Решение № 474 от 28.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Благоевград, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИ. Масева

Членове:

Анета Илинска

Милена Каменова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20231200500515 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Въззивна жалба с вх.№3477/11.04.2023г. е подадена от И. Ф. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: адрес, чрез адв.С. А., против Решение №93/24.03.2023 г. по гр.д.№1259/22 г. по описа на РС-Петрич.

Въззивна жалба с вх.№3373/07.04.2023г. е подадена от „фирма“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: адрес, чрез адв.И. И., против Решение №93/24.03.2023 г. по гр.д.№1259/22 г. по описа на РС-Петрич.

С въззивната жалба вх.№3477/11.04.2023г., подадена от И. Ф. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: адрес, чрез адв.С. А., се твърди, че обжалваното решение в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 във във вр. с чл.225, ал.1 КТ за сумата от 910,86 лева за периода на иска от 12.07.2022. до 07.08.2022г. , включително, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и следва да бъде отменено в обжалваните части. Излага подробни съображения във въззивната жалба. Иска се от съда да отмени Решение №93/24.03.2023 г. по гр.д.№1259/22 г. по описа на РС-Петрич в частта, с която е отхвърлил предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 във във вр. с чл.225, ал.1 КТ за сумата от 910,86 лева за периода на иска от 12.07.2022. до 07.08.2022г. , включително, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като се уважи искът по чл.344, ал.1, т.3 във във вр. с 1 чл.225, ал.1 КТ за сумата от 910,86 лева за периода на иска от 12.07.2022. до 07.08.2022г. , включително, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в пълен размер. Претендират се разноски във въззивното производство. С въззивната жалба не са представени нови доказателства.

Препис от въззивната жалба вх.№3477/11.04.2023г. е връчен на въззиваемата страна „фирма“ ЕООД, ЕИК *****, от която е постъпил отговор на въззивната жалба.

С въззивна жалба с вх.№3373/07.04.2023г., подадена от „фирма“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: адрес, чрез адв.И. И., се твърди, че решението в частта, с която са уважени исковете по чл.334, ал.1, т. и т.2 от КТ, както и в частта, с която е осъдено дружеството да заплати разноски, съобразно уважената част от исковете е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни съображения във въззивната жалба. Иска от съда да отмени №93/24.03.2023 г. по гр.д.№1259/22 г. по описа на РС-Петрич в частта, с която са уважени исковете по чл.334, ал.1, т. и т.2 от КТ, както и в частта, с която е осъдено дружеството да заплати разноски, съобразно уважената част от исковете – 1040 лева – съдебни разноски и 160 лева – държавна такса.

Претендират се разноски във въззивното производство. С въззивната жалба не са представени нови доказателства.

Препис от въззивната жалба с вх.№ 3373/07.04.2023г. е връчен на въззиваемата страна И. Ф. Ф., ЕГН **********, от която е постъпил отговор на въззивната жалба.

Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

Ищецът И. Ф. Ф., с адрес в адрес, ЕГН **********, твърди пред районния съд, че е работил при ответника (като негов работодател), заемайки длъжността „шофьор“, въз основа на Трудов договор № * от 27.11.2018 г. Поддържа, че със Заповед № 268 от 12.07.2022 г., в което е отразено, че е издадена от управител на дружеството работодател, трудовото правоотношение е било прекратено, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Смята, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като: уволнителната заповед не изхожда от лице, което разполага с нужната компетентност, и не е мотивирана; самото уволнение не е предхождано от изискване на обяснения; той не е извършил нарушения на трудовата дисциплина, които да обосноват най-тежкото дисциплинарно наказание, като работодателят е злоупотребил с дисциплинарните си правомощия. Заявява, че след прекратяването на трудовоправната връзка с ответната страна е останал без работа, поради което му се полага парично обезщетение от 910,86 лв., за периода от 12.07.2022 г. до 07.08.2022 г. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на длъжността, от която е освободен, и да му бъде присъдено визираното обезщетение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 14.09.2022 г., до погасяването.

2

Ответникът „фирма” ЕООД, със седалище и адрес на управление в адрес, ЕИК *****, намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага доводи, че оспорваното уволнение е законно, понеже: ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в безпричинно неявяване на работа от 22.06.2022 г. до 11.07.2022 г.; по отношение на същия са били предприети действия по изискване на обяснения, които не са дали резултат по негова вина; заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение е мотивирана в достатъчна степен; тежестта на наказанието съответства с онази на нарушението.

Не е спорно, че ищецът на 27.11.2018 г. е започнал работа като „шофьор“ във фирма“ ООД, което впоследствие е било преобразувано чрез промяна на правноорганизационната му форма във „фирма“ ЕАД (със сегашно търговско наименование „фирма“ ЕАД).

Последното дружество пък е едноличен собственик на капитала на ответното такова, а поради разпределяне на тяхната търговска дейност помежду им, считано от 01.09.2022 г. е настъпила промяна в работодателя на ищеца, при което такова качество е придобил именно ответникът.

По отношение на обсъжданото трудово отношение е бил предвиден 6-месечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, който към започване на сегашното дело е изтекъл. Местоработата на ищеца е била в „обект „Склад Петрич“ - адрес, страната и чужбина“, при 8- часов работен ден. Основните му трудови задължения са били свързани с превоз на стоки до дадено местоназначение, спазване на пътните правила и на техническите изисквания за безопасна транспортна дейност, водене на необходимата документация в тази насока, както и изпълнението на други конкретни задачи, касаещи заеманата длъжност и възложени от работодателя. На неустановена дата преди 21.06.2022 г. ищецът и свидетелят И Д са били определени да работят заедно - за транспортен курс с обща дължина от около 800 км. При връщане от този курс свидетелят Д сменил ищеца при управлението на служебното превозно средство за кратко, тъй като той бил изморен от пътуването и е заел мястото в кабината до водача, за да си почине. Тогава ищецът е поставил единия си крак върху таблото на микробуса, при което върху него е останал отпечатък от обувката му. На следващия ден същото превозно средство е било използвано от друг шофьор и разносвач, които са оповестили в чат-група, че по таблото на микробуса има следи от замърсяване с подметка на обувка. Това е станало достояние на свидетеля В.Г., работещ като „експерт търговия и складове“ при ответното дружество, в чиято зона на отговорност попада и складът в гр. Петрич. Тъй като зацапването е било в областта на мястото на пътника в кабината на превозното средство, свидетелят Г решил, че то е било причинено от свидетеля Д, поради което е потърсил отговорност от него. Ищецът обаче е признал, че той го е причинил, при което между него и свидетеля Г е възникнал конфликт в чат-групата, като първият отправил нецензурен израз спрямо втория.

След възникването на посочената конфликтна ситуация и от 21.06.2022 г. нататък ищецът повече не е бил включван в снимката, която е била публикувана в съответното 3 мобилно приложение, в резултат на което по този начин не са му били възлагани транспортни курсове.

Тъй като 22, 23 и 24 юни на 2022 г. са били работни дни, през които свидетелят Г е замествал свидетелката Т като „началник“ на склада на ответника в гр. Петрич, а ищецът не се е явил там, бил уведомен един от управителите на дружеството работодател - М.Н.. В тази връзка той е взел решение на 27.06.2022г. да бъде проведена среща между него (участвайки по телефона), свидетеля Г, служител на отдел „Човешки ресурси“ в ответното дружество и ищеца.

На 26.06.2022 г. свидетелката Т се е свързала с ищеца посредством мобилното приложение „Вайбър“, уведомявайки го, че на следващия ден е необходимо в 11:30 ч. да се яви в склада на ответника в гр. Петрич, за провеждане на срещата.

На 27.06.2022г. ищецът не се е появил в склада на ответното дружество, поради което ответникът е изпратил до него нарочно писмо, в което е било посочено, че го кани в 3дневен срок да изяснят обстоятелствата около отсъствието му от работа след 21.06.2022г.

Писмото било изпратено с куриер, до адреса на ищеца в адрес, а като телефонен номер за връзка на куриера с него е бил отразен такъв (***), който той е ползвал като служебен при ответника до 27.06.2019 г. Пратката е била върната от куриера в цялост, като „непотърсена“.

За времето от 28.06.2022 г. до 11.07.2022 г. ищецът продължил да не се явява в склада на ответника в гр. Петрич, през което време отново не е бил включван в графика за работа, разпространяван през мобилното приложение.

Със Заповед № 268 от 12.07.2022 г., в която е вписано, че изхожда от управител на „фирма“ ЕООД, на ищеца е била наложена дисциплинарната санкция „уволнение“, заради неявяване на работа от 22.06.2022 г. до 11.07.2022 г. В заповедта не е посочено името на управителя на ответното дружество, който я е издал, но с писмена декларация от 15.11.2022 г., с нотариална заверка на подписа, единият от управителите му - М.Н., е потвърдил авторството си спрямо този документ.

На 14.07.2022 г. ответникът е изпратил до ищеца ново уведомително писмо, връчено му чрез куриер на 15.07.2022 г., според което в 3-дневен срок трябва да се яви в склада на първия в гр. Петрич, за да получи „оформената си трудова книжка“. Ищецът се е отзовал на тази покана още същия ден, при което свидетелката Т му е връчила заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение.

Последният пълен отработен месец на ищеца при ответника, предхождащ уволнението, е май 2022 г., за който му е било начислено брутното трудово възнаграждение от 910,84 лв., включващо: 850 лв. - за основна заплата, 15,30 лв. - за клас прослужено време от 1,8 %, и 45,54 лв. - за труд, положен през официални празници.

Районният съд е уважил исковете 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и е отхвърлил искът по чл.344, ал.1, т. 3КТ.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 4 решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

По отношение на възражението на въззивника „фирма“ ЕООД, че е осъществена процедурата по чл.193 КТ.

В съдебната практика е установена (вж. - решение № 226/22.05.2012 г. по гр. д. № 917/2011 г., IV г. о., решение № 307/24.06.2011 г. по гр. д. № 2116/2018 г., III г. о., решение № 10/30.01.2014 г. по гр. д. № 3911/2013 г., IV г. о. и др.), че съгласно чл. 193 КТ преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. За да изпълни това свое задължение, работодателят трябва да покани работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства - за кое поведение (действия или бездействия) на работника се искат обяснения и срокът, в който да се представят. Работникът има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да реализира правото си. Задължението на работодателя се свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде обяснения. Дали работникът ще се възползва от предоставената възможност, зависи от неговата воля.