Решение № 563 от 22.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. **** , 17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100503404 по описа за 2020 година

Въззивното производство е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 276622/28.10.2020г, подадена от адв.Г.В. Г. в качеството му на особен представител на ответника Т. Д. Т. срещу решението № 260546/06.10.2020г на ВРС-ХХХІХс-в по гр.д.№ 2328/2020г /след направено уточнение в о.с.з. на 16.02.2021/ в частите му, с които Е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични контакти на бащата Т. Д. Т., род.на 24.05.1963г, гражданин на **********с детето **** Т.Т. ЕГН **** род.21.11.2005г, както следва: две седмици през лятната ваканция - от 10ч до 18ч на всеки от дните, без преспиване, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; по време на Коледните празници - на всяка нечетна година - от 10ч до 18ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до последния официално обявен почивен ден, без преспиване; по време на Великденските и Новогодишните празници - на всяка четна година от 10ч до 18ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до последния официално обявен почивен ден, без преспиване; по време на учебната година - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч до 18ч без преспиване; като режимът на лични отношения да се осъществява на територията на Република **** и в града, в който живее детето **** Т.Т.; бащата следва да взема детето от дома на майката и го връща отново там;

ОСЪДЕН Е Т. Д. Т., род.24.05.1963г, гражданин на **********да заплаща в полза на детето **** Т.Т. ЕГН **** род.21.11.2005г, чрез неговата майка и законен представител Ж. Д. Д.

ЕГН **********, по банкова сметка IBAN: BG39STSA93000019226534; BIС: STSABGSF, считано от 18.02.2020г , месечна издръжка в размер от 500лв, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, 1 до окончателно изплащане на задължението

Счита решението за незаконосъобразно поради неправилния анализ на събрания доказателствен материал и затова моли за неговата отмяна в посочените части.

Излага следните доводи по отношение на определения РЛО

В противоречие с установената задължителна съдебна практика ВРС е приел, че към настоящия момент не било в интерес на детето да преспива при баща си, тъй като не се било виждало с него повече от три години, както и че бащата не бил посещавал детето в Република **** от около десет години.

В ИМ и социалния доклад на Д„СП"-**** е посочено, че детето и бащата поддържали комуникация по телефона, което говорело за наличие на силна емоционална връзка между двамата.

Водещ бил интересът, здравето и пълноценното израстване на детето, като подлагането му на ограничения и нарушаване на правата му за осъществяване на самостоятелни контакти с всеки от родителите, би имало тежки последици за неговото развитие. Личният контакт бил необходим най-вече за детето, което чувствало потребност да общува със своите родители.

Безспорно било, че ролята на бащата във възпитанието на детето е от изключителна важност, защото изгражда коректив на поведение, който не можело да бъде заменен от общуването единствено с майката; още повече, че е от мъжки пол.

Възрастта на детето не била ниска и той можел да се обслужва сам - ученик е, умее да общува пълноценно и затова не съществували пречки същото да общува и преспива при баща си, без присъствието на майката.

Не било целесъобразно да се ограничавали правата на детето и баща му да осъществяват режим на лични контакти само през учебната година и само през първата и трета събота и неделя от месеца от 10ч до 18ч без преспиване, а не и в останалата част от времето и дните през годината.

РС не се бил съобразил с предложения като най-благоприятен режим на лични отношения на бащата със сина му ****, а именно: личните отношения да се осъществяват на територията на Р ****, с преспиване и без присъствието на майката Ж. Д. Д.; по всяко време, през всички ваканции, от 9часа до 17ч в делнични дни, а в почивните дни - от 09ч в събота до 17ч в неделя, с преспиване и без присъствието на майката;

- по време на Коледните празници - на всяка нечетна година – от 9ч до 17ч всеки ден, от 2 първия официално обявен почивен ден до последния официално обявен почивен ден, с преспиване и без присъствието на майката; по време на Великденските и Новогодишни празници - на всяка четна година - от 9ч до 17ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до последния официално обявен почивен ден, с преспиване и без присъствието на майката; по време на учебната година, бащата може да осъществява определен режим на лични отношения с детето, в случай, че се намира в Р ****, с преспиване и без присъствието на майката.

Посочва се в жалбата, че за този режим родителите трябвало да уговорят предварително графика за осъществяването му.

С оглед живеенето на бащата Т. Д. Т. в чужбина, следвало да му се даде възможност да взема детето, когато пожелаел.

Следвало РС с решението си да определи така личните отношения между родителя и детето, че да се създадяла нормална обстановка за поддържането им. Това можело да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя.

Необходимо било определените мерки да не ставали източник за допълнителни недоразумения и спорове между родителите.

Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, било установено в съдебната практика с цел обезпечаване и гарантиране в интерес на детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. В този смисъл е ПП на ВС № 1/12.11.1974г и Решение на ВКС-ІІІ ГО № 176/30.10.2019г по гр.д.№ 3993/2018г

По определения размер на издръжката.

По делото нямало представени доказателства дали бащата работел. Възможно било да е трудоустроен и да не можел да работи и да не осъществявал трудова дейност. Не били представени доказателства за неговите податни възможности и доходи, които да определят неговото финансово състояние.

При определяне размера на издръжката не можело да се предполагат доходите на родителя и съответно възможностите му, а следвало да бъдат подкрепени с доказателства.

Ето защо счита, че определената месечна издръжка от 500лв за детето **** била неоснователно завишена.

Не било съобразено, че **** живеел в Република **** и към днешна дата, минималната работна заплата за страната е в размер на 610лв. Затова за пълното 3 задоволяване нуждите на детето размерът на месечната издръжка би следвало да бъде 152,50лв, а останалата част от издръжката следвало да остане в тежест на майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.

В този смисъл е и ППВС № 5/16.11.1970г, изменено и допълнено с ППВС № 5/30.11.1981г.

Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено първоинстанционното такова, с което са уважени частично предявените искове от ЖЖ. Д. Д. с правно осн.чл.127 ал.2 и чл.127 ал.3 СК вр.чл.85 ал.1 КМЧП, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Моли, на осн.чл.29 ал.3 и чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.36 ал.1 от ЗАдв, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на назначения особен представител адв.Г. в размер, определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004г за минималните размери на адв. възнаграждения.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 282540/18.11.2020г от Ж.

Д. Д., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено адв.възнаграждение.

В исковата си молба Ж.Д. излага, че с ответника **** са родители на детето ****, род.21.11.2005г.

Към настоящия момент сключеният между тях гражд.брак на 16.05.2005г в С**** е прекратен с решение на американския съд от 2019г, като не били постановени мерки по чл.59 СК относно роденото от брака дете. Още от м.юни 2005г /преди раждането на детето/ родителите са във фактическа раздяла, а след раждането му детето живее заедно с майка си на територията на Р****. Бащата живее на територията на С****.

Майката и детето живеят в дома на бабата и дядото по майчина линия. Последните подпомагат ищцата при отглеждането на детето

От момента на фактическата раздяла бащата не е осъществявал редовни лични контакти със сина си, като е предоставял средства за издръжката му.

Страните не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и затова за ищцата е налице правен интерес от разрешаването на възникналия спор.

4

Моли за постановяване на решение, с което бъде определено местоживеене на детето при майката на адрес: гр.**** ул.„****; да й бъде предоставено упражняването на родителските права; на бащата да бъде определен режим на лични контакти, които да бъдат осъществявани в присъствието на майката, на територията на Република **** и в града, в който детето живее, както следва: две седмици през лятната ваканция, от 10.00 часа до 18.00 часа на всеки от дните, без преспиване, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; по време на Коледните празници - на всяка нечетна година - от 10ч до 18ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до последния официално обявен почивен ден, без преспиване; по време на Великденските и Новогодишни празници - на всяка четна година от 10ч до 18ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до последния официално обявен почивен ден, без преспиване; по време на учебната година бащата да може да осъществява определен режим на лични контакти с детето в случай, че се намира в Република ****, като родителите ще следва да уговорят графика на този режим по споразумение поне 30 дни предварително.

Да бъде определен размер на издръжката за детето **** платима от ответника в размер на 1000лв месечно, считано от дата на завеждане на настоящия иск до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Т.Т. е редовно призован по реда на чл.48 ал.1 ГПК чрез обявление в ДВ. Затова на същия е назначен особен представител адв.Г.Г., който изразява становище за неоснователността на предявения иск.

Не оспорва фактите, че страните са родители на детето, които към настоящия момент не живеят заедно. Не оспорва момента на фактическата раздяла между страните, както и че след раздялата детето е останало да живее с майка си.

Заявява съгласие родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката, като местоживеенето се определи при нея.

Счита, че параметрите на РЛО, посочен от майката, не съответства на интересите на детето. Предлага същият да бъде разширен режим - с преспиване и без присъствието на майката по всяко време, през всички ваканции от 9ч до 17ч в делнични дни, а в почивните дни - от 9ч в събота до 17ч в неделя; по време на Коледните празници - на всяка нечетна година от 9ч до 17ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до последния официално обявен почивен ден; по време на Великденските и Новогодишни празници - на всяка четна година от 9ч до 17ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до последния официално обявен почивен ден; по време на учебната година, бащата да може да осъществява определен режим на лични отношения с детето, в случай, че се намира в Р****, с преспиване и без присъствието на майката.

5

Оспорва размера на претендираната издръжка, като счита, че следва да заплаща издръжка в законоустановения минимален размер.

Така предявените кумулативно обективно съединени искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.85 ал.2 КМЧП вр.чл.127 ал.2 и чл.143 от СК.