Решение № 267 от 09.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Пловдив, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20255001000373 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№18426/21.05.2025 г., подадена от ЗД“Бул Инс“АД, чрез адв. М. Г., срещу Решение №192/02.05.2025 г. по т.д.№12/2024 г. на ОС – Пловдив, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца С. В. Д. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за размера над сумата 20 000 лв., до пълния размер от 50 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушаване на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, чрез отхвърляне на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Сочи се допуснато съществено процесуално нарушение, като е кредитирана САТЕ изцяло, включително частите, в които експертизата противоречи на закона, като взема становище по правни въпроси, както и без да е преценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Изложени са подробни съображения, обосноваващи понисък размер на справедливото обезщетение. Съгласно САТЕ, управлявания от ищеца лонгборд представлява МПС по смисъла на закона, тъй като е снабден с електрически двигател, който му позволява да развие скорост до 38 км/ч. – в тази част експертизата не се оспорва. В останалата част жалбоподателят счита, че заключенията на експертизата противоречат на ЗДвП, и съдът не е следвало да приема изводите на експертизата, а самостоятелно да приложи закона. Счита за доказано, че ищецът се е движел в нарушение на ЗДвП, като е управлявал МПС по вело-алея, без да има правото да прави това. Към момента 1 на настъпване на процесното ПТП на 26.02.2019 г. статутът на това превозно средство за придвижване не е бил изрично уреден, тъй като едва с допълненията от ДВ бр.60 от 2020 г. в сила от 07.07.2020 г. в ЗДвП се прави разграничение, като в §6, т.11 от ДР на ЗДвП от понятието „моторно превозно средство“ са изключени индивидуалните електрически превозни средства. Следователно, към момента на процесното ПТП управляваното от ищеца превозно средство е било включено в понятието „моторно превозно средство“ по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, поради което водачът му е следвало да съобразява поведението си с изискванията на ЗДвП и да управлява превозното средство по платното за движение – т.е. по южната пътна половина на бул.“България“, посока запад-изток, а не по велоалеята, находяща се северно от бул.“България“, където е настъпило процесното ПТП, което не би настъпило, ако ищецът е спазил правилата на ЗДвП. Жалбоподателят счита за доказано, че скоростта на движение на застрахования лек автомобил е била в рамките на разрешената скорост, като за процесния пътен участък не са били налице особености в атмосферата или пътните условия, поради което скоростта от 28 км/ч. се явява съобразена. Също така счита за доказано поведението на ищеца, който при приближаване на пътното платно е ускорил скоростта си до 16-17 км/ч., с което при скорост на автомобила от 28 км/ч. сблъсъкът между тях е станал неизбежен. Внезапното изскачане на логбордиста от велоалеята на пътното платно в момента, в който автомобилът е извършвал маневра завой надясно, движението на логборда със скорост от около 15 км/ч. без механизъм за ефективно спиране, липсата на отличаващи го светлоотразителни жилетка и светлинен сигнал в тъмната част на денонощието, макар и при изкуствено осветление, са обстоятелства, които обосновават съпричиняването на процесното ПТП еднакво с поведението на делинквента, като се поддържа, че на това основание справедливото обезщетение следва да бъде редуцирано с 50%. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и отхвърляне на предявения иск за сумата над 20 000 лв. до уважения размер от 50 000 лева. Заявява се претенция за разноските за въззивната инстанция, и съответно редуциране на разноските, присъдени в тежест на жалбоподателя с решението на първостепенния съд.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивна жалба вх.№22508/20.06.2025 г., подаден от С. В. Д., чрез адв. М. М.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са подробни съображения с анализ на събраните по делото доказателства в подкрепа на определения от съда размер на обезщетението, като съответстващ на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Досежно релевираните оплаквания във връзка с даденото разрешение от първостепенния съд за неоснователност на възражението за принос на пострадалия, се сочи, че едва с въззивната жалба за пръв път се навеждат основания за принос на пострадалия чрез неносене на светлоотразителна жилетка и липса на светлинен 2 сигнал, и по тях изобщо не е извършвано обследване и не са събирани доказателства, поради което тези оплаквания не следва да се обсъждат от въззивния съд. Евентуално, ако съдът прецени, че следва да се обсъдят, се сочи липса на доказателства по делото, които да установяват тези твърдения на жалбоподателя. Неоснователни са оплакванията за тенденциозност на приетата по делото САТЕ, и проявена необективност от съда. По делото са изготвени първоначална и допълнителна САТЕ, като при изслушването им е присъствал процесуален представител на ответника, който не е оспорил заключенията, нито се е възползвал от възможността по чл.201 от ГПК да поиска повторна експертиза, като такава не се иска и с въззивната жалба. Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че управляваното от ищеца превозно средство лонгборд следва да се третира като МПС по смисъла на ЗДвП, в редакцията му, действаща към момента на процесното ПТП. Излагат се съображения в подкрепа на тезата, че логбордът следва да се счита за ППС, които се подкрепят с последващите изменения на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.60 от 2020 г., на разпоредбата на §6, т.11 от ПР на ЗДвП и новата разпоредба на чл.80а, ал.1 от ЗДвП, която изрично предвижда задължение на водача на индивидуално електрическо превозно средство при движение да използва изградената велосипедна инфраструктура. Поддържа се, че даденото разрешение от първостепенния съд е законосъобразно и правилно, като е съобразено с основните човешки права, здравия разум и житейската логика, както и на заключението на приетата по делото САТЕ. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение, и потвърждаване на решението в обжалваната му част. Заявява се искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна, по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Прилага се за сведения на съда цитираната в отговора съдебна практика.

С вззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по предявен допустим иск, от процесуално легитимиран ищец и срещу процесуално легитимиран ответник, и след предявена по реда на чл.380, ал.1 от КЗ извънсъдебна застрахователна претенция, поради което е допустим. По правилността на решението в обжалваната част съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

Решението на първостепенния съд се обжалва частично – само по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, и само за размера на обезщетението над сумата от 20 000 лв., до присъдения размер от 50 000 лв., с оплаквания за нарушаване на принципа за справедливостта чрез определяне на несправедливо завишен размер на обезщетението, като се поддържат и релевираните с отговора на исковата молба възражения за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, като е управлявал превозното средство по велоалея, без да има право да прави това, и при липса на 3 светлоотразителна жилетка и светлинен сигнал. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта му по предявения от ищеца обективно съединен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, претърпени от ищеца в резултат от същото ПТП, който е уважен от първостепенния съд в пълния му предявен размер, поради отхвърлянето на всички релевирани от ответника възражения за принос на пострадалия за настъпване на увреждането. С влязлото в сила решение по този иск е формирана сила на пресъдено нещо по възраженията на ответника за принос на пострадалия за настъпване на увреждането, поради което въззивният съд не може да преразглежда въпроса по тези възражения във връзка с обжалването на решението само по иска за обезщетение за неимуществени вреди, като се произнася по тази част от оплакванията във въззивната жалба. С влязлата в сила част от решението на първостепенния съд е формирана сила на пресъдено нещо по факта на настъпването на процесното ПТП на 26.02.2019 г. по изключителна вина на З.Д.З., като водач на лек автомобил „Ситроен С5“ с рег.№...., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника „Застрахователно дружество Бул Инс“АД с валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, настъпването в пряка причИ. връзка със същото ПТП на травматични увреждания на ищеца С. В. Д., изразяващи се в закрито счупване на тялото на дясната голямо пищялна кост, във връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 1985,85 лв., както и неимуществени вреди – болки и страдания. Ето защо, в настоящото въззивно производство съдът следва да разгледа и да се произнесе само по релевираните с въззивната жалба оплаквания за несправедливо завишаване на определения от първостепенния съд размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди над размера от 20 000 лв., до присъдения размер от 50 000 лв. Останалите оплаквания, релевирани във връзка с възражението за принос на пострадалия за настъпване на увреждането, не следва да се преразглеждат от настоящия съд, като преклудирани от формираната между страните сила на пресъдено нещо по иска за обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди.

Във връзка с релевантните за справедливия размер на обезщетението обстоятелства, съдът намира следното от фактическа страна:

От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№16730/14.05.2024 г. /на л.90-105 от делото на ПОС/ се установява, че в пряка причИ. връзка с процесното ПТП на 26.02.2019 г., ищецът С. В. Д., тогава на 16 години, е претърпял травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване на тялото на дясната голямо пищялна кост. За лечение на увреждането ищецът е хоспитализиран по спешност в Клиника по ортопедия и травматология, където е извършено външно наместване на костните фрагменти и имобилизация на десния долен крайник чрез поставяне на гипсов крачол. Впоследствие, на 15.03.2019 г. ищецът отново е хоспитализиран в КОТ, където под пълна анестезия е извършено оперативно наместване и вътрешна фиксация на фрактурата с метални фиксатори. На 24.06.2019 г. е постъпил в болница за провеждане на физикално лечение. На 14.07.2019 г. е хоспитализиран отново в КОТ за оперативно премахване на металната остеосинтеза. Лечението е преминало на 4 няколко етапа – с първоначално наместване и консервативно лечение, впоследствие наложило се оперативно лечение за закрито наместване и вътрешна фиксация, провеждана рехабилитация в домашни условия, амбулаторно, както и в болнични условия. Около година и половина по-късно оперативно са премахнати металните фиксатори. Общият оздравителен и възстановителен процес е продължил около 7-8 месеца.

Разпечатката съдържа 17 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bab0cd81-03af-4c1d-9821-8acef2397e09