Определение № 871 от 27.04.2021, Административен съд - Бургас

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е №871 гр.Бургас , 27.04.2021г.

Административен съд гр. Бургас , четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА РАДИКОВА като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 859 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Я.И.Я. ***, чрез процесуален представител адв.С.К. против Изпълнителна агенция по горите, РДГ гр.Бургас, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Решение №994/23.07.2020г., постановено по нахд №775/2020г. по опис на Районен съд Бургас до окончателното изплащане. Претендира се присъждане и на сторените в това производство, разноски.

Ищецът твърди, че на 27.01.2020 год. му бил съставен АУАН, за това че на 11.12.2019 год. в землището на с. Веселие, подотдел 301:6, ТП „ДЛС Ропотамо" не е изпълнил разпореждане по чл. 67, ал.З, т. 4 от ЗЛОД на длъжностно лице по охрана на дивеча - главен специалист охрана на горите ЮИДП Сливен - Радостин Димитров, за подаване документи за лов при ловуване с разрешително за групов лов на дива свиня №0164098, като съм взел билета си за лов и членска карта пред извършване на проверката от длъжностните лица.

Издаденото въз основа на акта НП №95/03.02.2020 год. на директора на РДГ - Бургас обжалвал пред Районен съд – Бургас. С влязло в сила Решение №994/23.07.2020 год., постановено по НАХД №775/2020 год. Съдът отменил наказателното постановление.

В производството пред Районния съд ищецът бил представляван от адвокат, на когото според ДПЗС № 98842/03.06.2020г. заплатил адвокатски хонорар в размер на 300лв.

На 5.01.2021г. поканил РДГ гр.Бургас доброволно да му възстанови направените разноски, но това и до момента не било сторено.

Съдът, след като се запозна с документите, съдържащи се НАХД №775/2020 год. по опис на Районен съд – Бургас констатира, че съдебното следствие по делото е приключило на 10.07.2020г. В проведеното на тази дата съдебно заседание Я.И.Я. е бил представляван от адв. С.К..

С оглед посочените факти, съдът намира исковата претенция за недопустима. Съображенията за това са следните:

Считано от 03.12.2019 г. разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН е изменена със ЗИД на Закона за административните нарушения и наказания, обнародван в Държавен вестник, бр. 94 от 29.11.2019 г.

С изменението е създадена нова "Алинея

3" на чл. 63 от ЗАНН, според която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

В конкретния случай искането за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производство по обжалване на наказателно постановление, е следвало да бъде направено в последното открито съдебно заседание по делото, за което страните са били редовно призовани - 10.07.2020г., т. е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Към тази датата, ищецът е разполагал с процесуалната възможност да поиска присъждане на разноски.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е материалноправна и поражда правно действие с влизането й в сила.

С регламентираната правна възможност за присъждане на разноски в производството по обжалване на НП и с уреждането на съответния институт в административнонаказателното производство автоматично отпада съществуващата до този момент друга процесуална възможност, а именно тези разноски да се претендират като вреди в производството по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Тази възможност, по реда на

ЗОДОВ, остава открита към момента само за завършилите производства, в които краен съдебен акт е постановен, преди да бъде изменена нормативната уредба или в случай, че съдебният акт е изготвен след настъпването на законовата промяна, но само при положение, че последното открито заседание по съответното дело, е проведено преди влизане в сила на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в действащата му редакция, т. е. преди 03.12.2019 г., когато обективно не е съществувала правна възможност за претендиране на разноски по този вид производства.

В настоящия случай, последното публично заседание е проведено СЛЕД промяната на закона и именно това обстоятелство е от първостепенно значение за преценка допустимостта на иска.

В заключение съдът приема, че предявеният на

14.04.2021г. осъдителен иск е недопустим, тъй като за ищеца е съществувал друг ред за обезщетяване, за направените в хода на оспорването съдебно-деловодни разноски.

С оглед изложеното и на осн. чл.144 от АПК във вр. с чл. 130от ГПК, съдът

О П

Р Е Д

Е Л И :

ВРЪЩА исковата молба, подадена от Я.И.Я. ***, чрез процесуален представител адв.С.К. против Изпълнителна агенция по горите, РДГ гр.Бургас, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Решение №994/23.07.2020г., постановено по нахд №775/2020г. по опис на Районен съд Бургас до окончателното изплащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №859/2021г. по опис на Административен съд гр.Бургас.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщаването му.

След влизане в сила на настоящото определение НАХД

№775/2020 год. да бъде върнато на Районен съд гр. Бургас.

СЪДИЯ: