Решение № 160 от 22.08.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Ловеч, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200786 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 571229-F592888 от 01.04.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП е наложено на „******” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ***************, ап.4, БУЛСТАТ *********, представлявано от Р. Т. К., административно наказание на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с чл.185, ал.4, предл.2-ро от ЗДДС, за повторно нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 600 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез процесуалния си представител адвокат В.Н. са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се сочи, че при започване на административнонаказателното производство е допуснато грубо процесуално нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е бил съставен в отсъствието на управителя на дружеството. Твърди се в жалбата също така, че АУАН не е бил предявен на нарушителя, в нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Излага се, че описанието на нарушението не е пълно и ясно, като не се разбира защо наказващият орган е приел, че намерената в повече сума не е довела до неотразяване на приходи. Счита, също така, че не става ясно как наказващият орган е стигнал до извода, че не е налице маловажен случай, въпреки пространните мотиви в този смисъл. Подробно са изложени възражения за това, че неправилно е било приета, че е 1 налице повторност на извършеното нарушение, тъй като предишното наказателно постановление срещу дружеството за друго такова нарушение е било отменено от съда и при това положение последиците от него се заличават с обратна сила. Оспорва и правната квалификация на нарушението, в частност приложимата санкционна норма, съобразно описаното в обстоятелствената част на НП, като сочи, че наложената имуществена санкция от 600 лева и извън посочения от законодателя диапазон. Подробно са развити доводи в жалбата относно наличието на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от процесуалния представител адвокат В.Н., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление. Изтъква и подробно аргументира наведените с жалбата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП и за неправилно приложение на материалния закон. Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски. Алтернативно изтъква доводи размера на наложената имуществена санкция да бъде намален до предвидения от закона минимум.

Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д.И., която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Изтъква, че административнонаказателното производство се е развило при спазване на процесуалните правила и не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Представя писмени бележки, в които изтъква, че безспорно се е доказало извършването на нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, както и се аргументира, че всички средства намерени в търговския обект се считат за касова наличност без значение за мястото, където са били поставени. Излага подобни доводи оспорващи възражението на жалбоподателя за това, че случаят се явява маловажен и е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Л. С.

Ж. и В. М. П., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

„Ам Ам БГ” ЕООД било със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, ***************, ап.4. Представлявало се от управителя Р. Т. К.. Дружеството стопанисвало търговски обект – закусвалня „**********“, намираща се в гр.Ловеч, площад „*********“.

На 18.02.2021 г. в обекта на търговеца била извършена проверка от служители на ТД на НАП Велико Търново – свидетелите В.П. и Л.Ж.. На проверката присъствали и продавача в обекта – Ц. С. М.. В обекта имало налично и въведено в експлоатация фискално 2 устройство модел „DATECS DP- 150“, с индивидуален номер на устройството DT 763110 и индивидуален номер на фискалната памет 02763110. В хода на проверката служителите на НАП констатирали, че от фискалното устройство в обекта е разчетена касова наличност на парични средства в размер на 260,36 лева, видно от дневния финансов отчет с № 0028554/18.02.2021 г., пуснат в 14:57 часа /л.13 на гърба/. Установено било в хода на проверката, че общата касова наличност на паричните средства установена в обекта, преброена по банкноти и монети и вписана в съставения от продавачката Ц. С. М. опис /л.14/ възлизала в размер на 288,15 лева. По този начин проверяващите у становили положителна разлика между разчетената наличност от фискалното устройство и фактическата наличност към момента на проверката в размер на +27,79 лева /в това число влизала и сумата от 1,19 лева от неиздадена фискална касова бележка от извършена преди началото на проверката контролна покупка, както и сумата от 1,79 лева заплатена от друг клиент, за която също не е била издадена ФКБ /, или сумата от 24,81 лева не е била отразена в наличното в обекта ФУ, чрез операция "служебно въведени" в касата суми.

За резултатите от проверката бил съставен протокол № 0449517 от 18.02.2021 година /л.12-13/, който бил съставен и в присъствието на продавач-консултанта в обекта Ц. М..

Последната също подписала протокола от проверката. В графата за бележки и възражения вписала, че не е издала касова бележка в бързината, а не с цел да скрие оборот.

В така издаденият протокол, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК бил поканен представляващият търговеца или негов упълномощен представител да се яви на 22.02.2021 г. в офиса на НАП в гр.Плевен за съставяне на АУАН.

На указаната в протокола от проверката дата в офиса на НАП Плевен се явила В.

Радославова К.а, в качеството на пълномощник на управителя на „*********“ ЕООД – Р. К.

– пълномощно на л.9 от делото. В нейно присъствие свидетелката В.П. съставила АУАН серия АN, № F592888 на дружеството. Относно констатираното в деня на проверката за касовата наличност в обекта на дружеството актосъставителят приел, че не всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби/сторно операции, се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми в касата. Квалифицирала така установеното като нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Като свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта се подписала Л.Ж..

Актът бил връчен на пълномощника на дружеството В. К.а веднага след съставянето му, видно от разписката на л.10 (на гърба) от делото, която го подписала, като в графата за възражения посочила, че ще представи писмени такива.

На 01.03.2021 г. било представено писмено възражение от пълномощника В. К.а /л.11/.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка касаеща установената касова 3 наличност в проверения обект изцяло е била отразена и в него. Наказващият орган е посочил също и че в ИС на НАП се установили данни за наличието на НП № 272048F295660/13.06.2017 г., издадено срещу „*********“ ЕООД, за което постановление посочили, че е било отменено от съда, заради процесуално нарушение и маловажност на случая, предвид липсата на вредни последици и данни за други нарушения на фискалната политика. Наказващият орган е посочи, че по безспорен начин е било установено , обаче същото по вид нарушение, поради което нарушението, предмет на настоящото административнонаказателно производство е било извършено за втори път, макар и не при условията на повторност. Прието е, че това показва, че трайно дейността на задълженото лице не е организирана по начин, който да е насочен към спазване на закона, както то е заявило във възражението си.

Наказващият орган квалифицирал нарушението като такова по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Произнесъл се и по представеното писмено възражение, като го е приел за неоснователно, както и по въпросите за маловажност на случая, като е приел и декларирал, че при преценката тежестта на случая са били взети под внимание всички смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства и се констатирало, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с висока степен на обществена опасност. Дружеството било санкционирано на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, тъй като нарушението не е довело до неотразяване на приходи, във връзка с чл.185, ал.4, предл.2-ро от ЗДДС, за повторно нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, с имуществена санкция в размер на 600 лева.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.31-33/.

АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.

В тази връзка, не може да бъде кредитирано възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е бил съставен в присъствието и връчен на надлежно упълномощен от управителя на дружеството пълномощник В. К.а – нотариално заварено пълномощно на л.9 от делото. В пълномощното изрично е посочено, че освен лично, В. К.а може да 4 представлява Р. К. и в качеството му на управител на „*********“ ЕООД пред Националната агенция по приходите и нейните териториални дирекции, като получава документи и се подписва, където е необходимо. Съдът счита, че по този начин упълномощена К.а е имала правомощията да присъства и при съставянето на АУАН срещу дружеството, както и да бъдат връчвани такива. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита или на законния представител на дружеството да не е било известно, че срещу него е започнало административнонаказателно производство. В подкрепа на този извод е и факта, че В. К.а, в качеството на пълномощник е подала възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН до наказващия орган /л.11/, а в последствие и получила издаденото срещу дружеството НП, което е било обжалвано пред съда в законоустановения срок от управителя Р. К., чрез упълномощения от него процесуален представител адвокат В.Н.. В нито един момент от така развилото се административнонаказателно производство срещу „*********“ ЕООД не са били нарушени правата му като нарушител или от дружеството да са пропуснали да упражнят някое от правата, които законът им предоставя, по причина преклудирани възможности за защита.