Решение № 720 от 14.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Петър Н. Славчев при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Р. Ст. Б. като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20221100603282 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

С определение от 18.07.2022 година по НЧД № 7556/2022 година, Софийски районен съд - Наказателно отделение, 104 състав по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК е разгледал предложение от Софийска районна прокуратура за групиране по отношение на И. А. А. на наложени му с влезли в сила съдебни актове наказания, като е определил една група на съвкупност и е постановил общо най-тежко наказание три години и шест месеца „лишаване от свобода”, което да се изтърпи при първоначален строг режим, към което общо наказание е присъединил и наказание „глоба“ в размер на 19000 лева. Със същото определение съдът е приложил разпоредбите на чл.25, ал.2 и чл.59,ал.1 НК, приспадайки изтърпяната част от групираните наказания и времето на неговото предварително задържане. На основание чл.24 НК районен съд е увеличил определеното на И. А. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с шест месеца и е определил за изтърпяване общо четири години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим.

Срещу това съдебно определение на районния съд е депозирана жалба 1 от служебния защитник на осъдения. В жалбата на защитника се претендира допуснато нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се от въззивния съд да бъде извършено пълно и цялостно групиране на всички наказания,наложени на И. А., не само по НОХД 3273/2021г., НОХД 1988/2021г. и НОХД 5631/2021г., както това е сторил районният съд, но и по НОХД 16569/2019г., НОХД 4564/2020г. и НОХД 690/2021г.,които се намират в отношение на „съвкупност“, а някои и на „рецидив“ с наказанията, въз основа на които е определено общото наказание на осъдения. Служебният защитник предлага при осъществяване на тази си дейност въззивния съд да съобрази най-благоприятното за осъдения съотношение на тези наказания, като определи общо наказание „в група“ от четири наказания и постанови отделното изтърпяване на други две.

Атакува се с жалбата и приложението на чл.24 НК от страна на районния съд спрямо осъдения И. А., като се твърди необоснованост на съдебния акт в тази му част.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитата поддържа своята претенция за ново групиране на наказанията, по съображенията изложени в жалбата и коментира липсата на предпоставките, а и на необходимост от увеличаване размера на определеното на И. А. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с шест месеца.

В съдебно заседание прокурорът предлага определението на районен съд да бъде потвърдено като го намира за правилно и законосъобразно.

Осъденият И. А. иска да му бъде направена „адекватна кумулация“,така както иска неговия служебен защитник и общото му наказание да не бъде увеличавано.

От събраните в хода на съдебното следствие и приобщени такива от въззивния съдебен състав писмени доказателства се установява следното:

И. А. е бил многократно осъждан/общо с 22 съдебни акта/, но предмет на анализ в настоящото производство следва да бъдат наказанията, наложени му по НОХД 3273/2021г., НОХД 1988/2021г. и НОХД 5631/2021г., както и по НОХД 16569/2019г., НОХД 4564/2020г. и НОХД 690/2021г., тъй като наложените по предходните 16 наказателни производства наказания са били изтърпени и не влизат в отношение на съвкупност с изрично посочените последни 6 осъждания.

Настоящият въззивен състав се съгласява с

2 установената от първата съдебна инстанция хронология,касаеща част от горните шест отделни наказания и изразяваща се в това,че:

По НОХД 5631/2021г. по описа на СРС на А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. Наказанието е наложено с влязло в сила определение на 15.04.2021г. за извършено в периода от 19.08.2020г. до 08.02.2021г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл.196,ал.1;вр.чл.194,ал.1;вр.чл.26 НК.

По НОХД 1988/2021г. по описа на СГС на А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца и „глоба“ в размер на 19000лв. Това наказание е наложено с влязло в сила определение на 23.03.2022г. за извършено на 22.11.2020г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл.354а,ал.2 НК.

По НОХД 3273/2021г. по описа на СРС на А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. Наказанието е наложено с влязло в сила определение на 06.06.2022г. за извършено на 19.09.2020г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл.196,ал.1 ; вр. чл.194,ал.1;вр.чл.26 НК.

Хронологичният анализ - време на извършване на престъпните посегателства и време на влизане в сила на съдебните актове, аргументира позицията, че са налице предпоставките за групиране на наказанията, наложени на А. с цитираните три съдебни акта, в какъвто смисъл е и постановеното с контролирания първоинстанционен съдебен акт, тъй като всяко едно от коментираните деяния е било осъществено преди да има влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях и в този смисъл спрямо тях са налице визираните в разпоредбите на чл.25 и чл.23 НК предпоставки.

Наред с това въззивният съд установява и обстоятелството,че А. е бил осъждан и по други три наказателни производства, както следва:

По НОХД 16569/2019г. по описа на СРС на А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца. Наказанието е наложено с влязло в сила определение на 24.10.2019г. за извършено в периода от 27.02.2019г. до 28.02.2019г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл.196,ал.1;вр.чл.194,ал.1;вр.чл.26 НК.

По НОХД 4564/2020г. по описа на СРС на А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. Наказанието е наложено с влязло в сила определение на 25.06.2020г. за извършено на 17.01.2020г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл.196,ал.1 ; вр. чл.194,ал.1;вр.чл.26 НК.

По НОХД 690/2021г. по описа на СРС на А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. Наказанието е наложено с влязло в сила определение на 13.05.2021г. за извършено на 03.03.2019г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл.196,ал.1 ; вр. чл.194,ал.1;вр.чл.26 НК.

При анализ на фактическите обстоятелства, касаещи тези три осъждания 3 на А. се установява,че деянието по НОХД 690/2021г. е в реална съвкупност с всяко от деянията по НОХД 4564/2020г. и по НОХД 16569/2019г., но деянието по НОХД 4564/2020г. е в условие на рецидив спрямо деянието по НОХД 16569/2019г. При тази фактическа конфигурация е необходимо съпоставяне на отделните наказания по тези три производства, за да бъде констатирано най-благоприятното за осъдения съотношение между тях при групирането им. Отговор на този въпрос е даден от съда по НЧД № 8057/21г. на СРС, 22 състав с определение, влязло в сила на 24.07.2021г., с което е била приложена разпоредбата на чл.25 вр. чл.23 НК по отношение на наложените на А. по НОХД 690/2021г. и по НОХД 16569/2019г. наказания, като му било определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца и било постановено отделното изтърпяване на наказанието по НОХД 4564/2020г. от шест месеца „лишаване от свобода“. Именно такова позициониране на наказанията, поставени в „група“ и за отделно изтърпяване гарантира най-малък сбор /15 месеца/ между определеното общо в групата и отделното такова наказание.

В развилото се пред районния съд производство по НЧД № 7556/2022 година, Софийски районен съд - Наказателно отделение, 104 състав, служебния защитник на осъдения А. е обърнал внимание на обстоятелство, което е убягнало на вносителя на предложението по чл.306,ал.1,т.1 НПК, а именно за наличие на предпоставките на чл.23 НК за „групиране“ на наказанието по НОХД 690/2021г., освен към това по НОХД 16569/2019г., но и към тези по НОХД 3273/2021г., НОХД 1988/2021г. и НОХД 5631/2021г., деянията по които,обаче са в рецидив с деянието по НОХД 16569/2019г. Това обстоятелство е провокирало искане на служебния защитник, отправено към първоинстанционния съд, за включване на наказанието по НОХД 690/2021г. към групата от наказания по НОХД 3273/2021г., НОХД 1988/2021г. и НОХД 5631/2021г., аргументирано с твърдението,че именно такова съдебно произнасяне би се явило най-благоприятното за осъдения А.. Районният съд не е намерил за необходимо да даде изричен отговор на това искане на защитата, поради което същото искане се поддържа от защитника и в жалбата му срещу определението на първоинстанционния съд.

В ситуация като настоящата, при която едно лице е осъдено с множество отделни съдебни актове за множество престъпни деяния, от които част са извършени в условия на съвкупност с едни и в условия на рецидив с други такива, при групиране/определяне на общо/общи наказания/ на наказанията , по реда на чл.25;вр.чл.23 НК, съдът е длъжен да търси най-благоприятното за осъдения съчетание между тях. Единственият обективен критерий при оценката си за благоприятност на групирането, който съдът трябва да използва, се явява размера на общото наказание, което се определя за изтърпяване от осъдения при различните възможни съчетания между отделните до този момент наказания,които са му наложени с различни съдебни актове за извършени множество престъпления, като найблагоприятно за осъдения винаги е това съчетание, при което му се определя за изтърпяване най-малко общо наказание , формирано от сбора на определените му общи наказания в различните групи на съвкупност/ако са 4 повече от една/ и/или и на наказанията, които следва да се изтърпяват отделно от тези определени в групата/групите на съвкупност. При тази си оценъчна дейност съдът е обвързан да борави с конкретно определени стойности /размери/ на тези обикновено еднакви по вид наказания, наложени с отделните съдебни актове, така както те са индивидуализирани по вид и размер за всяко отделно престъпление или определено едно общо такова, по реда на чл.23 НК, но всякога до стойността , достигната преди увеличението й по реда на чл.24 НК/ако това е било направено за някои от тях/. Тези непротИ.речИ. установени от съдебната практика и неотклонно следвани от съдилищата принципни положения, аргументират извода,че възможното бъдещо, вероятното, а и дори вече реализирано предходно приложение на чл.24 НК, което е от характер да доведе до увеличаване размера на определеното общо наказание, не е сред обстоятелствата, които съдът трябва да съобразява при оценката си за най-благоприятно групиране на наказанията.

Такова разрешение на този въпрос намира своето логично обяснение в характера и правната природа на разпоредбата на чл.24 НК. По своята същност института за увеличаване на определено при съвкупност общо наказание представлява единствено изключение от общото правило на чл.23 НК, при това изключение с хипотетичен характер, чието вероятно приложение почива на други фактически основания, които съдът може да изследва едва след като вече е определил най-благоприятното общо наказание за осъдения. Тези други обстоятелства, върху които съдът обосновава наличието или липсата на предпоставките за приложение на чл.24 НК,ще бъдат обсъдени по-долу, тъй като в жалбата на служебния защитник е отправена критика към атакуваното определение на СРС и в частта му, с която това е било направено спрямо осъдения А.. Единствено за прецизност, доколкото такъв довод не е посочен в жалбата на защитата, следва да бъде посочено и това,че без значение за тази оценка/за благоприятност/ е и обстоятелството дали някои от наказанията, включени в различните съвкупности или определени за отделно изпълнение са били вече изтърпени, кои от тях и в какъв размер,както и какъв би се явил остатъка за бъдещо изтърпяване на определеното общо наказание, след приспадане на тези вече изтърпени наказания.

Така, в конкретния случай, анализирайки осъжданията на А. с горепосочените шест съдебни акта и пресмятайки сбора на наказанията по тях, който се формира при всяка от двете възможни и допустими комбинации /тази претендирана от защитата и тази възприета от районния съд/, настоящия въззивен състав установява,че получените крайни стойности на общо наказание „лишаване от свобода“, което би се определило за изтърпяване от осъдения са абсолютно равни/3години и 6месеца+ 9месеца+ 6месеца/. Това обстоятелство аргументира извода,че включването на наказанието по НОХД 690/2021г. към групата от наказания по НОХД 3273/2021г., НОХД 1988/2021г. и НОХД 5631/2021г., няма да доведе до определяне на по-малко общо наказание за осъдения А.,от това определено му с атакуваното определение на районния съд и с влезлия в сила съдебен акт по НЧД № 8057/21г. на СРС, 22 състав, което от своя страна прави претенцията на 5 неговата защита ,че именно такова съчетание на наказанията се явява поблагоприятно за него, необоснована.