Решение № 301 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20245300900391 по описа за 2024 година

Производството е по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „ДЖИ ЕМ ЕФ 2017“ЕООД, ЕИК 204766532, седалище и адрес на управление с.Брани поле, обл.Пловдив, ул.“Чайка“ №10, представлявано от Г. Т.

Х., чрез пълномощник адв.Л. К., против отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията №20220927125327-2/18.06.2024 г. за обявяване на годишния финансов отчет на дружеството за 2021 г.

Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения моли същият да бъде отменен.

Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата, намира следното:

Обжалваният отказ датира от 18.06.2024 г., а жалбата е подадена на 20.06.2024 г., видно от вписванията в търговския регистър, ето защо следва да се приеме, че срокът по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е спазен. Жалбата изхожда от легитимирана и надлежно представлявана страна и е процесуално допустима, а по същество е основателна по следните съображения:

Подадено е заявление Г2 за обявяване в търговския регистър на годишен финансов отчет за 2021 г. на „ДЖИ ЕМ ЕФ 2017“ЕООД, ЕИК 204766532, с вх.№20220927125327. Към заявлението е приложен годишен финансов отчет, включващ счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, подписани от представляващия дружеството към датата на заявлението А. Т. Ф. и от съставител Р. Й.-В.. Заявлението е подадено от последната в качеството й на съставител на финансови отчети, като към него е приложено пълномощно с нотариална заверка на подпис от 04.06.2019 г., изходящо от Г. Т. Ф., като управител на „ДЖИ ЕМ ЕФ 2017“ЕООД, ЕИК 204766532, с което Р. Й.-В. е упълномощена да 1 представлява дружеството пред Агенция по вписванията.

Обжалваният отказ е мотивиран с аргумент, че упълномощаването не е надлежно, тъй като не изхожда от лицето, представляващо дружеството към момента на подаване на заявлението за обявяване на ГФО. В тази връзка на заявителя са дадени и указания от 13.06.2024 г., които не са изпълнени.

Съдът намира, че отказът е незаконосъобразен.

Съгласно чл.21, т.2, т.4 и т.5 ЗТР длъжностното лице по регистрация следва да извърши проверка за това дали е представен подлежащият на обявяване акт, дали същият подлежи на обявяване и отговаря по външните си белези на изискванията на закона, както и за това дали същият акт не е вече обявен в търговския регистър. Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, чрез представяне за обявяване в търговския регистър.

В аспекта на горните разпоредби и с оглед приложените към заявлението документи, следва да се заключи, че пред длъжностното лице по регистрация е представен подлежащ на обявяване акт. Подлежащият на обявяване акт отговаря по външни белези на изискванията на закона, тъй като съдържа изискуемите съгласно чл.29, ал.1 ЗСч реквизити, годишният финансов отчет е подписан от съставител и от представляващия дружеството и отчетът не е вече обявен в търговския регистър.

Съгласно чл.15, ал.3 ЗТРРЮЛНЦ, обявяването в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на актовете по чл.6, ал.3 (в т.ч. ГФО) може да се заяви и от съставителя на финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството с нотариално заверено пълномощно. Конкретната хипотеза е именно такава – заявлението е подадено от съставителя на финансовия отчет, който е упълномощен в изискуемата от закона форма. Пълномощното датира от 04.06.2019 г. и изхожда от лицето, което към този момент е представлявало дружеството – видно от вписванията в ТР упълномощителят Г. Т.

Ф. е управител от 19.09.2017 г. до 16.12.2021 г., когато е заменена с А. Т. Ф.. (Понастоящем последната е заличена и на нейно място на 18.06.2024 г. е вписана Г. Т. Х..) Представителната власт е надлежно възникнала и не е прекратена с промяната на представляващия юридическото лице, нито по друг начин – аргумент от чл.41 ЗЗД, поради което е налице хипотеза по чл.15, ал.3 ЗТРРЮЛНЦ и заявлението изхожда от активно легитимиран субект. Отделно от това, дори да се приеме, че е налице сочената от длъжностното лице по регистрация нередовност, то тя би могла да бъде отстранена и с потвърждаване на действията на лицето, действало без представителна власт, което е сторено с приложеното към заявление Ж1 вх.№20240618053636 пълномощно – последното е на л.18 по делото и с него А. Т. Ф., управител към датата на заявлението, е упълномощила адв.Л. К. да потвърди процесното заявление, съответно адвокатът е легитимиран да заявява обявяване на актове на основание чл.15, ал.1, т.4 ЗТРРЮЛНЦ.

2

По изложените съображения, съдът намира, че няма пречка ГФО на дружествотожалбоподател за 2021 г. да бъде обявен в търговския регистър, за това отказът следва да бъде отменен със задължителни указания до АВ.

В жалбата е направено искане за присъждане на разноски. По това съдът намира следното: Съгласно чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Производството по обжалване на отказите на Агенция по вписванията е охранително и едностранно и в него се прилагат правилата на ГПК, като нормите на процесуалния закон (Глава VІІІ, Раздел ІІ) предвиждат възможност за присъждане на разноски по делото по отношение на исковите, обезпечителните и изпълнителните производства, но по отношение на охранителните производства такава възможност не е предвидена. За производствата пред Търговския регистър, освен нормите на ЗТРРЮЛНЦ, по силата на чл.530 ГПК са приложими и правилата на Глава 49-та ГПК, доколкото не са установени особени правила, като съгласно чл.541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на единствената страна в производството – молителя. Тъй като едностранният характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно. Поради това липсва законово основание за присъждане на разноски. В този смисъл е трайната съдебна практика по въпроса – Определение №615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№2297/2022 г., II т.о.;

Определение №157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№585/2022 г., II т.о.; Определение №139 от 30.03.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№2742/2021 г., II т.о.; Определение №60340 от 08.10.2021 г. по ч.т.д.№1250/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о. и много др.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я отказ №20220927125327-2/18.06.2024 г. на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията, постановен по заявление Г2 №20220927125327, подадено от „ДЖИ ЕМ ЕФ 2017“ЕООД, ЕИК 204766532, с.Брани поле, обл.Пловдив, за обявяване на годишния финансов отчет на дружеството за 2021 г.

ЗАДЪЛЖАВА Агенцията по вписвания да извърши исканото със заявление Г2 вх.

№20220927125327 обявяване.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от същото да се изпрати на Агенция по вписвания за сведение и изпълнение.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3