Решение № 1085 от 18.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. Варна , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100501064 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба с вх. № 280985/31.03.2021г. от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, ***, чрез процесуален представител срещу

Решение № 260803 от 09.03.2021 г., постановено по гр.д. № 12931/2020г. по описа на РСВарна, ГО, 46-ти съдебен състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивника против ЯНЧ. Д. К., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап.

9 и П. ИВ. К., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 9 искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено спрямо всеки от ответниците съществуване на вземане за половината от сумата от 2986,45 лева (или 1493,23 лева за всеки от ответниците), представляваща главница за корекция на сметка за потребена ел. енергия за обект с клиентски № 1100 009085 и абонатен № 0100403076, находящ се в гр. Варна, кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 34, ет. 3, начислена за периода от 19.10.2017г. до 18.10.2018г., за което обстоятелство е издадена Фактура № ФП*** и половината от сумата от 121,95 лева (или 60,98 лева за всеки от ответниците), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 11.10.2019г. до 06.03.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д №8972/2020г. на ВРС, 46-ти състав, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-30.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявените искове за основателни. Твърди се начислена сума за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД.

1

Констативният протокол отразява действителното фактическо положение. Към дата на проверката ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48 ,чл.49 ,чл.50 и чл.51. Дори и да се приеме, че чл.50 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на основание чл.200 от ЗЗД, доколкото се касае за установено точно количество реално потребена енергия. Спазена е процедурата по чл.10 от ПИКЕЕ.Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважат исковите претенции, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните по жалбата страни, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно. Изложени са аргументи идентични с отговора на исковата молба.Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, въззиваемите молят жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивника.Представят писмени бележки.

Производството по делото е образувано по предявени от „Енерго – Про Продажби” АД ЕИК 103533691 против ЯНЧ. Д. К., ЕГН ********** и П. ИВ. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено спрямо всеки от ответниците съществуване на вземане за половината от сумата от 2986,45 лева (или 1493,23 лева за всеки от ответниците), представляваща главница за корекция на сметка за потребена ел. енергия за обект с клиентски № 1100009085 и абонатен № 0100403076, находящ се в гр. Варна, кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 34, ет. 3, начислена за периода от 19.10.2017г. до 18.10.2018г., за което обстоятелство е издадена Фактура № 0285559752 и половината от сумата от 121,95 лева (или 60,98 лева за всеки от ответниците), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 11.10.2019г. до 06.03.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д №8972/2020г. на ВРС, 46-ти състав, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-30.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията.Претендират се и извършените разноски.

В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание ответниците оспорва иска и претендират отмяната му.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните 2 процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.дело 8972/2020г. по описа на ВРС , съда е уважил заявлението на въззивника по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза против ЯНЧ. Д. К. и П. ИВ. К. Заповед № 4141/12.08.2020г. за изпълнение на парично задължение, за сумите от заявлението- процесните.

След подадено от длъжниците възражение в срок, „Енерго-Про продажби” АД е депозирал искова молба по чл.415 и сл. от ГПК.

По делото няма спор, а и е видно от справка в имотен регистър СВ –Варна, че ответниците са собственици на недвижим имот на посочения адрес на потребление на електрическа енергия находящ се гр. Варна, кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 34, ет. 3 , с клиентски № 1100009085 и абонатен № 0100403076.

От КП № 1105084/18.10.2018г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1- 000722,1.8.2- 003887,1.8.3015756,1.8.4-000000 и 1.8.0-020366. Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов.Протокола е подписан от актосъставителите и двама свидетели посочени с три имена и адрес.

Приет е по делото КП № 2160/18.09.2019г.- АУ-Е-000029-58999/23.10.2018г. на БИМ – РО Врана, от метеорологична експертиза на процесното СТИ, при която е констатирано преминала ел. енергия в регистър Т.3 в размер на 015756.6 кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите характеристики – установена е намеса в тарифната схема на електромера.При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи -Т1 и Т2.Действително потребената ел.енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3.Предвид възраженията на въззиваемите за разминаване на изписания адрес на потребление , следва да се има предвид , че в протокола на БИМ подробно е описан с номер и дата КП

1105084/18.10.2018г.,абонатния и клиентски номер , както и номера на пломбата № 507001,с която е пломбиран плика от демонтажа на процесното СТИ.

По делото е представено становище от 26.09.2019г., за начисляване на корекция на ел. енергия в размер на 15756кВтч, като е посочено , че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.

3

Изготвена е фактура № 0285559752 от 01.10.2019г. на стойност 2988.45 лева на името на Велико Тодоров Дънев, за абонатен номер № 0100403076.

На л.25 от дело е представена извадка от имотен регистър, от който е видно, че собственици на имот с адрес - гр. Варна, кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 34, ет. 3, считано от 13.02.2015г. са ответниците.

Видно от Протокол за монтаж/демонтаж на електромер № 1187406/18.11.2016г. процесният СТИ е монтиран на обекта на ищеца с нулеви показания по активните тарифи.

От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2016г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа 1.8.3 е резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, претарифиране по отделните тарифи.Процесния електромер притежава сумарен регистър 1.8.0, като записаните в него показания съответстват на сбора от видимите регистри и скрития такъв. Процесния електромер е монтиран с нулеви показания на видимите тарифи, т.е. нов. Направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел.енергия са математически точни и съобразени с Решенията на утвърдените от /ДКЕВР/ КЕВР цени, действащи в рамките на процесния период.

От заключението на повторната СТхЕ, което съда кредитира,се установява, че причината за пререзпределяне на ел.енергията в процесното СТИ, което в случая е монофазен електромер се дължи на софтоерно въздействие върху същото – препрограмиране на терифните зони, като е активирана нормално неизползвана и невизуализирана тарифа Т3/1.8.3/.Това може да стане само с парола за достъп.Същото е осъществено от външно устройство, като целта е да се потребява ел.енергия , която да се натрупва в невизуализиран за инкасаторите регистър 1.8.3 и която да остане неотчетена и съответно неинкасирана. Не е възможно натрупаната в скрития регистър ел.енергия да е въведена еднократно, същата е натрупа през определени интервали в денонощието съгласно потреблението на процесния обект. Конкретния СТИ притежава регистър „0“, в който се съдържа сбора от останалите регистри.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззивник в настоящото производство е да установи главно и пълно, при наличието на изрично оспорване, че ответникът по делото има качеството на потребител на ел. енергия в процесния обект на потребление и за посочения период, изпълнението на договора от страна на ищеца, настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер.

В тежест на ответниците – въззиваеми е да установят правопогасяващите си възражения.

Настоящия съдебен състав приема, че с оглед представените по делото доказателства, се установява качеството на потребители на въззиваемите за посочения адрес. Следва да се има предвид, че същите не оспорват собствеността си на обекта на потребление – гр.Варна кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 34, ет. 3.Всички представени от ищеца –въззивник доказателства –КП, фактури, справки са с идентични абонатен и клиентски номер,поради 4 което възражението на въззиваемите за липсата на облигационна връзка с ищеца по отношение на посочения адрес на доставка на ел.енергия са неоснователни. Въз основа на това съда приема, че ответниците имат задължението да заплащат използваната ел. енергия,т.е. страните са обвързани от договорни правоотношения за доставка на ел.енергия, за посочения обект с клиентски № 1100009085 и абонатен № 0100403076.