Определение № 850 от 07.12.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850 гр. Варна, 07.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20233001000635 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 вр.чл.729 ТЗ.

Образувано е по частна жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ за ПРИХОДИТЕ,

София, срещу определение

№260428/25.10.2023г., постановено по т.дело №615/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е одобрена след извършени изменения частична сметка за разпределение №1 на налични суми между кредиторите на ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ АД /в н./

Определението се обжалва в частта, в която е оставено без уважение възражение на НАП №М-24-03-622/13/#56 от 03.10.2023г. срещу сметката за разпределение, в частта за сумата от 102 216.94 лева, включени в допълнителен списък №5 на приетите вземания на кредитори, установени с ревизионен акт №Р-03000318008089-091-001/12.08.2019г., издаден от ТД на НАП-Варна. Неправилно съдът по несъстоятелността приел, че сумата 102 216.94 лева, представляващи публични вземания, не са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност на Полимери инвест АД, съответно че не следва да бъдат удовлетворени в реда на чл.722, т.6 ТЗ доколкото са окончателно установени по размер едва с издаване и влизане в сила на ревизионния акт. Съдът приел, че същите се удовлетворяват в следващ ред седми.

С частната жалба се твърди, че в реда по чл.722, т.6 ТЗ се удовлетворяват публичноправни вземания като данъци, мита, такси и др., възникнали до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност /РОПН/, а в седми ред – вземанията, възникнали след РОПН неплатени на падежа. В тази връзка жалбоподателят излага, че съществено да 1 произнасянето е дали вземането възниква като основание въз основа на определен в закона фактически състав или е последица от издаден ИАА.

Твърди се, че в случая, съобразно издадения ревизионен акт /РА/, вземането за републикански данъци и осигурителни вноски е възникнало по силата на съответния закон, т.е. преди постановеното РОПН, факт, който е изрично посочен в съставения списък №5 на приети вземания в несъстоятелността, предявени в срока по чл.688 ТЗ, одобрен с определение №2600375/31.08.2017г. по т.дело 615/2016г. на ВОС. Издаденият ревизионен акт има декларативно действие по отношение осъщественото основание.

Въз основа на изложеното се претендира отмяна на определението в частта, в която е оставено без уважение възражение на НАП за изменение частична сметка №1 в производството по несъстоятелност на Полимери инвест АД /в н./, единствено в частта, в която е посочена общата подлежаща на удовлетворяване по т.6 сума като към нея бъде добавена и сумата от 102 216.94 лева, приета с допълнителен списък №5 в срока по чл.688 ТЗ, с поредност на удовлетворяване по чл.722, т.6 ТЗ. Претендира се спиране изпълнението на сметката за разпределение в одобрената й част съгласно чл.277 ГПК вр.чл.621 ТЗ.

Съдът констатира, че възражението на НАП е постъпило на 03.10.2023г., в срока по чл.728 ТЗ. /сметката за разпределение е обявена в ТР по партидата на длъжника на 19.09.2023г./ Същевременно се констатира, че както определението на съда за одобряване на сметката от 25.10.2023г., така и постъпилата по него частна жалба вх.№265578/13.11.2023г. на НАП, са обявени в търговския регистър 20231102151749 и на 20231115154353 съгласно чл.729, ал.2 ТЗ. В едноседмичния срок от обявяване на частната жалба няма постъпили отговори по нея от заинтересовани кредитори и длъжника. Липсва и подадено от синдика становище по жалбата.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване на определението по чл.729 ТЗ и е допустима.

В частната жалба е заявено и особено искане на основание чл.277 от ГПК да бъде постановено спиране на изпълнението на обжалваното определение до приключване на въззивния контрол. Това искане обаче е безпредметно, тъй като за разлика от определенията по процесуални въпроси в общо исково производство, чието обжалване няма суспендиращ ефект, одобрената сметка за разпределение подлежи на изпълнение едва след влизането й в сила /чл.729, ал.4 вр. чл.621 ТЗ вр. чл.462, ал.2 ГПК/. Ето защо такова особено искане в настоящото производство не може да се уважава.

По жалбата съдът намира следното:

С решение №271/18.04.2017г., постановено по т.дело №615/2016г. на 2

ВОС, по реда на чл.630 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност на длъжника Полимери инвест АД. Датата на решението е от значение за определяне реда на удовлетворяване на приетото вземане – дали по чл.722, т.6 или по т.7 от ТЗ. Видно от приложимата спорна хипотеза на чл.722, т.6 ТЗ, в същата попадат публичноправни вземания на държавата и общините като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и др.

С молба от 12.04.2022г. кредитор в несъстоятелността НАП е предявил допълнителни вземания в срока по чл.688 ТЗ в общ размер от 198 848.60 лева, от които главници в размер на 137 136.67 лева и лихви в размер на 61 711.93 лева. Част от главниците представляват вземания за данъци /ДДФЛ/, основани на подадени декларации обр.6 и влязъл в сила ревизионен акт от 12.08.2019г. – до размера на 28 800.90 лева. От тази сума до РОПН са възникнали главници в размер на 26 363.40 лева и лихви в размер на 3 023.07 лева, а остатъка до общия размер, за сумата от 2 437.50 лева – главници и лихви от 13 811.02 лева. Друга част от общо посочената главница до размера от 57 975.68 лева представляват главници, представляващи вземания за задължителни осигурителни вноски. Последните са основани на подадени декларации обр.6 по реда на КСО и влязъл в сила ревизионен акт от 12.08.2019г. От тях кредиторът е посочил като възникнали до датата на РОПН /18.04.2017г./ главници в размер на 42 191.31 лева и лихви в размер на 30 639.16 лева.

Тези вземания са били включени от синдика в допълнителен списък №5 на приетите вземания на кредитори на Полимери инвест АД /в н./ в срока по чл.688 ТЗ, обявен по партидата на търговеца на 20.04.2022г.

С определение №260375/05.07.2022г. съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите вземания като включил в него допълнително сумите: 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист по т.дело №1249/2017г. на ВОС, ТО и сумата от 389.17 лева – лихва върху главница от 2298.24 лева, начислена до 08.03.2022г., предявени с молба от 12.04.2022г.

Подаденото пред съда възражение от кредитора НАП /л.1734, том VII/ касае част от вземането на НАП, включено в допълнителен списък №5 на приети вземания, но изключено от реда по чл.722, т.6 ТЗ в изготвената първа частична сметка за разпределение като вземане, възникнало до датата на РОПН. Видно от т.6 на изготвената ЧСР, в реда по чл.722, т.6 ТЗ е включено 3 за удовлетворяване вземането на НАП в размер общо на 2 146 403.36 лева, до размера от 1 454 761.94 лева, представляващи 67.78% удовлетворяване на кредитора. Това вземане съдът констатира, че е било прието в производството със списък №1 на приетите вземания, т.3 от същия, предявено от НАП на 19.05.2017г. в срока по чл.685 ТЗ. В изготвените след този момент списъци на приети /неприети/ вземания отсъства друго вземане на този кредитор до изготвянето на допълнителен списък №5 на приети вземания от 14.04.2022г.

Или, в реда по т.6 на чл.722 ТЗ от сметката за разпределение не фигурира вземането на НАП в размер общо на 102 216.94 лева, от които главници в размер на 68 554.71 лева и лихви в размер на 33 662.23 лева. /посочени в списъка като възникнали до РОПН/ Кредиторът твърди, че това вземане на НАП, предявено в сроковете по чл.688 ТЗ /допълнителен списък №5/ следва да бъде включено в реда за удовлетворяване по чл.722, т.6 ТЗ, тъй като е възникнало преди РОПН. Доводите в жалбата сочат, че издаденият ревизионен акт, на който се основава вземането на кредитора за данъци и осигурителни вноски, не представлява правопораждащ акт, а единствено декларира възникналото и съществуващо вземане до този размер, а последното се основава на правопораждащи факти, обхванати от изрична правна норма на закон. /не на ИАА/

Съгласно предявеното вземане, видно от молба от 12.04.2022г., служебно достъпена от въззивния състав, вземането на кредитора се формира от задължения за ДДФЛ и задължителни осигурителни вноски. Главниците по тези вземания възлизат на сумата от общо 68 554.71 лева, а лихвите – на сумата от 33 662.23 лева, до общо сумата от 102 216.94 лева.

В производството по несъстоятелност е въведен специален ред за справедливо разпределение на недостатъчните наличности. Правилата на чл.722 ТЗ имат императивен характер и изключват общия ред на привилегиите, уредени за индивидуалните изпълнения на частни и публични вземания. Всички публичноправни вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се удовлетворяват в общ ред по чл.722, т.6 ТЗ независимо от основанията, които ги пораждат. На основание чл.722, ал.3 ТЗ органът по събиране на държавните вземания определя вътрешното разпределение на получените за целия ред шести суми. Само вземанията, които са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, могат да бъдат отчетени 4 като привилегировани по чл.722, т.6 ТЗ . Публичните вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, имат качеството на нововъзникнали и подлежат на удовлетворяване съразмерно с другите такива вземания по т.7.

Съгласно решение №172/19.03.2021г. на ВКС по т.д.№2504/2019г., II т.о., ТК, разпоредбата на чл.722, ал.1 ТЗ урежда по императивен начин редът за справедливо разпределяне на събраните в производството по несъстоятелност суми между различни категории кредитори. Съгласно чл.722, ал.1, т.6 и т.7 ТЗ, в шестия ред за удовлетворение попадат публичноправни вземания на държавата и общините като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а в седмия ред – вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа. Безспорно, процесните вземания представляват публични такива по чл.162, ал.2, т.1 ДОПК. Меродавен за определяне реда за удовлетворяване на публичноправно вземане на длъжника е моментът на възникването му. /а не изискуемостта му/

Възникването на публичноправните вземания е обусловено от осъществяване на предвиден в закона фактически състав или от издаването на ИАА. В тази връзка следва да се извърши преценка дали вземането възниква по силата на закона като последица от осъществяване на предвидени в него факти или се поражда от издаден индивидуален административен акт. В първата хипотеза публичноправното вземане възниква поради настъпването на предвидените в закона факти, а актът за установяването му само констатира наличието на възникнало вече по силата на закона вземане. В този случай фактическият състав не предвижда издаване на акт с конститутивно действие, за да възникне публичноправното вземане, а властническото правомощие, обективирано в индивидуалния административен акт, е насочено към признаване на настъпилите преди неговото издаване задължения. Във втората хипотеза фактическият състав, от който възниква публичноправното вземане, включва и издаване на индивидуален административен акт с конститутивно действие. В този случай властническото правомощие е насочено към пораждане на несъществуващо 5 до този момент вземане /напр. вземания за наложени санкции и глоби/ и издаването на акта бележи моментът на негово възникване.

От направеното разграничение в решението на ВКС следва, че само когато възникването на публичноправното вземане е обусловено от издаване на конститутивен административен акт, моментът на издаване и влизане в сила на акта е от значение за определяне реда на удовлетворяване. Когато публичноправното вземане е възникнало въз основа на закона поради осъществяване на предвидените в него факти, индивидуалният административен акт за установяването му има само декларативно действие и поради това моментът на издаване на акта е без значение при преценката в кой ред за удовлетворяване следва да бъде включено. Съгласно цитираното по-горе решение, публично вземане, дължимо за период преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, но установено с акт за установяване на публично вземане след тази дата, следва да бъде квалифицирано като вземане с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т.6 ТЗ . При отчитане коментираната по-горе практика, съдът констатира, че процесното вземане, индивидуализирано в молбата на НАП за предявяването му, е установено по основание и размер въз основа на подадени декларации обр.6 за ДДФЛ и задължителни осигурителни вноски, но видно от изреждането им, всички те касаят период след откриване на производството по несъстоятелност – 18.04.2017г. /декларациите касаят период след 2018г./ Същевременно, видно от РА от 12.08.2019г., същият обхваща задължения за социални и здравни осигуровки както и за ДДФЛ за периода от 01.12.2012г. до 30.11.2018г., т.е. предхождащ РОПН.