Решение № 8672 от 18.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 18.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година.

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Йоана П. разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 8 908 по описа за 2018 г. и Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на всеки от Д.П.Г. и И.К.М. и, действащи чрез законния си представител майка си К.М.К., по 52 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат Й.К.К., настъпила на 01.11.2015 г., на основание чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) плюс законната лихва от 01.11.2015 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат С.С. – 2 903,25 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 4 200,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК;

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) на Д.П.Г. и И.К.М., действащи чрез своята законния си представител майка си К.М.К., срещу З. „Л.И.“ АД за разликата над 52 500,00 лева до пълните им предявени размери от по 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

[3] ОСЪЖДА Д.П.Г. и И.К.М., действащи чрез законния си представител майка си К.М.К., да заплатят на З. „Л.И.“ АД 287,38 лева разноски по делото и 95,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 100,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците са освободени от заплащането на държавна такса.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[6] В искова молба от 03.07.2018 г. И.М. и Д.Г. заявяват, че на 01.11.2015 г. техният брат Й.К.е починал вследствие на ПТП, предизвикано от Л.Р., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). От смъртта на брат си ищците са претърпели неимуществени вреди, които те оценяват на по 100 000,00 лева за всеки. Ответникът не им е заплатил обезщетение. Затова ищците молят съда да осъди Л.И. да им заплати по 100 000,00 лева на всеки обезщетение за неимуществени вреди (исковата молба, л. 2-5; искането за намаляване на иска, л. 79).

2. По писмения отговор на ответника

[7] Л.И. е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. Л.И. заявява, че:

1. ищците не са имали трайна и дълбока връзка с починалия си брат и не са претърпели продължителни болки и страдания от смъртта му;

2. търсените обезщетения са прекомерни;

3. пострадалият е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 30-32).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1.

Обстоятелства, които съдът установява

[8]

Не се спори, че Й.К.е бил роден на *** г. Той е живеел заедно с майка си и по-малките си брат и сестра. Сестра му Д.Г. е била родена на *** г., а брат му И.М. е бил роден на *** г. (удостоверенията за раждане, л. 78 и л. 14). Голямата разлика във възрастта между него и сестра му и брат му, липсата на баща в семейството, който напуснал семейството, и здравословните проблеми на майка им, са наложили Й.К.да полага грижи за по-малките му сестра и брат. Той се е държал много добре с тях; водил ги е на лекар; ходил е на родителски срещи в училищата им (показанията на свидетеля Станимир К., л. 90).

[9] На

01.11.2015 г. около 08:00 часа Л.Р. е управлявал лек автомобил „Хонда“ В него е пътувал Й.К.на задна дясна седалка, без поставен обезопасителен колан. Заедно с тях в автомобила е пътувал П.И. на предната дясна седалка.

[10]

Посоката им на движение е била от с. Изворско, обл. Варна към гр. Аксаково по път II-29 гр. Добрич – гр. Варна. Скоростта на движение на автомобила непосредствено преди настъпването на ПТП е била около 102 км/ч. На около 1 км след разклона за с.

Изворско, Л.Р. е предприел маневра за изпреварване на лекотоварен камион, управляван от Стойко Т.. При завършване на изпреварването Л.Р. рязко се е върнал в дясната пътна лента, под ъгъл надясно спрямо пътя. От това автомобилът се е насочил надясно и е напуснал платното за движение.

[11]

Първоначално автомобилът се е движил с предната си част напред. След това той се е завъртял надясно, продължил е напред с лявата си част и се е ударил в крайпътно дърво с лявата си странична част. Вследствие на удара Й.К.е получил смъртоносни наранявания и е починал (заключението на вещите лица инж. Т. и д-р М., л. 133-134).

[12] Д.Г. и И.М. са преживели силен стрес от смъртта на брат си. Те все още питат за брат си, плачат за него, чакат го да се върне (показанията на свидетеля К., л. 80-гръб).

[13] Съдът е освободил ищците от заплащането на държавна такса (л. 20). Те са били представлявани безплатно от адвокат (л. 138). Те не са направили разноски по делото. Л.И. е заплатил: 500,00 лева депозит на вещи лица (л. 53); 100,00 лева депозит за разпит на свидетел (л. 112); 5,00 лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение (л. 56). Той е бил представляван от юрисконсултско възнаграждение.

2. Спорни по делото обстоятелства

[14]

По делото е било спорно дали починалият е бил с поставен обезопасителен колан.

Съдът приема, че Й.К.е бил без такъв, защото вещите лица от комплексната експертиза са категорични, че, ако е бил с поставен колан, е нямало да полети напред и надясно и в резултат на това да се заклещи между предната дясна седалка и вратата на автомобила. Смъртоносните наранявания са щели да бъдат предотвратени и Й.К.да оцелее (стр. 8 от заключението на вещите лица инж. Т. и д-р М., л.

126-133; показанията на вещите лица, л. 139-гръб).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ

ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[15]

Ищците са предявили искове по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат.

1. По иска по чл. 223, ал. 1 от КЗ

(отм.)

[16]

Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената от договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)). Право на обезщетение имат и лицата, с които починалият е имал трайна и дълбока емоционална връзка само ако те търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания (ТР на ОСНГТК на ВКС от 21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г.).

[17]

Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. братът на ищците да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. от него да е настъпила смъртта на брата на ищците;

3. виновно за това да е било трето лице;

4. ГО на третото лице да е била застрахована при ответника;

5. ищците да са имали трайна и дълбока емоционална връзка с брат си;

6. вследствие на смъртта на брат им ищците да търпят продължителни болки и страдания;

7. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.