Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 139 от 12.06.2023, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 111/2023
Вид
Определение № 139
Подписан
12.06.2023
В сила
12.06.2023
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.30 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Търговище, 12.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500111 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 832 от 02.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 531/23 г., по описа на Районен съд – Търговище, съдът е отхвърлил заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от Св. Н.Н., Цв. Г. Ст., и Я. К. Ч., действащи чрез пълномощника юрк. Г. И.

П.- юрисконсулт, против Г. С. И. с ЕГН-**********, с настоящ адрес:

{населено място}, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите: 356.15 лв.-договорна лихва за периода 15.11.2019 г. до 03.12.2020 г.; сумата от 109.65 лв.-лихва за забава за периода 16.10.2019 г. до 03.12.2020 г.; сумата от 610.84 лв.- лихва за забава периода 03.12.2020 г. до 27.04.2023 г.; сумата от 287.41 лв.- възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; сумата от 862.5 лв.- неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; както и за разноските за възнаграждение на юрисконсулт над размера от 50 лв. до пълния претендиран размер от 180 лв., и държавна такса над 25 лв. до 63.98 лв.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. В жалбата се излагат 1 твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна.

Твърди се, че съдът в заповедното производство не може да се произнася по действителността на договора за потребителски кредит. А мотивите относно наличието на нарушение на правата на потребителя са неправилни.

Допълнителният пакет услуги не са условие за сключване на договора за кредит, а са избор на потребителя, като в този смисъл не са и неравноправни клаузи. ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва и определен по този начин, не представлява нарушение на закона и добрите нрави. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт, като место него се постанови друг, с който да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на сумите по заявлението, ведно с разноските по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752 против Г. С. И. ЕГН**********, заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 972.44 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит, 356.15 лв., представляваща непогасено договорно възнаграждение за период от 15.11.2019 г. до 03.12.2020 г.; 109.65 лв., представляваща лихви за забава за период от 16.10.2019 г. /дата на изпадане в забава/ до 03.12.2020 г.; 287.41 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; 862.50 лв. неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси ;

610.84 лв. законна лихва от 03.12.2020 г. до 27.04.2023 г. Съдът е отхвърлил заявлението, в частта относно претендираните лихви и такси за закупени пакети допълнителни услуги, като е развил мотиви, че договорът за потребителски кредит съдържа клаузи, за които съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел да заобикалят императивните разпоредби на чл.19, чл.10, чл.22 и чл.30 от ЗПК.

От правна страна, съдът приема следното: Частната жалба е неоснователна.

По силата на писмен договор за потребителски кредит № ********** от 05.09.2019 г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и Г. С. Г., на 2 ответницата е предоставена сума в размер на 1 000 лв. със срок на погасяване 24 месеца. Размерът на вноската по кредита е 61.73 лв., с ГПР 48.02% и ГЛП 41.00%. В резултат дължимата по кредита сума възлиза на 1 481.50 лв. В тази сума са включени сбора от общия размер на кредита и възнаградителната лихва, без да се включват общите разходи за потребителя. ГПР е посочен като абсолютна стойност 45.90% и не е ясно какви разходи са включени в него освен лихвата от 40.50%. Предвидено е възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги Фаст, на стойност 300 лв. и допълнителна услуга Флекси, на стойност 900 лв. Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е 50 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така при заем от 1 000 лв., в края на договора, ответницата по заявлението ще дължи сумата от 2 681.50 лв.

Сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размера на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче яснота как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 45.90 %/. Така посочения ГПР не отчита цялата финансова тежест за длъжника. Само посочването на стойностното изражение на ГПР, не съответства на изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и равновесие между правата на търговеца и и задълженията на потребителя. Съгласно чл.

21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

3

Освен горното, съгласно чл.10 а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съглашението относно ДПУ, предвид стойността на т.нар. допълнителни услуги, които са значителни спрямо размера на основното задължение, води до съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Така определената сума по допълнителния пакет реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР, като последицата е значително увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит.

От това следва извод, че процесният договор само на това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК). Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представляван от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст., и Я. К.

Ч., действащи чрез пълномощника Г. С.- юрисконсулт, против Разпореждане № 832 от 02.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 531/23 г., по описа на Районен съд – Търговище като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5