Решение № 923 от 14.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100510243 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Х. А.М.О.С.М. срещу решение от 18.05.2023 г., постановено по гр. д. №63601/2022 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав в неговата цялост. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, нарушения на материалния и процесуалния закон.

Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият Х. С. Г. оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и чл.240 от 1

ЗЗД .

Подадено е заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 17 437.27 лв., дължима въз основа на 3 сключени между страните договори за заем от 09.04.2019 г., 25.05.2019 г. и 05.10.2018 г. съответно от по 1956.85 лв., 7891.79 лв. и 7588.63 лв., като същото е уважено. С възражение от 06.10.2022 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че не е получавал процесните суми и вземанията са некоректно предявени.

След дадени от съда указания са предявени искове от Х. А.М.О.С.М. за признаване за установено по отношение на Х. С. Г., че последният дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №45975/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, а именно: сума в размер на 17 437.27 лева, представляваща дадени в заем средства, както следва: на 09.04.2019 г. - 1 956.85 лева /с паричен превод № 352-536-5021/, на 25.05.2019 г. - 7 891,79 лева /с паричен превод с данъчна фактура № 311100490299/25.04.2019 г./, и на 05.10.2018 г. – 7588.63 лева /с разписка/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед аз изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 25.08.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

В исковата молба се твърди, че на посочените дати ищецът е предоставил на ответника описаните по размер суми срещу задължението на последния да му ги върне. Според ищеца, въпреки многобройните опити от негова страна да уреди отношенията си с ответника извънсъдебно и да му върне предоставените заеми, последният не е сторил това до предявяване на иска. С оглед това от съда се иска да установи процесното вземане, което ищецът има от ответника и за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В срока за отговор ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва предявените искове. Ответникът не оспорва да е получил сумите, но твърди, че това не е станало на основание договор за заем. Според ответника с първата сума, получена на 05.10.2018 г., е капариран, а след това и закупен от ответника и от Х.-Е.М. /съпруга на ищеца и сестра на ответника/ недвижим имот в представляващ земеделска земя на остров Лимнос, Гърция, с площ от 6 декара. В подкрепа на твърденията си, ответникът представя нотариален акт № 33.377 от 09.04. 2019 г., издаден от нотариуса от гр.

Мирина - община Лимнос, Ф.-П.И.Е.. За останалите две суми, получени на 09.04.2019 г. и на 25.05.2019 г. ищецът твърди, че са предоставени с цел „семейна помощ“, като в тази насока се позовава на отразеното основание за плащане в платежните документи.

Отделно от това се сочи, че закупената земя на остров Лимнос представлява пустееща земеделска земя без ток и вода, която практически е неизползваема и за да се облагороди имота, се е наложило със знанието, одобрението и съгласието на ищеца и 2 съпругата му, ответникът да направи лично, както и чрез ангажирани от него работници множество подобрения в процесния имот, именно за което ищецът е изпратил с последните два превода част от необходимите средства. В отговора на исковата молба се изброят подробно извършените подобрения в имота, като се отбелязва, че единствено ответникът е участвал с личен труд. По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника направените от него разноски.

С решение от 18.05.2023 г., постановено по гр. д. №63601/2022 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав са отхвърлени предявените искове и са присъдени разноски в полза на ответника.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Пред настоящата инстанция е прието като писмено доказателство по делото записка от договор за продажба номер 36.823 от 10.01.2023 г. на ½ идеална част от недвижим имот на остров Лимнос, преведен на български език.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбатаРешението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Ищецът по делото претендира права от договори за заем, сключени с ответника.

Съгласно чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Указано е на ищеца, че по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в негова 3 доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно съществуването на валиден договор за заем, по който е предоставил на ответника претендираната сума,.

Не се спори по делото, а и е видно от представени разписка от 05.10.2018 г. и 2 бр. преводни нареждания – от 09.04.2019 г. и от 25.04.2019 г., че ищецът е Х. М. е наредил превод в полза на Х. Г. в размер на процесните суми. Това обстоятелство не е и оспорено от ответника Х. Г.. От същите обаче не се установява, че те са предоставени на основание сключен договор за заем. В преводните нареждания се посочва, че същите предствляват „семейна помощ“ а, в разписката не е посочено основание. При липса на каквито и да било данни, установяващи сключването на договор за заем, не може да се презумира от факта на получаване на сумата, че същата е дадена по възникнало от заемен договор задължение /Решение № 274 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2012 г., IV г. о., ГК/. Така поради недоказване на необходимите предпоставки от страна на ищеца предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

От друга страна ответникът е провел успешно насрещно доказване, от което се установява, че с оглед близките отношения по сватовство между страните по делото и наличието на съсобственост в недвижим имот между съпругата на ищеца от една страна и ответника от друга страна, са възникнали отношения по договор за изработка, респ. поръчка /за заплащане на капарото за закупуване на земята на остров Лимнос/, като получените от Х. Г. суми са именно в изпълнение на тези правоотношения. В тази насока са ангажира писмени и гласни доказателства, /включително приетата пред настоящата инстанция записка от договор за продажба номер 36.823 от 10.01.2023 г. /, от които е видно, че на 09.04.2019 г. заедно със сестра си Х.Е. М. /за която не се спори, че е съпруга на ищеца/ са закупили имот от 6 дка на остров Лимнос, местност Перама, регион Северна Егея, Гърция. А от разпита на доведените от ответника свидетели – В.Х.А. и Т.Я.З., се установява състоянието на имота при закупуването му и предприетите от ответника Х. Г. действия по облагородяването му. В този смисъл неоснователни са възраженията на въззивника, че тези доказателствени средства са неотносими по делото и не е следвало да бъдат обсъждани и съобразявани от първоинстанционния съд.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. С оглед възприетото от въззивния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, в 4 размер на 2500 лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7969/18.05.2023 г., постановено по гр. д.

№63601/2022 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав.

ОСЪЖДА Х. А.М.О.С.М., ЛНЧ: **********, разрешение за пребиваване № ****, издадено на **** г., с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Х. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.

,Драгалевци”, ул. ****, сумата от 2500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5