Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1549 от 13.11.2019, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 3255/2019
Вид
Решение № 1549
Подписан
13.11.2019
В сила
08.12.2020
Състав
ГЕНЧО КОЛЕВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 13.11.2019 Град Стара Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорски районен съд Първи граждански състав

На тридесети октомври

Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател:

Генчо Атанасов

Членове:

Секретар Ж. Д.Прокурор като разгледа докладваното от съдията Атанасов гражданско дело номер 3255 по описа за 2019 година.

Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове: по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на предишната работа и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ - за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.

Ищецът Г.А.Г. твърди в исковата си молба, че през месец януари 2012 година започнал работа по трудово правоотношение с ответника Районен съд - ..... Последната заемана от него длъжност била „призовкар, той и огняр". Трудовият му договор бил безсрочен и за пълен работен ден, а последното уговорено с допълнителните споразумения към него трудово възнаграждение възлизало на 999,60 лева месечно. Твърди, че на 04.01.2019г. му била връчена заповед №6/04.01.2019г. на административния ръководител - председател на PC - ...., с която на основание чл.190, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.8, вр. т.10 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение", а трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Твърди, че не са налице посочените в заповедта фактически и правни основания за нейното издаване. Твърдените от работодателя факти и обстоятелства, посочени в заповедта, не отговаряли на истината. В мотивите за издаване на заповед №6/04.01.2019г. се твърдяло, че на датите 04.09.2018г. и 19.09.2018г. не е ползвал служебния автомобил на съда за връчване на съдебни книжа в кв."...", който бил значително отдалечен от гр....., от което бил направен изводът, че на тези дати въобще не е посещавал адресите за призоваване, поради което бил отразил невярни обстоятелства в разписките на върнатите призовки. Заради това се сочело, че злоупотребил с доверието на работодателя. Едновременно с горното било прието, че дори на посочените дати да е ходил да връчва призовката по АНД №466/2018г. в кв."..." с личния си автомобил, то в такъв случай, не бил спазил задължението си да уведоми за това административния секретар, съгласно заповед №47/26.01.2017г. на председателя на Районен съд - ..... Гореизложената фактическа обстановка била напълно невярна. Не само, че на посочените дати посетил въпросните адреси, но и отразеното в съдебните книжа, че лицето, до което те са адресирани, не е открито, било самата истина. Да се съди за това, че отразил невярна информация в призовките само защото нямало данни да е ползвал служебния автомобил за връчването, било абсурдно. В работата си като призовкари не само той, но и другият му колега почти ежедневно ползвали личните си автомобили, за да посещават адреси и да връчват съобщения и книжа. Подаването на докладна за всяко посещение било невъзможно и се случвало понякога, и то само когато се посещавал квартал „...", който бил отдалечен от града. Твърди, че в самия град административният ръководител никога не бил разрешавал ползването на служебния автомобил, поради което и заради невъзможността пеша да се обходи градът и да се връчат десетките на брой призовки и съобщения за деня, той и колегата му редовно използвали личните си автомобили - факт, който винаги бил известен на председателя на съда. Сочи, че по същия начин в кв."..." връчил немалко книжа с личния си автомобил и работодателят му знаел това, но никога не възразявал, защото това негово действие устройвало съда и било в интерес на работата. В заповедта било пропуснато да се отбележи, че имало дълги периоди от време, когато служебният автомобил въобще не се използвал, например поради липсата на зимни гуми и др., което не означавало, че в продължение на месеци не се връчват призовки и книжа. Последните се връчвали, включително и в кв."...", но с неговия личен автомобил. Посочено било в заповедта, че след проверка на описните книги на призовкарите при Районен съд - .... за месец септември 2018 година е констатирано, че не бил връчил съобщение /Покана за доброволно изпълнение до длъжника/ по изп. дело №174/2018г. по описа на ДСИ при PC - ...., изготвено на 13.09.2018г. с адрес на връчване: ул."..." №66, гр......

Същото му било предадено на 14.09.2018г. и не било връчено от него преди излизането му в годишен платен отпуск, считано от 25.09.2018г., като било върнато по делото, връчено на 06.11.2018г. По същия начин се твърдяло, че Съобщение за наложен запор до длъжника по изп. дело №101/2018г. по описа на ДСИ при PC - ...., изготвено на 14.09.2018г. с адрес за връчване: ул."Генерал Гурко"№5, гр....., му е предадено на 17.09.2018г., не било връчено от него преди излизането му в годишен платен отпуск, считано от 25.09.2018г., а било върнато по делото, връчено едва на 11.11.2018г. Счита, че е недопустимо от горепосочените факти да се правят изводи за неизпълнение на негови задължения по връчването. Издателят на заповедта сам приемал, че единствената причина за връчването на съдебните книжа на посочените дати, т.е. на забава във връчването, е била излизането му в отпуск. Този факт, заедно с обстоятелството, че за връчването на съдебните книжа по изпълнителни дела нямало срок за нередовност при призоваването, респ. било необходимо до последния ден или момент лицето да бъде търсено, за да бъде открито, говорел за липса на каквато и да е вина от негова страна. Било непонятно защо по време на ползването на отпуск от негова страна призовките не били връчени от работещия в съда друг призовкар. Описано било в заповедта, че е назначена комисия във връзка с изпълнение на заповед №452/12.11.2018г. на председателя на съда, която комисия „установила, че на 13.11.2018г., около 9.00 часа, парната инсталация за отоплението на съда не е била включена от Г.А.Г. - призовкар, той и огняр, независимо от издадената Заповед №452/12.11.2018г. на Председателя на PC - .... и устно разпореждане от Е.Д. — административен секретар, дадено на същата дата. Същият обяснил, че липсва документ, че парната инсталация е годна за експлоатация от фирмата доставчик на газ, след което Т.П.Н.- главен счетоводител се е свързала с фирмата доставчик на газ, която е изпратила свои представители, които в присъствието на Г.Г. са включили парната инсталация. Според тях такъв не е необходим, не се е изисквал и не се изисква от други потребитЕ.на газ, освен в случая - от Г.Г.. Подобен документ не е бил издаван и представен и през предходния отоплителен сезон — 2017/2018г. ".

Счита, че заради горното се приемало, че умишлено не изпълнил трудовото си задължение да включи газовото отопление на съда на датата 13.11.2018г., във връзка с което била издадена заповед №452/12.11.2018г. на председателя на съда.

Това твърдение било несъстоятелно. Твърди, че той самият нямал и не би могъл да има каквито и да е мотиви да не пусне отоплението на съда, ако бил компетентен да направи това и ако това негово действие би било в съответствие със законовите изисквания за експлоатация на въпросната инсталация. Ищецът нямал познания и правоспособност да прецени изправността на инсталацията и годността й да бъде включена за отоплителния сезон. В този смисъл поведението му било изцяло в съответствие с интересите на работещите в съда и при съобразяване с правилата на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета на основание чл.31, ал. 1 от ЗТИП. Не отговаряло на истината посоченото в заповедта, че през отоплителния сезон на 2017г. - 2018г. протокол за пускането на парната инсталация в действие не е съставян. Копие от същия се намирало в счетоводството на съда и следвало административният ръководител да е запознат с него. Не било вярно и твърдението, че проверка на парната инсталация от лицензирана фирма е извършена на 12.11.2018г., за което той бил уведомен от административния секретар. Напротив, едва след като на 08.11.2018г и 13.11.2018г. подал докладни записки за необходимостта от посещение на специалисти по този повод, на

13.11.2018г. такива се явили и включили инсталацията, за което бил съставен протокол, предоставен на съда. Това означавало, че на 13.11.2018г. след извършване на необходимите проверки и настройки отоплението на съда било включено с негово съдействие и заповедта на председателя на РС- .... в тази връзка била изпълнена. Като мотив за наказването му в заповедта били изложени твърдения за негови нарушения във връзка с връчването на съдебни книжа в съдебно изпълнителната служба на съда, съгласно докладна с вх.рег.№16548/30.11.2018г. от В.Л. - държавен съдебен изпълнител при Районен съд - ..... Изложените в тази насока факти отново били неверни. Твърдяло се, че „Пo изп. дело №137/2014г. по описа на СНС при PC - .... е изпратено съобщение с изх.№8335/26.10.2018г. до длъжника ЕТ „ДЖИ ПИ ЕЙ СПЕД - Г.А.", с адрес ***. Същото е върнато в СИС на 02.11.2018г., невръчено, с отбелязване от призовкаря Г.А.Г., че „ На посочения адрес няма офис на фирмата ".

Разпоредено е от ДСИ съдебните книжа да бъдат връчени по реда на чл.47 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Предаденото за залепване уведомление с изх.№8594/05.11.2018г. и върнато в СИС на 12.11.2018г. с отбелязване от призовкаря Г.Г., че на 10.11.2018г. уведомлението е залепено: "на вратата и лицето не е открито, залепено уведомление. " Разписка от второ уведомление с изх.№8595/05.11.2018г. е върната в СИС на 12.11.2018г. с отбелязване от призовкаря Г.Г., че на 10.11.2018г. е залепено уведомлението „на пощ.кутия и лицето не е открито, залепено уведомление". На 15.11.2018г. с СИС при РС- .... си явява Г.П.А., в качеството си на едноличен търговец ЕТ „ДЖ ПИ ЕЙ СПЕД - Г.А. ", длъжник по изп. Дело №137/2014г. по описа на СИС при РС-..... Същата е предала на ДСИ отрязъците от уж залепените уведомления с изх.№8594/05.11.2018г. и изх.№8595/05.11.208г., като е заявила, че ги е получила от роднина, на когото са били оставени от призовкаря. За предаването, респ. приемането на уведомленията е съставен протокол, в който е отразено от ДСИ, че върху върнатите отрязъци от уведомления липсват белези за тяхното залепване, нито тяхната цялост е нарушена. " От горните факти счита, че по никакъв начин не можело да се направи извод за извършено нарушение на трудовата дисциплина от негова страна. Очевидно било, че съобщение с изх.№8335/26.10.2018г. е върнато в съда на 02.11.2018г., оформено по законовия ред и в срок. Цитираните по - горе уведомления по изпълнителното дело били залепени на указаните места и също върнати в срок. Абсурдно било да се приеме, че липсата на отпечатъци за залепване върху хартията водела до извода за неизвършване на това действие. Счита, че ако работодателят му се бил поинтересувал, щял да разбере, че залепването се осъществява посредством хартиено тиксо, което не оставяло отпечатъци нито по хартията, нито по твърдите повърхности, на които се залепват книжата. Фактът на залепването се установявал и от изрично заявеното в заповедта, че адресатът на книжата се е снабдил с тях и е бил запознат със съдържанието им, което всъщност означавало, че целта на залепването е постигната. В подобен на горния смисъл заповедта продължавала: „Пo изп. дело №183/2018г. е изпратена ПДИ с изх.№7829/10.10.2018г. на длъжника ...на посочения по делото адрес, а именно гр....., ул. ..... На 05.11.2018г. съдебните книжа са върнати в цялост, с отбелязване от призовкаря Г.А.Г.: „Адресът е посетен на 04.11.2018г.

По данни на В.С. лицето не живее там". Разпоредено е на 06.11.2018г. на основание чл.47 ал.1 от ГПК, залепване на уведомление на адрес: гр..... ул. .....

Разписка от уведомление с изх.№8613/06.11.2018г. е върнато на 09.11.2018г. в СИС с отбелязване от призовкаря Г.Г., че „Лицето не е открито, залепено уведомление на вратата". Разписка от второ уведомление с изх.№8614/06.11.2018г. е върнато на 09.11.2018г. в СИС при PC - .... с отбелязване на връчителя „Лицето не е открито, залепено уведомление на пощ.кутия. " Длъжникът М.С.не се е явил в канцеларията на съда в двуседмичния срок от залепването, за да получи съдебните книжа. На 04.12.2018г. длъжникът М.С.се е явил в СИС при PC - ...., след като от работната му заплата са удържани суми, съобразно наложения запор върху трудовото му възнаграждение. Посочил пред ДСИ, че едва тогава е разбрал, че срещу него е заведено изпълнително производство, както и че на адреса му не е имало залепено уведомление. Този факт, че длъжникът не знаел, че срещу него има образувано производство е заявен и в негова молба с вx.№l6941/06.12.2018г.".