Решение № 558 от 29.05.2024, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Кюстендил, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520100172 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).

Делото е образувано по искова молба с вх. №933/30.01.2023 г. /и допълнена с молба с вх. №3747/18.04.2023 г. и с молба с вх. №7696/31.07.2023 г./, депозирани от Г. Г. Л., ЕГН: **********, адрес: гр. ******, ул. „********“ №**, съдебен адрес: гр. *******, ул. „**********“ №**, ет. *, к. **, против В.

Д. М., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, ул. „*********“ №**, и Н. К. С., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, ул. „**********“ №**.

Твърди се в исковата молба и допълнителната молба, че страните по спора са съсобственици на имот, находящ се в гр. *******, ул. „**********“ №**: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***, находящ се в гр. Кюстендил на посочения по-горе адрес, представляващ хангар, депо, гараж на един етаж, със застроена площ от 18 кв. м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД18-96/28.10.2008 г. на ИД на АКГГ, както и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *** на същия адрес, функционално предназначение: друг вид сграда на един етаж със застроена площ от 31 кв. м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД18-96/28.10.2008 г. на ИД на АКГГ от които самостоятелни обекти притежавала 1/3-една трета идеална част, както и 1/6-една шеста идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** на посочения по-горе адрес с вид на собственост: частна, вид територия -Урбанизирана, НТП Ниско застрояване от 10 метра е площ от 449 кв. м., стар номер 407, квартал 57, 1 парцел XI, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД18-96/28.10.2008 г. на ИД на АКГГ. Собствеността на ищцата възниквала по наследство от нейния баща Г. Л. Върху ½ ид. ч. от терена, разпределен за ползване са трима – нейната майка, брат и ищцата. Техните части били продадени на публична продан и купени от ответника, то между тях не било извършено разпределение ползването върху една втора идеална част от терена. Страните нямали спор по отношение на собствеността върху имота.

С оглед изложеното се иска постановяване на съдебно решение, с което да се разпредели между страните реалното ползване на самостоятелните обекти и поземления имот, съгласно квотите на собственост по кадастралните карти и кадастралните регистри, одобрени със заповед за одобрение на КККР №РД18-96/28.10.2008 г. на ИД на АКГГ, с адрес на имота: гр. *******, ул.

„**********“ №**, както и да се осъди ответника да подсигури достъп и безпрепятствено ползване на обектите след извършване на разпределение.

Претендират се разноските в производството.

В законоустановения за това срок по чл. 131 от ГПК, ответникът В. Д. е депозирал писмен отговор. Твърди се, че с Решение от 11.07.2002 година, постановено по гр. д. № 430/2002 година по описа на Районен съд- Кюстендил било извършено разпределение на ползването на терена на процесния имот, с адрес: гр. *******, ул. „**********“ №** . За ползване от Н. К. С. като собственик на ½ ид. част от терена се определяла частта от дворното място, която се състои от 126 кв. м., представляваща пространство означено на скицата към заключение вх. № 1172/07.05.2992 година на в. л. В. като Дял Iви оцветен на скицата в червен цвят към заключението на експертизата и подписана от съда. За общо ползване на М. Д. Л., К. Г.Л. и Г. Г. Л. като съсобственици на 1/2 ид. част от терена се определяла частта от дворното място от 126 кв. м., която част представлява пространство означено на скицата към заключение вх. № 1172/07.05.2992 година на в. л. В. като Дял При оцветен в син цвят. Приетият от съда вариант за разпределение на ползването на терена бил по искане на всичките страни в процеса, включително и на Г. Л.. В Постановлението за възлагане на недвижим имот изх. № 00710 влязло в сила на 09.02.2018 г. по изпълнително дело № 10127450400119/12 на ЧСИ Н.С. рег. № 745 надлежно вписано в Службата по вписванията и Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 30.03.2018 година, издадени след извършване на публична продан изрично било отразено, че ответникът М. получавал 2/3 ид. части от 1/2 ид. части от дворното място състоящо се празно и застроено с площ 426 кв. м., с идентификатор ***, което дворно място било разпределено с влязлото в сила решение от 11.07.2002 година по гр. д. № 430/2002 година на РС-Кюстендил между съсобствениците на целия имот или реално ползване 2/3 ид. части от Дял II-ри по разпределението , който дял е с площ от 126 кв. м. Изложеното установявало, че Г. Л. имала определена част за ползване от терена на имота - 1/3 идеална част от Дял Втори оцветен в син цвят по скицата към посоченото решение, която тя притежавала към момент, когато заедно с М. Л. и К. Л. им е определено за общо ползване Дял П-ри оцветен в син цвят. Претендираната от ищцата 1/6 идеална част от цялото дворно място 2 била именно 1/3 идеална част от Дял Втори оцветен в син цвят по скицата към посоченото решение. Правата на М. Д. Л. и К. Г. Л. са предоставени на ответника М. по силата на извършената публична продан и възлагането на недвижимия имот, т. е. правата на собственост на М. Д. Л. и К. Г. Л.били прекратени по силата на извършената публична продан. Ответникът М. при ползването на терена на имота с идентификатор *** се е съобразил с решението на съда по гр. д. № 430/2002 година на КРС.

Това означавало, че искането на Г. Л. за ново разпределение, респективно преразпределение на ползването на терена на имот с идентификатор *** е неоснователно, тъй като след постановяване на решението по гр. д. № 430/2002 година на КРС не били настъпили нови фактически основания, които да налагат промяна на извършеното разпределение на ползването.

Съгласно приложеното от ищцата копие от нот. акт № 134 том трети дело 1417/1975 година 1/2 ид. част от терена на целия имот бил собственост на Н. К. С., ищца по гр. д. № 430/2002 година, на която бил отреден Дял 1-ви.

Вторият жилищен етаж с идентификатор ***, за който ищцата е приложила Схема № 15-179208/23.03.2018 година бил възложен на ответника М. по силата на извършената публична продан, поради което тази скица, в която е отразено, че този имот е собственост на Г.Л., също не била актуална.

Ищцата знаела за описаната публична продан, защото била обжалвала възлагането на имота на В. М., видно от Определение № 500/06.07.2017 година по гр. д. № 248/2017 година по описа на Окръжен съдКюстендил.

С оглед изложеното претенцията на Г. Л. за разпределение ползването на имота с идентификатор *** неоснователно била предявена срещу В. М..

Твърденията, че ответникът не осигурявал достъп до съсобствените имоти за безпрепятственото им ползване, се оспорват като неоснователни.

Ответникът никога не бил отричал, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от самостоятелен обект с кадастрален идентификатор *** и 1/6 ид. части от Поземлен имот, с кадастрален идентификатор 4112.500.651 с административен адрес на описаните недвижими имоти: гр. Кюстендил, ул.

“Асен Златаров“ № 20. От приложеното копие от Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 30.03.2018 година на ЧСИ Н. С.,с рег. № 745, Район на действие-Окръжен съд-Кюстендил, се удостоверявало, че ищцата Г.

Л. не се е явила на този въвод, въпреки редовното -й призоваване. В този протокол било отразено, че ответникът М. бил предал на ЧСИ Н. С. 3 бр. ключове, за да бъдат връчени на Г. Л. в качеството й на съсобственик и за да може да осъществява право на ползване. Фактът на предаването на 3 бр. ключове от М. на ЧСМ Н. С. изрично бил отразен в протокола за въвод.

Изрично било отразено, че Г. Л. като недлъжник, но съсобственик, не се е явила на въвода и не е получила предадените 3 бр. ключове.

Описаните обекти, предмет на исковата претенция, не се заключвали и не 3 се използвали от М. лично, не се отдавали под наем. С оглед характеристиката на имота с идентификатор ***, със застроена площ 18 кв. м., предназначение: хангар, депо, гараж не може да бъде разпределен за ползване между съсобствениците. Нежеланието Г. Л. да получи предадените от М. 3 бр. ключове, намиращи се при ЧСИ Н. С., била причината Г. Л. да не ползва описаните обекти съобразно правата си.

Акцентира се в отговора на М., че ищцата не сочела правно основание, от което да произтичали правата на страните.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Н. С. е депозирала писмен отговор. Сочи, че исковата молба е неоснователна. Това следвало от Решение от 11.07.2002 г., постановено по гр. д. №430/2002 г. по описа на КРС, към което неразделна част била скица от в. л. Л. В.. Било налице идентитет по отношение на имотите. Бил извършен въвод във владение на местата, определени за ползване. Решението се спазвало и С. ползвала частта определена да се ползва от нея. Не били настъпили основания, налагащи ново разпределение в ползването на имота и затова искането се явявало неоснователно. Извършената публична продан не променяла по същество фактите, въз основа на които било извършено предишното разпределение.

Ответницата заявява, че е изключителен собственик на лятна кухня с изба със застроена площ от 31 кв. м., с ид. №***, ведно с прилежащите части от постройката и правото на строеж към нея, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. С. заявява, че тя няма собственост в обект с ид. №***, представляващ гараж. Счита, че ищцата следва да посочи при какви права следва да се извърши разпределянето на имотите, както не била ясна претенцията относно осигуряването на достъп до обектите.

В съдебно заседание претенцията се поддържа.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно удостоверения за наследници с изх. № 1822365/19.03.2018 г. и с изх. № 1428/21.06.2019 г. /л. 8 и 9/, то наследници на починалите Г. и М.

Л. са Г. Г. Л. и К. Г. Л..

От Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №134, том III, дело №1417/1975 г. /л. 7/ се установява, че Н. Л. е призната за собственик на основание давностно владение и наследство на ½ ид. ч. от парцел XI, пл. №407 в кв. 57 по плана на гр.

Кюстендил, целият състоящ се от 426 кв. м., както и реално първият етаж от двуетажна сграда, при съседи А. М., В. А., ул. „*******“, ул. „********“. Със същия НА Г. Л. е признат за собственик на същите основания на останалата ½ ид. ч. от същия парцел, както и за реален собственик на втория етаж от двуетажната сграда в описания имот, както и ½ ид. ч. от тавана и общите 4 части на сградата и гараж в описания имот.

Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №38, том III, рег. №3046, дело №366 от 2012 г. на Нотариус Е. П. /л. 32/ Н. С. е призната за собственик на посоченото основание върху лятна кухня и изба със застроена площ 31 кв. м. с ид. номер ***, ведно с прилежащите идеални части от постройката и право на строеж към нея, като лятната кухня и избата се намират в ПИ с ид.

№*** по КККР- Кюстендил с площ 449 кв. м.

Съгласно постановление за възлагане на недвижим имот /л. 28/ от 02.02.2017 г. по изп. д. №119/2012 г. по описа на ЧСИ Н. С. се установява, че след извършена процедура по публична продан, е възложено в собственост на В. М. недвижим имот - жилище с ид. №*** с площ 106, 80 кв. м., представляващ втори етаж от двуетажна сграда с ид. № ***, разположена в имот с ид. № ***, както и собствените й и в съсобственост с К. Л., общо за двамата 2/3 ид. ч. от самостоятелен обект, представляващ лятна кухня с ид. №***, 2/3 ид. ч. от гараж с ид.

№ *** с площ 15 кв. м., както и 2/3 ид. ч. от ½ ид. ч. от дворно място с площ 426 кв. м., с ид. номер ***, разпределено за ползване с решение от 11.07.2002 г. по гр. д. №430/2002 г. по описа на КРС или за приобретателя 2/3 ид.ч от дял втори, съответстващ по площ на 126 кв. м.

Извършен е въвод във владение на В. М., обективирано в протокол от 30.03.2018 г. /л. 29/ и са отстранени М. Л. и К. Л..