Решение № 398 от 03.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000501924 по описа за 2024 година

Производството е въззивно - по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение от 05.03.2024 г по гр. д. № 1502/2018 г. Софийски градски съд, ГО, І-22 състав е отхвърлил като неоснователни исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ предявени против М. М. Т. от гр. София за отнемане на имущество в полза на държавата на обща стойност от 149 013 лв., описано в диспозитива на съдебния акт.

Съдът е възложил разноските по делото върху КОНПИ с оглед изхода от спора – чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението на СГС е обжалвано изцяло от КОНПИ с оплаквания за незаконосъобразността му. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно не е обсъдил исканията и възраженията на ищцовата комисия, неправилно бил преценил доказателствата, не били ясни мотивите, заради които исковете били отхвърлени. Моли решението на СГС да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло, като бъде отнето в полза на държавата съответното имущество. Претендира разноските, направени по делото.

Въззиваемият М. Т. е депозирал /чрез процесуален представител/ писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено 1 следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т. 1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението е правилно като краен резултат и не следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните:

Ищецът КОНПИ в исковата си молба и уточнения на същата от 23.11.2023 г. твърди, че по отношение на ответника – М. М. Т., било образувано досъдебно производство № 20006/2015 г., по описа на ГД „БОП” София, прокурорска преписка № 411/2014 г., по описа на Специализирана прокуратура и привличане в качеството на обвиняем на лицето М. М. Т., за това, че:

- за периода от неустановена дата през месец януари 2014 г. до 04.05.2015 г. на територията на гр. София е участвал в организирана престъпна група - чл. 93, т. 20 НК, представляваща структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл.

354а, ал. 1 и ал. 2 НК - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, във връзка с ал. 2 НК.

- на 04.05.2015 г. в жилище, находящо се гр. ***, кв. „***“ № *, ет. *, ап. **, без надлежно разрешително съгласно чл. 73 и чл. 30 ЗКНВП и чл. 1 и следващите от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 ЗКНВП, във връзка с чл. 30 ЗКНВП, растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ държал високорискови наркотични вещества, разпределени по обекти, съгласно ЕС № 1022Х/2015 г. на СДВР. Става въпрос за канабис, хашиш и анфетамини и кокаин.

Престъплението попадало в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 23 и т. 25 ЗОПДНПИ (отм.).

Периодът на проверка бил от 02.10.2005 г. до 02.10.2015 г. С Решение № 603/15.12.2016 г. на КОНПИ срокът на проверката бил удължен до 02.04.2016 г.

Наличното имущество към момента на периода е на стойност 250 лева – нива в с.*** (наличието на имещуство към 02.10.2005 г. – началото на проверявания период, придобито по възмезден и собственост на ответника М. Т..

На основание чл. 74, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) ищецът моли да се отнемат в полза на държавата следното имущество на стойност на стойност 149 013 лева, както следва:

2

- сумата в размер на 123 528 лева, представляваща пазарната стойност на отчужденият недвижим имот, а имено апартамент № 6, на 2 жилищен етаж, във вход 1 на жилищна сграда находяща се в гр. ***, ул. „***“ № **;

- сумата в размер на 5 000 лева, представляваща стойността на отчуждения лек автомобил, марка „ФИАТ“, модел „Пунто“, държавен рег. № ********, рама № ZFA19900000042580, двигател № 4780146, с дата на първа регистрация – 04.01.2006 г., цвят „черен“;

- сумата в размер на 14 765 лева, представляваща стойността на отчуждения лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6 3.0 ТДИ“, държавен рег. № ********, рама № WAUZZZ4F25N096110, двигател № BMK043450, с дата на първа регистрация - 01.03.2005г., цвят „син металик“.

- сумата в размер на 5 720 лева, иззета от проверяваното лице с протокол за претърсване и изземване от 04.05.2015 г.

Ответникът М. М. Т. оспорва исковете и счита същите за недопустими, а алтернативно – за неоснователни.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество при условията на отменения ЗОПДНПИ, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни/малолетни деца през проверявания период, да е било привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 22, ал. 1 от закона; 2) през проверявания период лицето да е било придобило имущество на значителна стойност по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.); при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 250 000 лева за целия проверяван период (в редакцията на тази дефинитивна разпоредба към релевантния момент от времето); 3) въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), обосновано е онова предположение, когато се установява значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 250 000 лева-изменението на материалната правна норма, уредена в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.) с ДВ, бр. 103/2016 година, която действа ex nunc, като изрично в този смисъл е § 15 от ПЗРЗИДЗОПДНПИ, ДВ, бр. 103/27.12.2016 година, който предписва, че започналите, но неприключили до влизането в сила на този закон проверки и производства се довършват по досегашния ред а се установява от документите по делото, че процесната проверка е започната ПРЕДИ 27.12.2016 година); 4) имуществото да е било придобито в срока по чл. 27, ал. 3 ЗОПДНПИ (отм.) в период от 10 години назад от предявяване на иска и 5) то да не е било придобито със законен източник на средства. Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца КОНПИ чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.

3

При така направените уточнения съдът намира, че следва на първо място чрез сравнение между стойността на притежаваното имущество в началото на проверявания период и стойността на имуществото в края на проверявания период да се определи дали имуществото на ответника се е увеличило и ако да - дали увеличението е с поне 250 000 лв.

/респ. 150 00 лв./ с оглед разпоредбата на в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ във връзка с § 15 от ПЗРЗИДЗОПДНПИ, ДВ, бр. 103/27.12.2016 г.

От материалите по делото се установява, че с писмена молба от 28.11.2023 г. процесуален представител на КОНПИ е направил частичен отказ от предявените искове, като е заявил, че желае те да се считат за предявени за сумата от 149 013 лв. и че до този размер исковите претенции се поддържат от комисията. Първоначално, исковите претенции са били на стойност от 206 989.59 лв.

Изменението на иска е допуснато с протоколно определение на СГС от 20.02.2024 г., като делото е било прекратено с оглед извършения частичен отказ за горницата над 149 013 лв.

Това протоколно определение е влязло в законна сила, като необжалвано от никого.

Приетите по делото доказателства /заключения на вещи лица и др./, които са анализирани обстойно от първоинстанционния съд в мотивите на решението му сочат, че не е налице предпоставката да е налице несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 250 000 лева или 150 000 лв. за целия проверяван период /без значение коя от двете стойности се вземе предвид/. Поради неустановяване на тази предпоставка предвидена в закона е безпредметно обсъждането на останалите визирани в законовата разпоредба основания за постановяване на отнемане на имущество в полза на държавата. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

На собствено основание и без значение от гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че предявените искове се явяват неоснователни и поради липсата на събрани доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, повдигането на обвинение в извършването на която е послужило като основание за проверката пред комисията и за производството пред съда по отнемане. В свои решения по делата "Т. и други срещу България"/ жалба 50705/2011/, "Й. и други срещу България" /жалби 265/3017 г. и 26473/2018 ЕСПЧ приема, че намесата в правото на собственост – чрез отнемане на имущество - може да е законосъобразно, когато се осъществява въз основа на законова норма и когато да преследва легитимна цел /да предотврати незаконно придобито имущество чрез престъпна дейност/ и това изисква националният съд да извърши преценка и дали намесата е пропорционална на преследваната цел. Според ЕСПЧ "националният съд, постановяващ отнемането, /следва/ да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение"/- пар. 122 от дело "Й. и други срещу България". За приложимостта на посочените решения на ЕСПЧ към разглежданите казуси са постановени решения на Върховния касационен съд № 50104/2024 г. по гр. д. № 4647/2021 г. и № 50098/2024 г. по гр.

4 д. № 1974/2022 г. В разглежданата хипотеза, процесуален представител на комисията в проведеното открито съдебно заседание пред Софийски апелативен съд е посочил, че „… част от това претендирано имущество има връзка с престъпната дейност на Т.. Комисията е претендирала за отнемане иззета сума с протокол за претърсване и изземване по досъдебното производство…… Относно останалото имущество, нямаме в исковата молба твърдение за пряка връзка между придобиването му и осъществената престъпна дейност“.

По същество по делото въобще не се доказва получаване на доход от такава дейност.

Ползването на презумпция за незаконност на доходите, така че имущество да бъде отнето в полза на държавата не е в синхрон с гарантираното право на мирно ползване на собствеността, не е пропорционална мярка по отношение на гарантираните основни човешки права в защита на легитимна цел и е в явно противоречие с ЕКПЧ. А ЕКПЧ е част от приложимото право и се ползва с предимство пред нормите от вътрешното право, които й противоречат (чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България). Възможностите за конфискация, така както се тълкуват и прилагат от ищеца – отнемане на имущество, ползвайки се от презумпция за незаконност на доходите и без да се търси никаква връзка между престъпление и имущество, за което е поискано отнемане, още повече без значение дали наказателното производство водено против проверяваното лице е прекратено и защо- е възможност за произвол, което категорично не може да е целта на закона и е в пряко противоречие с ЕКПЧ. На посоченото основание предявените искове за отнемане на имущество в полза на държавата следва да бъдат изцяло отхвърлени.