Решение № 137 от 09.06.2023, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 187/2023
- Вид
- Решение № 137
- Подписан
- 09.06.2023
- Състав
- Недко Цолов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 8, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 8, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" · Закон за пътищата
- чл. 53, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 53, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 137 гр. Ботевград, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20231810200187 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № ***г., издадено от Я.М.И. – директор на дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С., оправомощен със заповед № *** г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с което на Д. В. Д., ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.
177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 8, ал. 2, вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят в депозираната жалба, в съдебно заседание и приложена писмена защита, чрез процесуалния си представител – адв. У., с пълномощно по делото, моли наказателното постановление да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и необосновано – постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират разноски за един адвокат в размер на 1
500 лв.
Въззиваемата страна, директор на дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С., редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:
Обжалваното наказателно постановление № ***г., е издадено от Я.М.И.
– директор на дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С., оправомощен със заповед № *** г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № *** г., според съдържанието на който, на 31.01.2023 г. в 12:10 часа, на път II, км.
0+200, в посока гр. Ботевград – с. Скравена, водачът управлява и извършва превоз на пясък със съчленено ППС с 5 оси - МПС-то е с две оси, марка "Ивеко", модел "АТ440ХТР " с рег. № *** и полуремарке с 3 оси, с рег. № ***. При направена проверка е направено измерване с електронна мобилна везна /CAPTELS ORA 10/ № 785 и ролетка № 1303/18/5 и се е установило надвишаване на максимално допустимите норми на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, както следва: Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 13. 160 тона, при максимално допустимо натоварване на оста от 11.500 тона, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 б. "а" от Наредбата. В АУАН-а актосъставителя е посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
Писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения
АУАН, на
01.03.2023г. административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление № *** година, в което била възприета идентична с АУАН обстановка, поради което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 3 от Закона за движението по пътищата, във връзка с нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата, във вр. с чл. 8, ал.
2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС му е наложил на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН глоба в размер на 1 500 лева.
2
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от следните писмени доказателства: известие за доставяне с клеймо от 13.03.2023 година; кантарна бележка от 31.01.2023 година; АУАН № *** година; разписка за връчване на АУАТ, свидетелство за регистрация на ППС с регистрационен номер ***; пътен лист от 31.01.2023г.; кантарна бележка № 47669, копие на лична карта на жалбоподателя; Заповед № *** година на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С.; Заповед № РД-11-247/31.03.2022 година на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С.; Заповед № РД-11-1145/31.03.2022 година на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С., Пълномощно с изходящ № П-378/14.12.2022 година на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С.; заповед № А-616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН, ЕС Декларация за съответствие на джобни ролетки; сертификат за съответствие DIN 50049-2. 1 и заявление за проверка съгласно Наредбата за средствата за измерване които подлежат на периодичен контрол, Съответно са разпитани свидетелите Г. Б. и А. А. - актосъставител, а вторият свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.
Жалбата е подадена до родово и местно компетентния според чл.59 ал.
1 от ЗАНН съд, в законоустановения седемдневен срок, преклузивен по своя характер, т.е. жалбата е процесуално допустима.
АУАН е съставен от инспектор Г. Б., оправомощен със Заповед № РД11-247/31.03.2022 г. на Председателя на управителния съвет на Агенция"Пътна инфраструктура" да съставя АУАН по ЗП и ЗДвП, като заверен препис от същата е приет и приложен като доказателство по делото.
Наказателното постановление също е издадено от компетентно лице, в случая от директор на дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С., оправомощен със заповед № *** г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", като заверен препис от цитираната заповед е приет и приложен като доказателство по делото.
Административно-наказателното производство е извършено при допускане на съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да 3 се разглеждат въпросите по съществото на делото, а именно: направеното описание на фактите в АУАН и в НП изпълват състава на различно нарушение от вмененото на жалбоподателят. От описанието на нарушението в АУАН и в НП освен обстоятелствата, свързани с установеното отклонение от допустимото натоварване на задвижващата 2-ра единична ос на ППС-то, които са елементи от обективната страна на състава на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, но във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба No 11/03.07.2001 г. и чл. 7, ал. 1, т. 4 б. "а" от Наредбата, е посочено цифрово, че водачът няма разрешение от АПИ, които факти изпълват от обективна страна състава на друго нарушение - това по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от същия закон. От приложения по делото акт актосъставителя е смесил и двете нарушения. Посочил е, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
В същото време, в приложената по делото и неразделна част от акта Разписка, жалбоподателя саморъчно е вписал, че е получил препис от Акта, съставен му затова, че е извършил превоз с ППС в нарушение на забраната за движение на извънгабаритни и тежки ППС по РПМ, без разрешение от администрацията, управляваща пътя АПИ за дейности от специалното ползване на пътищата, въведена с чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗП, във връзка с чл. 8, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС по маршрут Челопечене – с.Скравена. Освен това отговорността на жалбоподателят е ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 2 и ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/2001 г. Така констатираните противоречия между словесно и цифрово описание на нарушението, а освен това и констатираното смесване на два различни състава, създава неяснота относно действителната воля на административнонаказващия орган, доколкото защитата срещу констатациите в АУАН и в НП се осъществява срещу изложените факти. В случая не е налице и съответствие между правната квалификация на нарушението и приложената санкционна норма в НП, доколкото описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП е неясно и недвусмислено - не става ясно дали водачът е санкциониран за това, че е управлявал пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството или 4 за това, че е извършвал обществен превоз на товари като е управлявал ППС с над максимално допустимото натоварване на ос без разрешение от АПИ.
Този порок на АУАН и НП не може да бъде саниран, тъй като води до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере за кое от двете нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и да организира ефективно защитата си. Освен това препятства съдебния контрол за законосъобразност на наказателното постановление.
Във връзка с направените възражения от страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител съдът намира, че физическото лице водач на ППС може да бъде административнонаказателно отговорен субект за административното нарушение както по чл. 53, ал. 1 от ЗП, също и по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, като нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП следва да се прилага във всички останали случаи на движение на МПС- та с размери маса и натоварване, надвишаващи максимално допустимите норми, които са изключени от приложното поле на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, поради което направените в тази връзка от последния възражения се явяват неоснователни.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН , на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С жалбата се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 500 лв. Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, от което е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. на адв. Г. У. от САК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ***г., издадено от Я.М.И. – директор на дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С., оправомощен със заповед № *** г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с което на Д. В.
Д., ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 8, ал.
2, вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 5 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** № 3, да заплати на Д. В. Д., ЕГН ********** разноски в размер на 500, 00 лв./петстотин лева/ за осъществено процесуално представителство в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – С. област в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6