Решение № 1109 от 26.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1109 гр. Бургас, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно гражданско дело № 20232100500887 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от С. Ж. Ш., ЕГН: **********, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Н. И.- ШАК, със съдебен адрес: гр.

Шумен, пл. „Освобождение“ № 1, ет. 1- адв.Невянка Иванова и със съдебен електронен адрес: ******* против решение № 81 от 23.02.2023 г. постановено по гр. д. № 851/2022г. на Районен съд – Несебър, с което е отхвърлен предявения от въззивника-ищец иск с правно основание чл. 109 ЗС за солидарно осъждане на ответниците С. М. К., ЕГН: **********,с адрес: *****, И. А. К., ЕГН: **********, с адрес: ******* и „СЪНИ ФУУД СТОР“ ЕООД, ЕИК: 206499163, със седалище и адрес на управление в к.к. Слънчев бряг - изток, к-с Джой, ап. 10 да премахнат движими вещи – преместваеми обекти /рекламни хладилни витрини и чадъри/, поставени пред и около собствените му недвижими имоти, представляващи магазин № 8, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, находящ се в комплекс „Джой“ № 1, ет. 0, в сграда № 1 в ПИ с идентификатор ***, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, площ от 40,32 кв. м., заедно с 1,36 % идеални части от общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – обект с идентификатор *** и обект с идентификатор ***, под обекта – няма и над обекта – обект с идентификатор *** и обект с идентификатор ***, и магазин

№ 10, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, находящ се в комплекс „Джой“ № 1, ет. 0, в сграда № 1 в ПИ с идентификатор ***, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, площ от 24,07 кв. м., със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – обект с идентификатор *** и обект с идентификатор ***, под обекта – няма и над

1 обекта – обект с идентификатор ***, както и да не поставят в бъдеще движими вещи пред посочените магазини, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е осъден да заплати на ответниците направените в първата инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение, както следва: на С. М. К. и И. А. К. – сумата от общо 1000 лв., и на „Съни Фууд Стор“ ЕООД - сумата от 1000 лв.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е неправилно. На първо място в жалбата се сочи, че районният съд не е обсъдил най-важния аргумент на ищеца, посочен в т. 4 от исковата молба, а именно липсата на разрешение по чл. 56 от ЗУТ, с оглед на което поставянето на вещите се явява противоправно. На следващо място се твърди, че неправилно районният съд е счел, че предявеният иск е само един - по чл. 109 от ЗС, без да разгледа иска по т. 7.1 от исковата молба с правно основание чл. 45 от ЗЗД, поради което се иска връщане на делото в първата инстанция за произнасяне по този иск. На трето място въззивникът сочи, че въпреки оспорения от него факт, че „Слънчев бряг“ АД е собственик на поземления имот, върху който са поставени процесните вещи, районният съд неправилно го е приел за доказан, позовавайки се на представения договор за наем, в който посоченото дружество е вписано като наемодател /макар, че наемния договор може да се сключи и от несобственик/ и на обяснения на полицейски служител по преписка. На следващо място се навеждат доводи, че неправилно районният съд е счел, че ответниците К.и не са легитимирани да отговарят по иска, както и, че искът следва да се отхвърли, тъй като някои от процесните вещи са прибрани, тъй като дори и същите да са премахнати искът е за задължаване на ответниците да не ги поставят в бъдеще. Излагат се и съображения, че съдебната практика, на която се е позовал съда в решението си касае различен от процесния казус. На последно място се изразява несъгласие с размер на присъдените в полза на ответниците разноски, като се твърди, че минималното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. следва да се подели между тримата по равно. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа въззивната си жалба и прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемите адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемите С.

М. К., И. А. К. и „СЪНИ ФУУДС ТОР“ ЕООД, подадени чрез адв. Звезделина Неделчева, с които считат, че обжалваното решение е правилно, обосновано, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения за неправилност за възраженията на въззивника, че съдът не е обсъдил необходимостта от разрешение по чл. 56 от ЗУТ, с оглед данните по делото, че на територията на к.к.

„Слънчев бряг“ инфраструктурата е собственост на „Слънчев бряг“ АД, което дружество, а не Община Несебър извършва действията по контрол относно поставяне на обекти върху част от инфраструктурата в комплекса. На следващо място се сочи, че неправилно в жалбата се твърди, че наред с иска по чл. 109 от ЗС, ищецът е предявил и иск по чл.45 от ЗЗД, тъй като никъде в исковата молба не се навеждат фактически основания на претенция за непозволено увреждане. Оспорва се като невярно възражението на въззивника, че „Слънчев бряг“ АД не е собственик на поземления имот, върху който са поставени витрините, още повече, че ангажираните в тази връзка доказателства по делото не са оспорени от ищеца в първата инстанция. Въззиваемите считат за правилен извода на съда, че именно ответното дружество, чрез органите за управление е поставило процесните витрини и, че с действията си не е нарушило правата на ищеца, тъй като поземления имот с идентификатрор *** е собственост на трето лице. Що се касае до ответниците-физически лица се 2 се изразява съгласие с извода на съда, че за тях не са ангажирани доказателства, че са извършили твърдените от ищеца действия. По гореизложените съображения, доразвити в писмените отговори се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание, въззиваемите чрез адвокатския си представител поддържат писмения си отговор и молят за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират присъждане на разноските по делото.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство пред РС- Несебър е образувано по предявени от ищеца като собственик на самостоятелни обекти – магазини с № 8 и № 10 съответно с идентификатори *** и ***, находящи се в к.к. Слънчев бряг – изток, общ. Несебър, обл. Бургас, комплекс Джой, субективно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС за солидарно осъждане на ответниците И. А. К., С. М. К. /син и майка/ и „Съни Фууд Стор“ ЕООД, последният стопанисва съседен обект,представляващ магазин № 11 да премахнат движимите вещи – преместваеми обекти /рекламни хладилни витрини и чадъри/, поставени пред и около собствените на ищеца магазини, както и да не поставят в бъдеще движими вещи пред процесните магазини.

Ищецът твърди, че на 27.05.2022г. без да е налице разрешение по чл. 56 от ЗУТ ответниците-физически лица са поставили на тротоара пред и около стопанисваните от него имоти рекламни хладилни витрини и чадъра за осъществяване на стопанската дейност на третия ответник- дружество, в резултат от което през тротоара пред магазина му е препятстван достъпа на пешеходци и е намалена видомостта към търговския му обект, от което са му причинени загуби поради намаления му оборот. По изложените в исковата молба съображения ищецът претендира солидарното осъждане на ответниците да премахнат поставените от тях вещи пред търговския му обект, както и задължаването им да не поставят такива за в бъдеще.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез адвокатския им представител са депозирали писмени отговори по предявените искове, в които са ги оспорили. На първо място са наведени възражения за недопустимост на предявените срещу ответницитефизически лица искове по съображения,че магазин № 11 се ползва от юридическото лице – третия ответник „Съни Фууд Стор“ ЕООД. На следващо място са изложени съображения за неоснователност на исковете, по съображения, че третия ответник ползва магазин 11 по силата на сключен договор за наем от 25.10.2021г. Сочи се, че между „Съни Фууд Стор“ ЕООД и „Слънчев бряг“ АД е налице сключен договор за право на ползване на инфраструктура за разполагане на маси, столове, витрини и друго оборудване пред обект /тротоарно право/, като процесните хладилните витрини са поставени върху поземлен имот с идентификатор ***, който е собственост на „Слънчев бряг“ АД. Наред с това ответниците оспорват твърденията в исковата молба, че те са поставили на тротоара пред и около стопанисваните от ищеца магазини рекламни хладилни витрини и чадъра. Възразява се да са налице неоснователни действия на ответниците, тъй като ищецът не е собственик на поземления имот, върху който са разположени витрините, а дружеството „Съни Фууд Стор“ ЕООД има разрешение за поставянето им. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

3

Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС.

С обжалваното съдебно решение, районният съд е отхвърлил изцяло исковете като неоснователни. Приел, че по делото е установено, че пред стопанисвания от дружествотоответник магазин са били поставени 7 броя хладилни витрини, 1 брой хладилник и 1бр. чадър, като поставянето на тези вещи е станало по инициатива на същото дружество във връзка с осъществяваната от него търговска дейност. Счетено е, че макар във физическата дейност за поставянето на тези движими вещи да са участвали различни физически лица, в т.ч. и първите двама ответници, които са роднини на управителя на дружеството-трети ответник, тази дейност е техническа и е предприета за нуждите на стопанската дейност на дружеството, осъществяваща в магазина му. С оглед тези факти районния съд е приел,че предявените срещу ответниците-физически лица негаторни искове са неоснователни, тъй като извършените от тях дейности са предприети по поръчение и в полза на дружеството – трети ответник. По отношение на същия в решението е направен извод, че с действията си по поставяне на процесните вещи дружеството не е нарушило правото на собственост на ищеца. Съображенията са, че от данните по делото е установено, че терена, върху който тези вещи са разположени се намира пред комплекс „Джой“ и съставлява имот с идентификатор ***, който като част от инфраструктурата на територията на к.к. „Слънчев брягизток“ инфраструктурата е собственост на „Слънчев бряг“ АД, а не на Община Несебър.

Поради това съдът е направил решаващия извод, че вещите са поставени за дейността на ответното дружество по последващо съглашение със собственика на тротоара, поради което няма как да се нарушават права на ищеца, свързани с експлоатация на неговия магазин. По отношение на поставените фризер и плажен чадър съдът е приел, че макар да са били налице данни, че тези вещи попадат в пространството през собствения на ищеца магазин, по делото е установено, че впоследствие към приключване на съдебното дирене в първата инстанция са премахнати. В заключение в решението е посочено, че тъй като не са налице към момента на постановяване му действия на ответниците, които да препятстват упражняване на правото на собственост на ищеца, съобразно очертания от него петитум в исковата молба, предявения иск се явява неоснователен и следва да се отвхърли. В полза на всеки от ответниците са присъдени направените от всеки от тях пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1000 лв.