата на общи условия, приложими към сключен между него и ЕВГ. Г.

К. договор за кредит, според които кредитополучателят следвало да заплати на кредитора всички извършени разноски във връзка с извънсъдебното събиране на вземанията по договора. С допълнителна молба от 17.06.2021 г. заявителят е посочил, че сумата 77,04 лева представлява част от направени от него разноски във връзка със събиране на вземанията по договора, които не са заплатени в рамките на договорените срокове, както и че размерът им е уточнен в Тарифата за таксите, дължими при извършени действия по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения към „К” ЕАД. Към молбата е представено и копие от Тарифата, от което е видно, че в раздел III е предвидено при забава на плащанията и/или в случай на предсрочна изискуемост кредитополучателят да заплати на кредитора съответни суми за предприети от последния действия, а именно изпращане на писмо, покана или известие (12 лева без ДДС), изпращане на SMS (2 лева без ДДС), посещение на адреса на кредитополучателя или на неговата месторабота с цел връчване на напомнителни писма или покани (30 лева без ДДС).

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Чрез претендираните в случая такси за събиране на 1 просрочени вземания се достига до заобикаляне на тази забрана, тъй като задължението за тях възниква именно при забава на кредитополучателя. Заплащането им освен това е договорено да възникне като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението за обезщетение за забава. Това води до противоречие с нормите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са предвидени задълженията за заплащане на такси за събиране на просрочените вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.

За пълнота следва да се добави, че неколкократното извършване на предвидените в Тарифата на „К” ЕАД действия при забава на кредитополучателя не е необходимо, като е достатъчно последният да бъде поканен веднъж да изпълни негови просрочени задължения преди да бъде потърсено принудителното им събиране. Чрез извършването на тези действия и възлагането на разходите за тях в тежест на длъжника се достига до резултат, при който се увеличава задължението му и се генерира приход за кредитора в необосновано висок размер (несъразмерен със стойността на съответното действие). Последното от своя страна е във вреда на длъжника-потребител, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата и задълженията и тези на дружеството.

Поради това съдът приема, че клаузите, с които е договорено заплащане на съответните разноски, са нищожни и на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „К” ЕАД срещу ЕВГ. Г. К. следва да бъде отхвърлено в частта по претенцията за сумата 77,04 лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „К” ЕАД срещу ЕВГ. Г. К. в частта по претенцията за сумата 77,04 лева.

Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2