Решение № 145 от 28.06.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Шумен, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. М.

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Г. М. Въззивно гражданско дело № 20243600500155 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №112 от 22.02.2024г. по гр.д.№848/2023г. по описа на ШРС, Районен съд гр.Шумен е отхвърлил предявените установителни искове по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, от "АПС Бета България" ЕООД срещу М. Д. М. за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответника му дължи 1500 лева - главница, 475.04 лева - неплатена договорна лихва върху главницата, за периода от 10.09.2016 г. до 10.12.2017 г., 754.81 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 10.12.2017 г. до 23.02.2021 г., вкл., 1797.92 лева - възнаграждение по Договор от 27.07.2016 г. за предоставяне на поръчителство сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника за обезпечаване на Договор за кредит № ....27.07.2016 г., 687.11 лв. - обезщетение в размер на законната лихва върху възнаграждението по Договор за предоставена на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника за обезпечаване на Договор за кредит № ....27.07.2016 г., всички по Договор за кредит № ....27.07.2016 г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, обезпечен чрез Договор от 27.07.2016 г. за предоставяне на поръчителство сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника, задълженията по които са прехвърлени от кредитора и поръчителя на ищеца с Договор за цесия от 02.03.2021 г., Приложение 1/23.02.2021 г., за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 2298/2022 г., по описа на PC - Шумен, по което има издадена Заповед № 1082/28.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

1

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да бъдат уважени предявените искови претенции.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери въззивната жалба за частично основателна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК от "АПС Бета България" ЕООД срещу М. Д. М.. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2298/2022 г. на ВПРС е издадена Заповед №1082/28.10.2022г., с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца следните суми: 1500 лева главница, 1797,92 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 475,04 лева възнаградителна лихва за периода 10.09.2016 - 10.12.2017г., 754,81 лева лихва за забава по договора за кредит за периода 10.09.2016г. - 23.02.2021г., 687,11 лева законна лихва за забава по договора за поръчителство, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда 26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и 104,30 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, всички по договор за кредит №709662 от 27.07.2016г., като е отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства:

Неизпълнено парично задължение произтичащо от договор за кредит №709662 сключен на 27.07.2016г. между „Кредисимо“ ЕАД и М.Д.М., обезпечен чрез сключен на 27.07.2016г. договор за предоставяне на поръчителство между "Ай Тръст" ЕООД и М. Д. М.. Длъжникът е бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, и на ответника е указана възможността да предяви установителната си претенция по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. В настоящото производство на ответника е бил назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК.

От представения Договор за потребителски кредит № ....27.07.2016 г., Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № ....27.07.2016 г., както и Общи условия на „Кредисимо“ АД за предоставяне на кредити, се установява, че след подписан и подаден на 27.07.2016 г. от М. Д. М., като заемател, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, „Кредисимо“ АД се е задължил да му предостави кредит в размер на 1500 лева, което задължение длъжникът се е задължил да погаси по банкова сметка на „Кредисимо“ АД, открита в ТБ „....“, с IBAN: BG86 STSA 9300 0021 8677 74, BIC STSABGSF – чл. 6, при фиксиран лихвен процент - 41.24 % и годишен 2 процент на разходите - 50 %, в срок до 10.12.2017 г., на 16 вноски - всяка от по 123,44 лева, съгласно Погасителен план в Приложение 1. С клаузата на чл. 7, Раздел VI oт ОУ ответникът се съгласил да плаща всички разноски свързани с неизпълнението на договора, а в Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено кредиторът да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Съгласно Раздел Х, чл. 2 от ОУ, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. С Договор от 27.07.2016 г. /л. 26/ „Ай Тръст“ ЕООД /финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ при БПБ, чиято основна дейност се състои в извършване на гаранционни сделки/ поема пред „Кредисимо“ АД задължение да предостави обезпечение на задължението на М. М. по Договора за кредит в размер на 1500 лева, при условие, че бъде одобрен, под формата на поръчителство. От представения Договор за предоставяне на поръчителство се установява, че на 27.07.2016 г. АД „Ай тръст“ ЕООД, по предложение на „Кредисимо“, се задължил да отговаря солидарно с М. Д. М. за изпълнение на всичките му задължение произтичащи от Договора за потребителски кредит сключен същия ден с „Кредисимо“ АД, за което длъжникът се задължил да плати на поръчителя възнаграждение по банкова сметка на кредитора „Кредисимо“ АД открита в ТБ „....“ АД - чл. 4, т. 2, в размер на 112.38 лева месечно за периода да действие на Договора за кредит - Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД като цеденти прехвърлили на ищеца в настоящото производство - „АПС Бета България“ ЕООД вземане срещу ответника М. Д. от 5214.88 лв. посочено на ред № 3183 от Приложение № 1 към договора за цесия. От представеното в заповедното производство пълномощно /л.31 от гр.2298/2022г. на ШРС/ е видно, че "Кредисимо" ЕАД е упълномощило "АПС Бета България" ЕООД да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 02.03.2021г. между "Кредисимо" ЕАД, като продавач и "АПС Бета България" ЕООД, като купувач. На л.32 от с.д. е представено пълномощно със същото съдържание и от "Ай тръст" ЕООД, упълномощаващо ищеца да уведоми длъжниците за цесията. От представената Разписка за извършено плащане № 20000001078848668, се установява, че на 27.07.2016 г. в 08.34 часа е извършен паричен превод към Изипей: „кредисимо плюс“ на сумата 1500 лв. с получател М. Д. М..

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се отбележи, че дори и да се приеме че цесията не е била съобщена лично на длъжника, то с връчването на настоящата искова молба на назначения на длъжника особен представител, и съобразно представеното упълномощаване за уведомяване за цесията /стр.31 и 32 от заповедното дело/, следва да се приеме че цесията е била надлежно съобщена на ответната страна. По приложението на разпоредбата на чл. 99 ЗЗД е налице безпротиворечива и постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015 г. по гр.

3 д. № 5 759/14 г. на ВКС, ГК, III г. о., съобразно която, за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера). Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.

Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД.

Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по т. д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т. о. цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В закона липсва изрично предвидена форма на уведомяването, като е използван термина "съобщено", поради което и със заявената искова претенция от упълномощения цесионер, основаваща се на цедираното вземане, следва да се приеме, че на длъжника е надлежно съобщено за осъществената цесия. В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. І т.о. на ВКС е постановено, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на своето решение ВКС е приел, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал. 1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС (Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., 4

Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др.) се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на уведомление към искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това решение на ВКС се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В конкретния случай длъжникът се е преместил от посочения в договора адрес, посочен и като постоянен, и като настоящ, и не е известил кредитора за новия си такъв. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на чл. чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 ГПК уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без реално да е достигнало до знанието на длъжника. В съдебното производство е осъществена именно горната процедура – призоваването е по реда на чл.47 от ГПК, но е направено нещо повече- назначен е особен представител. Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в чл. 9 от ГПК. В правната теория господства мнението, че особеният представител разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. Очевидно това становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което е направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за такова по силата на законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 от ГПК. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между 5 страните правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото. Ето защо съдът намира, че с връчване на исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на основание на основание чл.235,ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид при решаване на делото. В горния смисъл и Определение № 1176 от 9.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1044/2023 г., II т. о. и др.