Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 05.01.2026, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 796/2025
Вид
Решение № 2
Подписан
05.01.2026
В сила
03.02.2026
Състав
МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр.Велинград, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100796 по описа за 2025 година

Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК от И. К. Х. с ЕГН 609123482, с адрес: гр. Сърница, ул. „Тодор Каблешков“ № 11, Д. К. Х. с ЕГН ********** и М. К. Х. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Сърница, ул. „Бреза“ № 17 срещу В. Е. К. с ЕГН ********** с адрес гр. Сърница, ул. „Орлина“ № 6, А. К. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Сърница, ул. „Орлина“ № 8 и Ф. К. Б. с ГЕН **********, с адрес: гр. Сърница ,ул. „Еделвайс“ № 6, с които се иска съдът да признае по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на:

½ ид. ч. от 710/1230 ид. ч. от поземлен имот с планоснимачен номер 383, от кв. 45 по плана на гр. Сърница, одобрен със Заповед № 856/21.07.1983 г., целият с площ от 1514 кв. м., при граници и съседи: ПИ № 381, ПИ № 382, ПИ № 1020,, ПИ № 385, ПИ № 386, ПИ № 384, за който имот са образувани УПИ XVIII-383 с площ от 1132 кв. м. и УПИ XXIII – 383, 385 с площ от 830 кв. м.;

½ ид. ч. от поземлен имот с планоснимачен номер 385, от кв. 45 по плана на гр. Сърница, одобрен със Заповед № 856/21.07.1983 г., целият с площ от 131 кв. м., за който имот е образуван УПИ XXIII – 383, 385 с неприложена регулация, при граници и съседи: ПИ № 1020, ПИ 9713 – улица, ПИ № 386 и ПИ 383.

Твърди се, че ищецът И. К. Х. и брат му - С К. Х. с ЕГН **********, починал на 20.03.2006г„ наследодател на другите двама ищци, били придобили по силата на дарение от баща си на 17.08.1984г. празно дворно място е площ от 520 кв.м,, съставляващо по плана на с.Сърница, част от 1 поземлен имот №383, от 1230кв.м., която площ от 520кв.м. е включена изцяло в отредения за имота - парцел XVIII от кв.45 по плана на с.Сърница от 1983г.

Този имот техния баща - К. М А имал на основание Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание обстоятелствена проверка №53, том 2, дело 434 от 03.08.1984г.

В последствие И. К. Х. и С К. Х. по силата на НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост върху недвижим имот — ДВОРНО МЯСТО придаваемо се по РЕГУЛАЦИЯ №А-279, том 2, дело 562/1986г., на нотариус при PC-Велинград придобиват - дворно място от 270 кв.м., придаващо се към собствения им парцел XVIII.

Твърдят, че с договор за покупко-продажба от 01.06.1995г., обективирана в НОТАРИАЛЕН АКТ №4, том 2, дело №410/1995г., на нотариус при PC-Велинград, баща им - К. М А им прехвърлил още 8/14 идеални части от останалите 710/1230 кв.м от поземлен имот №383 от кв.45 по плана на с.Сърница, както и 8/14 идеални части от ЖИЛИЩНАТА СГРАДА попадаща в прехвърлената им преди това част от 520 кв. м. от парцел XVIII.

Така по силата на всичките тези сделки - И. К. Х. и брат му - С К. Х., са станали собственици на 1196 кв. от имот с ПЛ №383 и изцяло собственици на отредения за имота ПАРЦЕЛ – XVIII, който е с площ от 1132 кв.м.

Сочат, че още тогава докато все още е бил жив баща им - К. М А, починал на 24.09.1995г., с негово съгласие двамата братя завладели целия поземлен имот с ПЛ №383, както и съседния имот с ПЛ№385. който по разписния лист на плана бил записан също на баща им - К. М А. Те ги завладели изцяло, като ги оградили в границите на един общ имот, освен това извършили множество подобрения и в двата имота, като в ПИ№383 изградили две триетажни масивни жилищни сгради на калкан със застроена площ от 186кв.м.

Заявяват, че след смъртта на С К. Х., починал на 20.03.2006г., единствено - К. СОВ Х., ЕГН ********** от законните му наследници установил съвместно с първия ищец - И. К. Х. фактическа власт изключително за себе си, като продължили заедно да съвладеят изцяло и двата ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТА № 383 и 385, при равни права непрекъснато, явно и несъмнено.

В последствие след като починал и К. СОВ Х на 07.07.2017г., неговите законни наследници, другите двама ищци - Д. К. Х., М. К. Х. продължили да съвладеят имотите с И. К. Х., което владение продължавало и по настоящем.

Твърдят, че през 2025г. ищците установили, че ответниците без основание, по отношение на процесните имоти се сдобили с констативни нотариални актове, без да имат основание за това.

Намират, че макар приживе - С К. Х., да не се е позовал на изтеклата в негова полза 10 -годишна придобивна давност, присъединявайки неговото владението, както и това на К. СОВ Х, към фактическо владение на неговите 2 законни наследници, ищци по настоящото дело, се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност в периода от 1995г. до 2005г., с оглед т. 3 от Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. ОСГК ВКС.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците. Признават, че родителите им К. А и З Х. имат констативен нот. акт от 1984 г., както се твърди в исковата молба, както и това, че на 17.08.1984 г. баща им дарил на братята им С и И. Х.и част от ПИ. Заявяват, че нямат никакви претенции спрямо построената в имота жилищна сграда.

Твърдят, че родителите им имали шест деца, а майката З Х. починала на 01.07.1991 г., а баща им починал след нея – през 1995 г. Заявяват, че майка им не е била страна по договора за дарение № 203/н. д. № 474/17.08.1984 г, а имотът е бил в режим на СИО, което опорочавало последния. Сочат, че не им било известно за останалите нотариални актове, с които ищците се легитимират като собственици. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

На 03.08.1984 г. е издаден нотариален акт № 53, том 2, дело 434 от 1984 г. на основание обстоятелствена проверка на Е А Х /К. М А, видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена/ от с. Сърница, с който последният е признат за собственик върху дворно място състоящо се от 1230 кв. м., което по плана на с. Сърница има пл. № 383, за който е отреден парцел XVIII в кв. 45, от имота в парцела се включват 520 кв. м., ведно с построената в него едноетажна къща.

На 17.08.1984 г. Евтим Х. /К. А/ дарява на синовете си А Е Х. /С Х./ И.Е Х. /И. Х. цялото празно дворно място от 520 кв. м., представляващо имот пл. № 383 по плана на село Сърница.

С нотариален акт № А 279, том 2, дело 562/1986 г. братята А и И.Е Х.и от с. Сърница са признати за собственици по регулация на празно дворно място от 270 кв. м., което се придава към собствения им парцел осемнадесети , отреден за имот пл. № 383, в кв. 45 по плана гр. Сърница. Сметките по регулация били уредени, видно от приетите по делото фактура за платена сума от 1209,30 лв., каквато е оценката на придобития имот.

На 01.06.1995 г. е сключен договор за продажба на имот, с който К. М А продава на синовете си С К. Х. и ищеца И. К. Х. при равни квоти на 8/14 ид. ч. от жилищна сграда на седемдесет кв. м., построена върху парцел XVIII имот 383 по плана на с. Сърница, в кв. 45 както и собствените си 8/14 ид. ч. от имот с пл. № 383 по плана на с. Сърница в кв. 45, целият състоящ се от 710 кв. м.

От приложеното по делото удостоверение за наследници от 03.02.2025 г.

3 е видно, че наследодателят на страните по делото К. М А с ЕГН ********** е починал на 24.09.1995 г., като вдовец /страните не спорят, че съпругата му З.М Х. е починала преди него на 01.07.1991 г./. След смъртта на К. А същият е оставил за наследници, следните лица ответниците Ф. Б., В. К. и А. К. Д., синът му Р К. Х. /който не е страна по делото/, ищецът И. К. Х. и наследодателя на другите ищци – С К. Х., починал на 20.03.2006 г.

С Х. е оставил за наследници съпругата му А. Х., дъщеря му Ф. К, Синът му К. Сов Хавяльов, който е починал на 07.07.2017 г. Последният е наследен от съпругата му и ищца по делото Д. К. Х. и децата му – М. Х.

/ищец по делото/, както и Халиме К. Х /която не е страна в настоящото производство/.

На 25.03.2024 г. е съставен констативен нот. акт по обстоятелствена проверка, на основание давностно владение, по силата на който, ответниците Ф. К. Б., В. Е. К. и А. К. Д. са признати за собственици на ½ ид. ч. от ПИ № 385, от кв. 45 целият с площ от 131 кв. м. , за който имот е образуван XVIII – 383,385 по плана на гр. Сърница.

На същата дата, но на основание надлежни писмени доказателства е съставен втори констативен нотариален акт, с който ответниците са признати за собственици при равни права на ½ ид. ч. от 710/1230 ид. ч. ПИ с номер 383 от кв. 45 по плана на гр. Сърница, за който имот са образувани УПИ XVIII – 383 с площ от 1132 кв. м. и УПИ XXIII – 383,385 с площ от 830 кв. м.

Основанието за признаване на правата им е наследяване от наследодатула им К. М А, починал на 24.09.1995 г.

Събрани са и гласни доказателствени средства. От показнията на св. С се установява, че същият е съсед от изток и от запад на спорните имоти. Около 1985 г. е имало пожар, в резултат на който са изгорели плевните на свидетеля и тази на Х.и, които били построени една до друга. След това, по повод на изграждане на нови плевни започнали имуществени спорове между С и братята Х.и, къде да бъдат построени, къде да бъде поставена ограда между имотите. Сестрите не участвали в тези спорове. Едната плевня била възстановена от братята И. и С Х.и. В спорните имоти нямало ограждение, което да ги отделя един от друг, а двата общо имали ограда. Имало постройки – две нови къщи близнаци, едната собствена на И. Х., а втората – на семейството на починалия С Х., стара къща, постройка, използвана като детска градина преди години, плевня и други второстепенни постройки. В свободното пространство между тях ищците отглеждали картофи и фасул, както и овощни дръвчета. Сестрите ответници по делото не извършвали никаква дейност там. Нямали достъп до имотите.

Свидетелят Салих К установява, че е съсед на ищците. Познава добре имотите, които се ползват от И. и от М. Х.и, последният след смъртта на баща му С Х.. Спомня си разговор с баща им К. А, който му заявил, че имотите са на синовете му И. и С. От 1985 г. знае, че всички постройки и земята се ползвали само от тях. След пожара дървената ограда била заменена с метална 4 такава от колове с мрежа. Сочи, че след тази година ответниците не били идвали там и не ползвали нищо. В двора не можело да се влезе свободно.

Свидетелят Д е съпруг на ответницата А. Д.. Живял е в него от 19863 г. до 1989 г. в старата къща. Установява, че от едната страна минава околовръстния път, към която посока няма ограда, но има пропаст. Ходил е отдавна в имота. Входът е откъм Си, а от детската градина можело да се влезе ако се премахне мрежата, която я огражда.

Св. Караджов е съпруг на ответницата В. К.. Установява наличните постройки в имота, както и това, че ищците не давали на сестрите да влизат.

Ответниците искали да се договорят с братята си, да им отстъпят съответни идеални части от земята, но братята не били съгласни. Сочи, че съпругата му изобщо не е ходила там, защото ищците не й давали. И на него не му давали да влиза в двора.

Съдът счита, че следва да даде вяра изцяло на показанията на свидетелите С, К и Караджов, тъй като първите двама са напълно незаинтересовани от изхода на спора, съседи са, имат непосредствени наблюдения върху релевантните факти, а от друга страна са последователни, вътрешно непротиворечиви и в пълно съответствие с показанията на св.

Караджов, който макар и заинтересован от изхода на спора, изложи фактите по сходен начин, заради което и съдът счита, че следва да му се довери.

Съдът даде вяра отчасти на показанията на св. Д, с изключение на частта, че преди около 6 години е ходил в двора да коси трева, тъй като тези показания са изолирани и не съответстват на показанията на останалите свидетели. Освен това, съдът отчете и това, че свидетелят е съпруг на една от ответниците, и като такъв има интерес от отхвърляне на исковете.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: